ЗА ПРЕОБРАЖЕНИЕ ХРИСТОВО

 ИЗ „НЕДЕЛНИК“ НА СОФРОНИЙ, ЕПИСКОП ВРАЧАНСКИ
Преобрази се пред тях и лицето Му светна като слънце
(Мат. 17:2)
Благослови, отче! Благочестиви християни! На днешния ден Христос се изкачи на Таворската планина с тримата Си апостоли - Петър, Иаков и Йоан - и се преобрази пред тях. Лицето Му светна като слънце и дрехите Му станаха бели като сняг. Там дойдоха Мойсей и Илия и разговаряха с Него. Тогава светъл облак засени апостолите и чу се из облака глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, Него слушайте. И когато слизаха от планината, Иисус заповяда на апостолите да не казват на никого за това видение, докато Той не възкръсне от гроба (вж. Мат. 17:1-9). Християни, виждате ли колко големи и чудни тайни има тук? Защо се преобрази Христос? Не за друго, а за да покаже Божеството Си на апостолите и по този начин да ги укрепи във вярата, за да не се съблазнят, когато видят разпването Му. И второ, за да покаже, че така ще промени на онзи свят тялото ни, когато възкръснем от гробовете. И както Неговото лице светна, така ще блеснат на онзи свят всички праведници (вж. Мат. 13:43). Защо Христос се преобрази само пред тримата апостоли, а не пред всички? Защото Иуда не бе достоен да гледа с предателските си очи Христовото преображение. Ако ли пък Христос бе оставил Иуда и се бе преобразил пред единадесетте, след това някои щяха да кажат, че Иуда затова и Го предаде. Защо на Христовото преображение дойдоха Мойсей от мъртвите и Илия от живите? С това Христос показал, че не е противник на Моисеевия закон и че е Бог на живите и мъртвите. Защо Христос заповяда на апостолите да не казват на никого за това видение? Първо, за да ни научи на смирение, и второ, за да не се съблазнят някои, като чуят това и после видят разпването Му. Ето, виждате ли колко големи тайни има в днешното Христово Преображение? И колко голямо просвещение? Така ще се преобрази тялото ни в последния ден и така ще заблести душата ни, ако бъдем удостоени да бъдем при Бога. Помислете, че в човека има две части - душа и тяло, но славата им на онзи свят няма да бъде еднаква. Защото човешката душа е дух и ще има духовна слава и безкрайно просвещение от гледането на Божието лице. Ще бъде светла и мъдра, ще познава до съвършенство Божиите действия, само че никога не ще постигне Божието същество и сила. Тогава в нас не ще има страст и похот, ще бъдем като ангели, укрепнали в Божията благодат, и затова никога няма да съгрешаваме. И ще бъдем владетели; защото ще седнем на Божиите престоли и ще царуваме с Него. Но знаете ли как ще царуваме с Него? Там с любов ще се съединим при Бога с ангелите и с всички праведници и всички ще имаме една воля и една власт. Каквото иска един, това ще искат всички, и каквото искат всички, това ще иска и Бог. Затова всички ще бъдат като пълновластни царе. О, с колко голяма чест и слава ще бъдат удостоени душите ни, когато станем подобни на Бога, о, неизказано достойнство и благополучие! Да гледаме пресветлото лице нa Богa, Който е създал цялата небесна и земна красота и Божиите създания и се чудим на дивната им хармония. Ами там колко ли ще бъде чудно да гледаме Божието лице? Савската царица, като видяла премъдрия Соломон в такава слава, се почудила (вж. 3 Царств. 10:1-13); ами колко ли повече ще се почуди онзи, който бъде удостоен да гледа Божието лице и да бъде подобен на Бога! Но да не помисли някой, че ще бъдем подобни на Бога по същество! Не, но както звездите и луната получават светлина от слънчевите лъчи, така и ние, като гледаме Божието лице, ще придобием известна част от неизказаната Му премъдрост в ума си, благост - в сърцето си, власт - във волята си, радост - в душата си, и сами ще бъдем като богове, какъвто бил и Адам в рая. Ще гледаме Бога и ще се веселим. Но да не би някои да си помисли, че ще гледаме Бога с телесни очи? Не, ще Го гледаме с душевните си очи. Защото телесните очи не ще имат дръзновението да гледат Божието лице. Те ще гледат само Христовото човешко същество; не е възможно да ви дим с тях Божието същество - казва свети Йоан Дамаскин. За човека не е възможно да види Бога. Нито пък ще има някаква радост за тялото ни там. Но както сега тялото изпитва болка, когато е наранено, така и тогава тялото ще се радва, когато душата гледа Божието лице. Славата, която е приготвена за душите ни, ще бъде същата, каквато е била днешната на Тавор планина, която апостолите не можеха да гледат, а паднаха по очи и видяха толкова, колкото телесни очи могат да видят. Но тогава ще гледаме свободно Божието лице. Защото тялото ни ще бъде в известна степен прославено, колкото подхожда на неговото естество. И нека никой не се съмнява в това. Но знайте, че който се потруди тук заедно с душата, ще има там слава и награда. Тогава Бог ще прослави тялото ни с четири дара. Първо, ще го направи не гниещо като стъкло и безстрастно - да не иска нито храна, нито питие, нито други телесни неща. Няма да усеща нито глад, нито жажда, нито жега, нито студ. Второ, ще го направи светло като слънцето или като светлината, която видяха днес апостолите на Тавор планина върху Христовото лице. Както казва Писанието: Праведните ще блеснат като слънце (Мат. 13:43). Трето, ще го направи бързо, така че да може само за миг да се издига на небето и да слиза на земята. Както казва премъдрият Соломон: Праведните (...) ще блеснат като искри, които лазят по стърнище (Прем. 3:1, 7). И четвърто, ще го направи фино като въздух и проникващо като дух. Както казва апостол Павел: „погребваме тленно тяло, но ще възкръсне в нетление; погребва се в безчестие, но ще възкръсне в слава; погребва се в немощ, но ще възкръсне в сила, погребва се тяло душевно, но ще възкръсне тяло духовно“(ср. 1 Кор. 15:42-44). И Павел не казва, че тялото ни ще стане безплътно като дух; това не бива дори да го помисляме, а казва: тяло духовно, тоест фино и леко. Защото тогава ще възкръсне пак това наше тяло, а не някое друго, но ще се измени и ще стане много по-различно от сегашното, така че и умът ни не може да го постигне. Тогава душата ни ще бъде облечена със слава и в тялото ни ще се изобрази Христовото подобие. Защото както се облякохме в образа на земния човек, тъй ще се облечем и в образа на Небесния (ср. 1 Кор. 15:49), тоест както тук приличаме на Адам, така там ще приличаме на Христа. Понеже животът ни е от небето, оттам чакаме и Христа, Който ще преобрази тялото ни и ще го направи подобно на Своята телесна слава. Ами ти, о, много грешно и мръсно наше тяло, което си причина за всички грехове, как можеш да бъдеш подобно на Пречистия и Единороден Божий Син, когато имаш толкова тежки грехове? 

О, Боже мой! Колко безмерна е милостта Ти към човешкия род и колко неизказано е добросърдечието Ти! Християни, виждате ли какво славно преображение чака всички ни? Но знайте, че то чака не всички ни, а само някои от нас. Защото не е възможно всички да бъдем удостоени с това славно преображение, а само малцина от нас ще бъдат удостоени с него. Защото Бог е дал разум на всички ни, а пие самоволно ставаме като свирепи зверове. Гневим се и се нахвърляме върху ближните си като лъвове, изпитваме злоба и злопаметност към всекиго като рисове, безразсъдно гризем чуждата слава, тичаме към блудодеяние като безумни, лъжем и лукавстваме като лисици. Но знаете ли, че такива няма да видят Божието лице? Само онези, които живеят праведно съобразно с Божията воля, ще получат тази слава. Затова трябва да се пазим от всяко зло, за да не би други да вземат небесните ни венци и някоя светска измама да ни отдели от тази чудна слава. Да не живеем като езичниците, които нямат надежда (1 Сол. 4:13); но знайте, че нашият живот е скрит в Христа, нашия Бог, и кога се яви Христос, тогава и ние ще се явим с Него в слава (ср. Кол. 3:3, 4).
О, колко сладостен ще бъде там животът на праведните хора! Каквато радост имаше днес в сърцата на апостолите на Тавор планина, поради която те не искаха да слязат, а искаха да направят три сенника и да седят там. Но нашата радост в Небесното царство ще бъде не кратка като днешната, а безкрайна. Там ще се радваме с всички Божии праведници пред Божието лице. Нему слава във вечните векове, амин.