Из "Неделник"- Софроний, епископ Врачански
Искайте, и ще ви се даде, хлопайте,
и ще ви се отвори
(Мат. 7:7)
Благослови, отче!
Кой християнин не ще се почуди сега на Христовото милосърдие, с
което Той претърпя за нас толкова мъки и охулвания, които нарича
слава, както сега ще чуем ясно от Евангелието.
Eвaнгeлиe oт Иoaн, зaчaлo 56
В онова време Иисус дигна очи към небето и рече: Отче! дойде часът:
прослави Сина Си, за да Те прослави и Син Ти, според както си Му дал
власт над всяка плът, та чрез всичко, що си Му дал, да даде тям живот вечен.
А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения
от Тебе Иисуса Христа, Аз Те прославих на земята, свърших делото, що Ми
бе дал да изпълня. И сега прослави Ме Ти, Отче, у Тебе Самия със славата, що
имах у Тебе преди свят да бъде. Явих Твоето име на човеците, които си Ми
дал от света, те бяха Твои, и Ти Ми ги даде, и спазиха Твоето слово. Сега
разбраха, че всичко, що си Ми дал, е от Тебе, защото словата, що си Ми дал,
предадох им ги, и те приеха и разбраха наистина, че съм от Тебе излязъл, и
повярваха, че Ти си Ме пратил. Аз за тях се моля, не за цял свят се моля, а за
тях, които си Ми дал, защото са Твои. И всичко мое е Твое, и Твоето Мое, и
се прославих в тях. Не съм вече в света, но те са в света, а Аз ида при Тебе,
Отче Светии! Опази ги в Твоето име, тях, които си Ми дал, за да бъдат едно,
както сме и Ние. Когато бях с тях на света, Аз ги пазех в Твоето име, ония,
които си Ми дал, опазих, и никой от тях не погина, освен погибелния син, за
да се сбъдне Писанието. А сега ида при Тебе и казвам това в света, за да имат
в себе си Моята радост пълна. (Иоан. 17:1-13)
ТЪЛКУВAНИE И ПОУЧEНИE
Христос отправил тази молитва към Своя Бог Отец само, за да ни покаже
пример и да ни научи да се молим. В тази Христова молитва има три
неща: славословие, благодарение и молба. След славословието и изказването
на благодарност, към Бог Отец за това, че Му е дал власт над всяка плът, се
помолил и да Го прослави. И не само за Себе Си се молил да Го прослави, но и
за апостолите. Казал: Аз за тях се моля .... И не само за тях ... но и за ония,
които по тяхното слово повярват в Мене (Иоан. 17:9, 20). Затова и ние,
когато се молим на Бога, трябва да Му принасяме славословие, благодарност и просба, за да получим спасение и всяко друго благо. В древността всички
праведници са познавали това задължение. Авел за слава Божия и в знак на
благодарност към Него Му принесъл в жертва най-тлъстите си първородни
овце. След Авел Енох славословел Бога и Му благодарял. След Енох Ной
славословел Бога и Му благодарял, и Му принесъл жертва от всички чисти
животни и птици. Така и Авраам с цел славословие и благодарене на Бога
направил на Бога жертвеник и Му се помолил. Така постъпил и синът му
Исаак. Така и Иаков направил стълб, излял върху него елей и се помолил на
Бога. А след тях много човеци се научили на тези добри дела, а когато хората
почнали да нехаят за тези неща, Бог се явил на Синайската планина и дал на
Моисей закон на две каменни плочи, тогава постановил хората да принасят
различни жертви за своето спасение, да принасят на Бога дар и жертва от
първородните агънца и от своите плодове за слава Божия, за очистване от
греховете и за здраве. Но всичко това било образ и сянка на сегашната нова
благодат. Защото когато древната сянка на закона премина и дойде Христос,
истинската благодат, и се закла, като жертва за всички човешки грехове,
тогава всички древни жертви вече се прекратиха и престанаха и бе узаконена
безкръвната жертва, светата Литургия, по време на която принасяме на Бога
истинска жертва - Тялото и Кръвта Христови. И с тази служба славословим
Бога, благодарим Му и Му се молим да ни прости греховете. Макар да не бе
необходимо Христос, като безгрешен Бог да се моли, Той все пак се моли
много пъти: веднъж - на планината, втори път - във Витания над Лазар, в
Гетсиманската градина и на Кръста, като бе прикован, каза: Отче! Прости им,
понеже не знаят, що правят (Лук. 23:34), и преди да издъхне предаде душата си
с молитва, като каза: Отче! В Твоите ръце предавам духа Си (Лук. 23:46), и така
със самата молитва издъхна. На Христос не Му е необходима молитва, понеже
е Бог. Но Той правел това, за да ни научи да се молим на Бога. И когато сме в
някоя скръб или нужда, да вдигнем ръце и очи към Бога и да искаме милост,
спасение и помощ, защото без Неговата помощ не можем да извършим
никакво добро. Той ни укрепва и урежда делата ни. Затова трябва да Му се
молим да ни отвръща от злото и от греха и да ни насочва към доброто. Защото
без молитва не може да се получи прошка, както Сам Христос казва: Искайте
и ще ви се даде (Мат. 7:7), но когато искате, имайте и вяра, че ще получите
онова, което искате, и тогава ще ви се даде (ср. Марк. 11:24). Който иска с вяра,
получава, защото „всичко е възможно за вярващия“ (Марк. 9:23). Анна се
молела с вяра за чедо и Бог и дал син Самуил, който стана голям пророк.
Пророк Илия се моли с вяра и заключи небето да не пуска дъжд три години и
шест месеца и пак се моли с вяра и го отключи, с такава молитва възкреси
сина на сарептската вдовица, с такава молитва пророк Даниил затвори устата
на лъвовете. С такава молитва тримата юноши угасиха огнената сила. Ако ли
пък кажете, че те са били свети хора и за това Бог ги е слушал, аз ви уверявам,
че Бог слуша и грешниците, когато Му се молят с покаяние и вяра, както
послуша цар Давид, когато беше извършил беззаконие, грешният Езекия,
неправедният митар, разбойникът на кръста, Мария Египетска и още много други. Но някой ще каже: „И ние се молим много пъти на Бога, а Той не ни
слуша“. Правилно казвате, че Бог не ви слуша. Но я измерете вярата си,
изчистете сълзите си, изследвайте молитвите си и вижте дали се молите с
несъмнена вяра и дали искате онова, което е угодно на Бога и полезно за нас, и
тогава ще разберете защо Бог не ви слуша. Бог ни е заповядал да искаме от
Него само Небесното царство, а другото, което ще ни трябва, Той е казал, че ще
ни го даде, без да Му го искаме. А ние не постъпваме така и не искаме
Небесното царство, а искаме светски неща: богатство, слава, достойнство и
други подобни, които лесно могат да ни увредят и да ни погубят душата. За
това Бог не ни слуша когато се молим. Много пъти виждаме как малки деца с
голям плач се молят на майка си да им даде нож, но майката не ги слуша и не
им дава нож, защото знае, че детето, понеже не разбира, може да се пореже
или да се заколи с ножа. Така и Бог не ни слуша, когато Му се молим за
ненужни неща, нито ни дава каквото Му искаме, за да не си погубим душата.
Просите - казва Бог - и не получавате, защото зле просите (Иак. 4:3) и не се
молите добре. Има много хора, които ходят на църква да се молят на Бога, но
влизат в църквата само с тялото си, а оставят ума си вкъщи, на пазара или по
други светски дела. А някои се молят само с уста, а пък сърцето им иска
друго. С устата си казват: „Господи, прости ни греховете, както и ние прощаваме на онези, които са съгрешили против нас“. А с ума си мислят как да
отвърнат на враговете си. С уста казват: „Избави ни от лукавия“, а с ума си
мислят лукавство и зло. С уста казват: „Господи, дай ни чисто сърце“, а с ума
си мислят какъв мръсен грях да извършат. Ето така се молят много хора, но
това не е молитва, а грях и смраден дим пред Бога, а истинската молитва е, както
е казал Христос: когато се молим на Бога, да отвърнем ума си от лоши мисли,
да възпрем езика си от лоши думи, очите си - от съблазнителни гледки, и
цялото си тяло - от лоши похоти и светски нечистоти, и да приковем целия си
ум към Бога. Като се молим така, и Бог ни чува. Но някой може да каже:
„Когато се моля на Бога, искам умът ми да бъде прикован към Бога, но той
не се спира, лети, като крилат, тича във всички посоки и ми донася всякакви
лукави помисли“. Причината тук не е в ума, а в нашата воля. Когато имаме
страх Божий и заградим с него ума си, за да слуша внимателно онова, което
четем с устата си пред Бога, тогава умът не може да ходи и да тича нашироко,
докато продължава молитвата. И така, който се моли със страх Божий,
молитвата му възлиза пред Бога като благоуханен тамян (ср. Пс. 140:2) и му
донася от небето Божията милост и опрощение на греховете. За това трябва да
се молим с такъв ум и с такава вяра, както ни заповяда Иисус Христос, Синът
Божий и истинският Бог, ако искаме да получим каквото искаме.
ЗA СВETИTE ОTЦИ
Днeс честваме паметта на триста и осемнадесетте свети Отци, които са се
събрали в град Никея по времето на цар Константин против Богохулния александрийски презвитер Арий, който твърдял, че Христос не е Бог, нито
е равен на Отца, а е обикновен човек, за което Александрийският патриарх
Петър го изгонил от Божията Църква, а след това той започнал явно да хули
Бога и да смущава християните. Затова тогавашните свети архиереи, като
истински пастири на Христовото стадо помолили цар Константин да
заповяда да бъде свикан събор и като се събрали по царска заповед триста и
осемнадесет отци в Никея, посрамили Арий и съмишлениците му и доказали
пред царя и пред Арий, че Христос е истински Бог. Тогава проклели Арий и
съмишлениците му и го отлъчили от Църквата, и по вдъхновение от Светия
Дух написали Символа на вярата, тоест: „Вярвам в един Бог Отец...“ На този
събор присъствали първите църковни водачи: патриарх Силвестър – папа
Римски, Митрофан Цариградски, Александър Александрийски, Севастий
Антиохийски, Маканий Иерусалимски, свети Атанасий, свети Спиридон и
др. Когато Александрийският патриарх Петър бил на смъртно легло,
неколцина свещеници го помолили да прости на Арий и да го приеме в
Църквата, а Петър им рекъл: „Христос ми се яви с раздрана риза и като
Го попитах кой я е раздрал, ми каза: „Арий я раздра. Да не Го приемаш
вече в Моята Църква. Защото е мерзък и на този свят, и на онзи“. И така,
Петър заповядал на онези свещеници да нямат общение с него и да не го
приемат, понеже Сам Господ го е проклел. Тогава този събор посрамил
Арий и го отлъчили от Христовата Църква, и утвърдили и проповядвали
православната вяра, че Христос е равен с Отца, роден преди всички векове,
а не сътворен, както е написано в Символа на вярата от светите Отци чрез
Светия Дух, към което и ние се придържаме и изповядваме, че е истина. А
на светите Отци - вечна памет за това, че са се потрудили за слава Божия и
за чест на православната ни вяра сега и винаги и във вечните векове, амин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар