Из "Неделник"- Софроний, епископ Врачански
Дигне се, ветре, от север,
завей и ти, ветре, от юг
и повей над градината ми
(Песен на песн. 4:16)
Благослови, отче!
Благочестиви християни! Иисус Христос, Небесният Цар, засадил
духовната Си градина, тоест Божията Църква, с учението Си, оградил
я със Закона и я полял с кръвта Си и с водата, която изтекла от
животворните Му ребра, трябвал ѝ само вятър, който да носи прохлада. Затова премъдрият Соломон казва: „Дигни се, ветре от север, завей и ти,
ветре от юг, и повей над градината ми, и ще се разделят ароматите ѝ“.
Една земна градина, която е засадена на добра почва и е напоена с вода,
може и без вятър. Но Божията Църква, която е небесна градина, не може
да роди плод без духането на този вятър. Затова Христос искал Бог Отец
да изпрати Светия Дух на тази Негова засадена и полята градина, Светият
Дух, Който на днешния ден слязъл върху светите апостоли със силен и
бурен вятър във вид на огнени езици, както казва евангелист Лука:
„Когато Христовите ученици бяха събрани „заедно, внезапно биде шум от
небето, като че идеше силен вятър и напълни цялата къща, дето седяха
апостолите. И явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха, и се
спряха по един на всекиго от тях. И всички се изпълниха с Дух Светий, и
наченаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше да
изговарят“ (ср. Деян. 2:1-4). Ето този вятър викал Христос да повее над
Неговата градина, за да се разлеят от нея аромати, тоест благоуханни и
спасителни добродетели.
„Дигни се, ветре от север, завей и ти, ветре от юг, и повей над
градината ми“.
Но, християни! Ако искате да разберете колко необходим е бил този
вятър за Христовата градина, представете си всички хора на света, които са
живели на земята преди Христовото Рождество. И вижте какви са били, като
неразумен добитък. И те са имали известно просвещение от естеството си,
и те са имали, като нас славна душа, и те са гледали към небето, ходели са по
земята и постоянно са се ползвали от Божиите блага. Но не можели да
разберат, че всичко това е направено от Бога. Виждали как слънцето всеки ден
се движи по строго определен път. Виждали как морето обръща вълните си и
всеки ден променя посоката на течението си, виждали, че огънят топли и гори,
виждали всичко, но не можели да разберат, че всичко е Божие творение.
Освен това, често им се случвало да ги споходят различни Божии съдби,
защото понякога имало плодородие, а друг път глад, понякога имaлo здраве,
а друг път тежки болести и внезапна смърт, но не можели да разберат, че
всичко това става по Божий промисъл, ходели като в някаква тъмнина.
Имало някои от тях, които смътно усещали, че има Бог и Той управлява
целия свят, каквито били Аристотел и Сократ, най-мъдрите философи за
времето си, по-уважавани дори от делфийския Бог Аполон, но усещането им
било мимолетно и слабо. Защото и те се покланяли на камъни и дървета,
правели богове по човешко подобие и ги почитали, като Бог. Сократ имал чист
и прав живот, подобен на християнски, но при все това учел хората да се
покланят на идолите. Така и други елински философи почитали идолските
богове. Мислели се за мъдри, а били глупави, защото изменили Божията
слава „в образ, подобен на тленни хора (тленен човек), на птици, на
четириноги и на влечуги“ (ср. Рим. 1,21-23).
Но защо ли езичниците се скитали в такава тъмнина? Някой може
да каже: „Защото не са имали пророци да ги научат да познават
истинския Бог“. Но знайте, че и онези, които имали пророци, също
ходели в голяма тъмнина. Погледнете неблагодарния еврейски народ.
Евреите имали Закон и пророци и получавали от Бога много блага, но пак
не могли да отхвърлят от очите си езическата тъмнина, а излели златен
телец в пустинята, поклонили му се като на Бог и казали, че той ги е извел
от Египет (вж. Изх. 32:2-4). „Смесиха се - казва пророк Давид - с
езичниците и се научиха на техните дела да служат на боговете, да
колят синовете и дъщерите си в жертва на бесовете и да проливат невинна
кръв“ (ср. Пс. 105:35-38). Евреите постоянно имали Закона пред очите си и
винаги слушали пророческите поучения, но пак били в голяма тъмнина.
Ето че не липсата на пророци била причина за тъмнината на елините, а
причината (за тази тъмнина) е, че на земята още не бе дошъл Христос,
„Който е светлина на всеки човек, който се ражда на света“ (Иоан.
1:9). Но виждаме, че и когато Христос бил на земята, тази градина пак
била недоброплодна. Защото апостол Филип толкова много време бил с
Христа, но когато Христос казал на апостолите, че е единосъщен с Отца,
Филип, като малко дете рекъл: „Учителю! Покажи ми Отца телесно“. На
което Христос с жал му отговорил: „Филипе! Толкова време съм с вас и
как казваш да ти покажа Отца? Не вярваш ли, че Аз съм в Отца, и Отец
е в Мене? И които е видял Мене, видял е Отца Ми“ (ср. Иоан. 14:8-10).
Ето светите апостоли постоянно ходели след Христа, но пак не разбирали
добре, че Той е изпълнението на пророците, понеже не знаели
„Писанието, че Той трябва да умре и възкръсне“ (Иоан 20:9), затова и се
разбягали, когато евреите хванали Христа да Го мъчат. И докато не
приели Светия Дух, страхът и съмнението никога не напускали сърцата
им. А след като на днешния ден се облякоха с всемогъщата сила на Светия
Дух, тогава не само евреите, но и целият свят не можа да ги отвърне от
Христовата любов, защото от еврейски синагоги ги гониха, пред царе и
владетели ги водиха, биха ги и ги мъчиха, разпнаха ги на кръст, но те с
лекота търпяха всичко и го смятаха за нищо.
Преди разпването Си Христос им казал: „Имам още много да ви
говоря, ала сега не можете го понесе. А кога дойде Оня, Духът на
истината, ще ви упъти на всяка истина“ (Иоан. 16:12,13). Ето причината,
поради която езичниците и евреите ходели в тъмнина, защото Светият Дух
още не бил пратен на земята и Христос още не бил прославен. Затова и
Христовата градина беше затъмнена без този прохладен вятър (без Светия
Дух).
Апостол Павел бил най-големият гонител на християните и мразел
Христовото име, но след като Божията благодат го просветила, когато
отивал в Дамаск да гони християните, той толкова възлюбил Христа, че
нито смърт, нито живот, нито каквото и да е друго нещо на света можели
да го отделят от Него (вж. Рим. 8:38, 39).
Мария Египетска била най-грешната блудница на света, но като
стояла в храма пред иконата на света Богородица, сърцето и се разгоряло
от благодатта на Светия Дух и веднага проляла сълзи, като река. А после
заживяла най-въздържано и добродетелно на света. А който няма
благодатта на Светия Дух, от ден на ден увеличава беззаконието си, нехае
за греховете си, а мисли Божието Писание за басня, вечната мъка за сън, а
Небесното царство за лъжа и измама. Но Бог не е виновен за това, защото
всеки човек притежава свободна воля и злото и доброто зависят от волята
му.
Ето, сега всички видяхме колко необходимо е било Светият Дух да
дойде на земята и разбрахте, каква полза е донесъл Той днес на света. Затова трябва да се радваме и да благодарим на Христос, нашия Бог, Който
днес ни изпрати Светия Дух, с Чиято помощ можем да вършим всички
добри дела. Ето, от Възкресение до днес минаха петдесет дни, които
прекарахме весело в ядене и пиене, без поклони, защото до днешния ден
земни поклони не бива да се правят заради радостта от възкресението. А
днес коленичим с чисто сърце и се покланяме на Триличния Бог. А след
тази седмица ще започнем пост, затова трябва и мъже, и жени, и стари, и
млади да се събираме в светата църква, за да слушаме Божественото
поучение за наше душевно спасение. Защото този пост не е за апостолите, на
тях той не им е нужен, но той е за нaс и ниe гo прaвим oт пoчит и увaжeниe
към Светия Дух, Който е единосъщен с Отца. За това трябва да постим
добре и да изпълняваме Божиите заповеди, ако искаме. Нему слава във
вечните векове, амин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар