Из "Неделник"- Софроний, епископ Врачански
Ние имаме тук само
пет хляба и две риби
(Мат. 14:17)
Благослови, отче!
Благочестиви христяни!
Както всеки гладен тича към хляба и всеки жаден, към водата, така и всеки християнин трябва да тича, към
Божията трапеза - църквата, за да слуша Божието слово, което е небесен
хляб и жива вода за душата, защото храни и пои душата с небесна мъдрост
и безкрайна сладост. Тази радост вкусили и онези тълпи народ, които си
оставили работата и домовете, и тръгнали в пустинята след Христа, където
стояли гладни три дни, само и само да слушат Христовото учение и да
насладят душите си. А Христос за търпението и усърдното им слушане не
само изцерил всичките им болни и бесновати, но и ги нахранил с пет
хляба, а само мъжете били пет хиляди души, като освен тях имало и жени
и деца, както ще чуем сега от Евангелието.
От Матей, зачало 58
В онова време, като излезе Иисус, видя много свят, и смили се над тях
и изцели болните им. А на мръкване приближиха се до Него
учениците Му и рекоха: тук мястото е пусто, и времето вече напредна,
разпусни народа, за да идат по селата и си купят храна. Но Иисус им рече:
няма нужда да отиват, дайте им вие да ядат. А те му казват: ние имаме тук
само пет хляба и две риби. Той рече: донесете Ми ги тука. И, след като
заповяда народу да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби,
погледна към небето, благослови и, като разчупи, даде хлябовете на
учениците, а учениците - на народа. И ядоха всички и се наситиха, и
дигнаха останали къшеи дванайсет пълни коша, а ония, които ядоха, бяха
около пет хиляди души, освен жени и деца. И веднага Иисус накара
учениците Си да влязат в кораба и да минат преди Него насреща, докле
Той разпусне народа. (Мат. 14:14–22)
ТЪЛКУВAНИE
Като чул, че Ирод е обезглавил Иоан Кръстител, Христос напуснал
Иерусалим и отишъл с апостолите си в пустинята, близо до град
Витсаида, за да си почине там и да ни покаже пример да бягаме настрана
от гнева и да не тичаме сами безразсъдно към бедата. И освен това, за да
ни увери, че наистина е приел човешко тяло, а не мечтателно, както
твърдят и днес някои еретици. Но ние вярваме, че Христос е имал
истинско тяло, с което избяга в Египет от детеубиеца Ирод, както и сега е
избягал в пустинята, а не в някой град, само и само да не тръгне някой
след Него, но и там хората не се отделили от Него, а тичали след Него с
голямо желание, за да слушат сладкото Му учение, с толкова вяра и
любов, че дори не си взели хляб. Защото Христос ги помилвал, така че
болните им изцерил, и с хляб ги нахранил, защото, когато апостолите Му
казали да пусне хората да отидат да си купят хляб, Той рекъл: Дайте им
вие да ядат. А те казали, че хлябът няма да стигне за всички, защото
имали само пет хляба. Тогава Христос извършил голямо чудо, защото,
като благословил онези пет хляба, те толкова се увеличили, че петте
хиляди души се нахранили и пак останали дванайсет пълни коша с къшеи.
Християни, виждате как Бог прави от малкото много и как апостолите не
били лакоми, нито ядели много, защото били дванайсет души, а имали
само пет хляба, и то – от ечемичено брашно, но и тях не задържали за себе
си, а проявили милост и нахранили толкова много гладни хора. Това е
голяма поука и нагледен пример за нас да не бъдем лакоми и да не търсим
най-разнообразни ястия, а дори да имаме малко пак трябва да отделим и да
нахраним гладни сиромаси и чужденци. Защото и от малкото ако дадем, то
не се свършва, а се благославя от Бога и се увеличава, както се увеличили
тези пет апостолски хляба, когато Христос погледнал към небето и тогава
ги благословил. А защо погледнал към небето и тогава ги благословил? Не
за друго, а първо, за да покаже, че е дошъл от небето и не е противен на
Бог Отец, и второ, за да ни научи, когато сядаме на трапезата, да не ядем,
докато първо не благодарим на Бога, Който ни дава храната. Вижте колко
премъдро постъпва Бог – първо нахранил душата им с поучение, а после
тялото с хляб и риба, като им рекъл да насядат на тревата, с което ни учи
да не търсим винаги меки постелки и разни ястия. И като се нахранили,
останали дванайсет коша къшеи, които били чудо за света и похвала за
народа, който бил с деца и жени и пак ходел след Христа, за това всички
получили благодат от Него. Тогава Христос казал на апостолите да вземат
останалия хляб, всеки – по една кошница, за да не кажат, че е направил
това мечтателно, а да се убедят, че е увеличил не само хляба, но и рибата,
и за да покаже, че Той е създателят на небето и водата и Той храни целия
свят. А Христос извършил това чудо в пустинята, която била далеч от села
и градове, за да не рекат, че са занесли от някое село много хляб и ги е
нахранил.
ПОУЧEНИE
Християни, тук можем да наречем пустиня древния елински народ,
който се покланял на дявола, като на Бога, и дяволът живеел в
елините, както дивите зверове в пустинята. Пустиня е също всяка грешна
душа, която е грешна и празна откъм добродетели. А Христос, като слезе
от небето и се роди на земята, се яви първо на еврейския народ, но те не
повярваха в Него и Той ги остави голи от Своите дарове и отиде, като в
някоя пустиня сред елинския народ, а елините бяха идолопоклонци,
каквито бяхме тогава и всички ние, и като ни просвети с различни
поучения и чудеса, повярвахме и се облякохме с много Божии
добродетели, а евреите останаха голи от тези добродетели, понеже не
повярваха.
Но, християни, днес чухте колко много хора излезли от селата и
градовете и тръгнали след Христа, когато Той отишъл в пустинята, и били
нахранени от Него телесно и душевно. Така и ние трябва да излезем от
излишните светски грижи и от всички грехове и винаги да тичаме в храма
да слушаме Божието слово, което е ангелски хляб, укрепващ и душата и
тялото. Защото Бог, като види, че тичаме, към храма и слушаме
божествената Му наука, ще ни помилва и ще изцери душевните и
телесните ни болести, ще ни пази от всяка беда и на този свят изобилно ще
ни даде всички блага, а на онзи свят ще ни даде Небесното царство. Нему
слава във вечни векове, амин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар