и с времето я обезличава.
От нея само спомена остава
в нас да тлее, но с жарава..
Загатва ни за нея съвестта,
като светъл лъч в тъмнина.
Обръща се сърцето ни едва,
и чува вопъла на нашата душа.
И покаяние в нея се заражда,
умът ни на духа се покорява.
Започва в нас да се обажда
сърцето и смирено да подсказва.
Че нужен ни е Бог да ни смирява,
душа и сърце във всеки да сближава.
Начало ново за душата да полага,
в Божествен ритъм тя да заживява.
Грета Костова-Бабулкова
Няма коментари:
Публикуване на коментар