Нека не мислим, като че ли делата ни се ограничават само в пределите на земния живот - нека почнем да вярваме, че непременно ще има съд и награда за всичко, което ние тук вършим! Това е така ясно и очевидно за всички, че и иудеи, и езичници, и еретици, и всички въобще люде са съгласни с това: Макар и всички да не мислят, както трябва, за възкресението, касателно, обаче за съда, за наказанието, за горното съдилище, всички са съгласни с това, че там има отплата за тукашните дела. Ако това не би било така, то защо Бог е прострял такова величествено небе, постлал земята, разширил морето, разлял въздуха, показал такава промислителност - ако не би желал да има грижа за нас докрай?! Не виждаш ли, колко много от живущите добродетелно са претърпели многочислени бедствия и са напуснали света, без да получат нещо добро, а други, които са живяли твърде нечестиво, които са похитили чуждо имане, които са грабили и притеснявали вдовици и сираци, които са се наслаждавали на богатство, разкош и много блага - отишли са си отук, без да претърпят и най-малко зло?! И тъй: кога първите ще получат награда за добродетел, а последните ще понесат наказание за нечестие, ако нашите дела се приключват заедно с тукашния живот?! Ако Бог съществува - както и действително съществува - всеки ще каже, че той е правосъден: ако пък е правосъден, следва да се съгласим, че и на едните, и на другите ще им отдаде по достойнство. Ако Бог ще въздаде по справедливост и на едните, и на другите, а никой от тях тук нищо не е получил, ясно е, че ще настъпи време, когато и добродетелният, и нечестивият, ще получат нужното - награда или съд.
За какво Бог е поставил в душата ни този непрекъснато бодър и незаспиващ съдия - съвестта? Не може да се намери между людете съдия - толкова бодър и бдителен, както нашата съвест. Външните съдии и с пари се подкупват и с измама се смекчават и от страх са снизходителни, и много други причини още има, които израждат правдата на съда им – съдилището, обаче на съвестта на нищо подобно не се подчинява: пари ли ще почнеш да даваш, ще измамиш ли, ще заплашваш ли, друго ли нещо ще вършиш - тя ще произнесе своята справедлива присъда над греховната мисъл и извършеният грях сам ще осъди себе си, макар и никой друг да не го е обвинил. И това прави съвестта неведнъж, не дваж, а многократно и през целия живот - и макар да е изтекло много време, тя никога не забравя стореното, но силно ни изобличава и при извършването на греха и до извършването му, и след извършването му! При самото извършване на греха, ние сме упоени от удоволствие и не сме така чувствителни, но когато престъплението е направено и свършено, тогава именно, а особено след изчезване на удоволствието, настъпва чувството на разкаяние. Поради това убеждавам ви да отбягвате беззаконната похот в самото ѝ начало, ако ли пък я възприемете, подавете семената и в себе си; ако пък по небрежност допуснем и това - преминалият в дела грях нека умъртвим с изповед, със сълзи, със самоосъждане.
Няма коментари:
Публикуване на коментар