Из "Неделник"- Софроний, епископ Врачански
Бог избра онова,
що е безумно на тоя свят,
за да посрами мъдрите
(1 Кор. 1:27)
Благослови, отче!
Благочестиви християни! Виждате ли какви прости и неуки хора избра
Бог за проповедници на Неговото учение? Те бяха рибари и
неизвестни, слаби и сиромаси, и като ги укрепи, Той ги изпрати срещу
толкова силни царе и страшни мъчители, и срещу толкова народи. Но за
всемогъщата Божия сила бе възможно и лесно да направи това.
Християни! Малко ли царе и князе, малко ли богати, силни, мъдри и
разумни хора имаше тогава по света? Но защо Бог не избра някои от тях за
това служение? „О, каква бездна богатство, премъдрост и знание у Бога!
(Рим. 11:33). Стоят фарисеите, мъдри и учени хора, разширяват своите
хранилища и правят големи полите на дрехите си“ (Мат. 23:5). Седят
първосвещениците на църковните тронове, гърмят звънци по дрехите им,
лъщят по тях златоткани одежди. Срещат се по улиците съдии и князе, от
които хората от простолюдието треперят. Но Божията премъдрост ги
отмина, като недостойни, а избра простите рибари, митарите и други
подобни, на които повери управлението на Своята Църква. Бог избра
глупавите и слабите на света, за да посрами мъдрите и силните, които се
мислят за големи и разумни. Защото по света има мнозина, които, щом се
видят в някое достойнство, богатство или в някоя друга слава, им се струва,
че не са родени от майка, че тялото им не е от земна пръст. Струва им се,
че няма никой, който да би могъл да им даде отговор или да застане
срещу тях. Затова Бог избра глупавите, за да посрами тяхното високоумие,
та всеки да разбере, че Бог е за всеки човек, а човек без Бога е нищо.
Примерите за това са безброй.
Спомнете си за асирийския военачалник Олоферн. Той си мислел, че
дори целият свят да излезе срещу него, пак не ще може да го победи, а Бог,
за да се присмее на неразумната му лудост, не вдигнал срещу него якия
Самсон или някой силен цар, а опълчил срещу него една слаба жена, сама,
без войска, и положил главата му в слабите ѝ ръце (вж. Иудит. 13:6-8).
Спомнете си как бе посрамен страшният филистимски исполин
Голиат, когато младият юноша Давид го уби без оръжие, само с един
малък камък (вж. 1 Царств. 17:49-51). Както и Моисей с пастирските си
речи победи египетските философи и тяхната мъдрост (вж. Изх. 7-9 гл.).
Така и Гедеон с триста души победи безбройните мадиамци (вж. Съд. 7 гл.).
Затова после Бог казал на Гедеон: „Казах ти да излезеш с триста души
срещу мадиамците, за да не би после евреите да кажат, че със собствени сили са победили враговете си, и да не би ти да кажеш, че собствената ти
ръка те е избавила“.
Също такава непобедима сила виждаме и в тази двоица свети
апостоли, с които Бог посрами световната мъдрост, като ги издигна на
проповедническо седалище, защото нито философите, нито риторите
можаха да им излязат насреща. Поради което апостол Павел се чудел и
казвал: „Де е книжовникът? Де е изследователят на тоя век? (1 Кор.
1:20). Защо не се покажат?“. Ето че Бог показа глупава светската мъдрост
и отхвърли разума на разумните, за да не кажат друговерците, че
Христос е утвърдил Църквата Си с насилие и че църковните основи
наистина не биха могли да бъдат толкова здрави и славни, ако не бяха
укрепнали за кратко време от такива слаби, прости и бедни хора, които Бог
бе избрал, и щом ги повика, те незабавно тръгнаха след Него.
Спомнете си, колко готов бил апостол Петър да се покори на
Божията воля. Защото когато двамата с брат си Андрей ловели риба в
Галилейско море (виж Мат. 4:18, Марк. 1:16) и Христос отишъл при тях и
им рекъл: „Оставете мрежата и вървете след Мене да ви направя ловци
на човеци“, Петър веднага оставил всичко и тръгнал след Христа (вж. Мат.
4:18-20, Марк. 1:16-18).
Но послушайте, за да видите как Бог призова и апостол Павел.
Когато той отивал в Дамаск с гняв да търси християни и колкото намери
там да проповядват Христовото име, да ги доведе вързани в Иерусалим,
изведнъж го огряла светлина от небето и чул глас от облак, който му
казал: „Савле, Савле, що Ме гониш?“. Това бил Христовият глас. И
Павел, щом чул този глас, бързо променил мисълта си и рекъл:
„Господи, какво да направя? Какво ми заповядваш? Готов съм да
изпълня волята Ти“ (вж. Деян. 9:1-6). Виждате ли колко бързо се обърнал
Павел, щом Бог го повикал? А ние слушаме толкова думи и
предупреждения, получаваме от Бога толкова наказания и пак не се
отказваме от лошите си дела. Павел от една дума: „Защо Ме гониш?“,
веднага от гонител станал апостол, от враг приятел на Христа. И нито
скръб, нито притеснение, нито глад, нито гонение, нито дълбочина, нито
височина, нито смърт, нито живот могат да го отлъчат от Христа (вж. Рим.
8:35, 38, 39).
А Петър покръстил много евреи, построил църква в Антиохия и
проповядвал Христовата вяра на елините и в Понт, Галатия, Кападокия,
Асия и Витания, а най-накрая го разпнаха в Рим с главата надолу за
Христа.
А свети апостол Павел се трудел неуморно за Христовата Църква.
Понасял нощен студ и дневна жега. Мъчел се до кървава пот за целия свят
и довеждал до благочестие евреи, елини и най-дивите варвари.
Християни! Светите апостоли претърпели толкова трудове за Христа
Бога, ами ние кога ще почнем да служим на Бога? Ето, остаряхме и
натежахме. Но виждаме, че Петър и Павел се трудили до дълбока старост, обикаляли села и градове и проповядвали Христовото Евангелие. Колко
хули и гонения претърпели от неразумни хора, колко глад, колко жажда, но
пак не отпаднали духом, защото имали твърда като камък вяра, с която
уловили целия свят, довели го до Христа Бога и създали църкви по целия
свят. Наистина, не е толкова чуден Ноевият ковчег, който плавал, без да се
подхвърли на бедствие, не са толкова чудни тримата момци, които не
изгоряха във вавилонската пещ, не са толкова чудни евреите, които
преминаха през морето, като по суша, колкото е чудно основаването на
Христовата Църква. Защото в сравнение с еврейския и елинския народ
Христовата Църква отначало била, като синапово зърно спрямо някое
голямо дърво, но това синапово зърно толкова се разплодило и
разпространило, че изпълнило цялата земя (ср. Марк. 4:31, 32).
О, чудно нещо! Помислете, съществува ли сега страна, в която да не
знаят за Христовото име? Нали далечна Америка Го почита, Арабия Му
принася тамян, Индия Му се покланя, Азия и Африка се чудят и всички
земни краища изповядват Неговото име. А как е било в древността?
Прочетете тогавашната история и ще видите, че тогавашните хора не са
знаели нито началото, нито края си, търсели са, като безумни божество в
крокодили, в бикове, в кучета, в лук и чесън. Имали голямо множество
идолски богове и били толкова заблудени, че не искали нито да чуят, нито
да знаят за истинския Бог. Защото дяволското царство беше укрепено по
целия свят от толкова хилядолетия на Богомерзко идолопоклонство. А с
Божията помощ то бързо падна и на неговото място се въздигна
поклонението на истинския Бог. О, чудно нещо! Сега е трудно да
обърнеш един грешник от лошия му навик. А тогава колко лесно е било да
се обърнат такова множество хора, които били закоравели в това
Богоомразно идолослужение. Наистина голямо чудо! Знаете, че онзи
свиреп змей от Откровението свалил с опашката си голяма част от
небесните звезди, но не по мирен начин, а с меч и убийство (вж. Откр. 12:3,
4). Така и арианската вяра се бе разпространила за известно време, но с
помощта на царска сила. А Христос заповядал на апостолите да не носят
нито нож, нито тояга (вж. Мат. 10:10, Лук. 9:3), когато изграждат
Христовата Църква, когато и самите царе бяха врагове на тази вяра и се
мъчеха да я смажат, така че за нея дори да не се чува по света. И самите
бащи убиваха без милост чедата си, и брат предаваше брата си на смърт.
Когато християните понасяха голямо тегло от нечестивите царе и
мъчители кaтo: Нерон, Траян, Адриан, Валериан, Диоклетиан и мнозина
други, които бяха големи врагове на християнската вяра, около триста
години преди времето на благочестивия цар Константин.
Но спомнете си колко страшни мъчители се опълчиха против
Христовата Църква и по-късно. Те проливаха християнска кръв, като вода,
затворите бяха пълни с невинни хора, тела на мъченици се търкаляха по
градовете, защото дяволът се мъчеше да изкорени напълно християнската
вяра. Но тя още повече укрепваше и се разпространяваше, като лоза, която,
колкото повече се обрязва, толкова повече плод дава. Човеците я гонели, а
тя цъфтяла, притеснявали я, а тя растяла, нападали я, а тя побеждавала, и
гонителите изчезнали, като дим (Пс. 67:3). Едни загинали от своя меч,
други изгорели в плевня, трети загинали по време на война, а четвърти
загинали от друго Божие наказание.
Ето с какъв Промисъл Бог утвърди и разпространи Своята Църква, за да
цъфти тя като крин между тръни (Песен на песн. 2:2). Макар днес тя да няма
явни гонители, скрити ереси и външни врагове, никога не я оставят да си
почине. Защото дяволът винаги гони Божията Църква и щом види, че сам не
може да ѝ навреди с явни гонения, тогава надига различни ереси, безсъвестни
и неразумни хора да я гонят с хулното си учение. Защото Църквата никога
не остава лишена от Божията помощ, но помощта идва скоро, по начин,
който умът ни не може да постигне.
Затова трябва винаги да благодарим на Бога и да Го славим за
милостивия Му Промисъл за нас, и да Му се молим по молитвите на
днешните свети апостоли да изпрати милостта Си върху нас, грешните, и да
ни избави от видимите и невидимите врагове, сега и винаги, и във вечните
векове, амин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар