ГНЕВЪТ- св. Василий Велики

Тази страст, щом отбие внушението на разсъдъка и завладее душата, прави вече човека действителен звяр и не му позволява да бъде човек, лишавайки го от помощта на разума. Това, което е отрова в отровните животни - същото нещо е раздразнението в разсърдените люде; те беснеят като псета, нахвърлят се като скорпиони, ухапват като змии! Така и Писанието нарича завладените от тази страст семената на онези зверове, на които те се оприличават с порока си - то ги нарича: кучета, змии и рожби ехидни. Гневливите, заради готовността им взаимно да се погубят и да поразят едноплеменниците си, справедливо е да се причислят към людете зверове и отровни животни, които природно хранят към човека непримирима ненавист. Гневът прави езика необуздан; устата да не се заключват; ръцете стават невъздържани; леят се обиди и злоречия; нанасят се удари и рани - и какво ли още не се поражда! Това са плодовете на гнева и раздразнението. Раздразнението изостря меч и повдига ръката на човека за смъртта на друг човек - от него и братята не се познават един другиго: родители и деца забравят връзките на прирорадата. В началото разгневените не познават сами себе си, а след това не познават вече и всички близки. Както планинските потоци, стичайки се в ниски места, завличат със себе си всичко каквото срещнат - така и насилените и неудържими стремления на разгневените поразяват всичко еднакво. Разгневяването е нещо като кратковременно беснуване. То не уважава ни старост, ни добродетелен живот, ни родствена връзка, ни направени милости, нито всичко друго, което има каква да е цена. Разгневените често хвърлят себе си в явна гибел, като се стараят да отмъстят на другите, сами себе си забравят и опропастяват.

Да ограничим злото в самото му начало - с всички средства да изкореним гнева от душата си. В такъв случай ще бъдем в състояние, заедно с тази страст, да подсечем от корен и в начало по-голямата част от злото в живота. 

Някой те укорява - ти го благослови. Друг те бие - ти претърпи. Трети те презира - ти се моли за него. Някой те счита за нищожество - ти си спомни, че си от земя съставен и че пръст ще станеш. Който се въоръжи с такива размисли и настроения - той няма да се уподоби на обидилия го и ще спаси него и себе си. Чий ученик желаеш да бъдеш? На богоугодните и блажени мъже, или на хората, изпълнени с дух на лукавство? Когато те смущава изкушение да кажеш оскърбителна дума, представи си, че ти предстои да решиш за себе си: към Бога ли да се приближиш чрез дълготърпението си - или пък чрез гнева си да се предадеш на дявола? Дай време и сила на разума си - избери добрата част...  

С това и на врага ще окажеш някаква полза с примера на красотата си, и себе си ще издигнеш - така с добротата ти по-силно ще му отмъстиш.