Из "Неделник"- Софроний, епископ Врачански
Дивен е Бог в Своите светии,
Бог Израилев
(Пс. 67:36-слав.)
Благослови отче!
Благочестиви християни! Празнуването на светите мъченици, което е
причина за нашето спасение, доставя голяма сладост на душата на
благочестивия човек. Защото празнуването на мъчениците е опрощаване на
греховете, изцеление на болните, утешение на скърбящите, сила на слабите,
спасение на грешните и веселие на душите. Понеже, когато хвалим мъченика,
Бог се прославя и хората биват приканвани към небесни добродетели.
Празнуването на светиите е за наше спасение. Но то е угодно на Бога и на
светиите само тогава, когато празнуваме, както подобава. Ако празнуваме,
като елините с ядене, пиене, танци и светски песни, тогава нямаме никаква
полза от празнуването си, защото то не е угодно на светиите. Светиите са
търпели мъки и смърт, за да ни научат, как се влиза в Небесното царство и че
човек се спасява с труд. Те са се мъчили и са умрели, но сега живеят, и се
веселят вечно. Гладували са и жадували заради Христовото име, но сега се
насищат с Божието лице. Търпели, за да не се отрекат от Христа, но сега се
радват и веселят в Небесното царство. Както ще видим сега от житието на
днешния великомъченик Георги, който за краткотрайното страдание и
мъчение получи от Бога вечна слава и наслаждение. Но слушайте
внимателно, за да разберете!
По времето на злочестивия цар Диоклетиан имало голямо гонение
против християните. Защото Диоклетиан, който недостойно приел
скиптъра на Римското царство, считал Аполон за Бог, който му
предсказвал какво ще се случи, защото в бездушния идол живеел дявол,
който отговарял на въпросите на царя, но лъжливо, защото рядко се
изпълнявало нещо от онова, което той бил пророкувал. Един ден
Диоклетиан отишъл в капището и попитал нещо Бог Аполон, но той
рекъл, че вече не може да предсказва какво ще се случи, защото
праведните на земята му пречат и му разпиляват силата. И когато
Диоклетиан попитал идолските жреци: „Кои са праведните на земята?“,
те му казали: „Тези, които се наричат християни, те са праведните“. Щом
чул това, нечестивият Диоклетиан се разгневил и започнал голямо
гонение против християните. Той разпратил заповед по цялата империя да
измъчват и да убиват християните. Тогава станало тъжно човек да гледа
всички затвори пълни с християни, които навсякъде били изтезавани с
различни новоизобретени мъчения. И когато получил от източните
провинции клеветнически писма, в които пишело, че християните се
увеличават и не се подчиняват на царските заповеди, той разпратил заповед по цялата империя всички генерали, военачалници и съдии да се
съберат на съвет при него в град Никомидия. И като се събрали, повикал
всички князе, велможи и целия сенат и казал, че е много ядосан на
християните. И когато всеки казал мнението си, най-накрая Диоклетиан
рекъл: „О, всички вие, мои началници! Знайте, че ми е изключително
приятно, че почитате всичките ни стари бащини богове, от които
получаваме всички земни блага. И ако сте съгласни с моето желание и
обичате моето царство, потрудете се да унищожите целия християнски
род в царството ми, защото християните се противопоставят на нашите
богове. И аз с всички сили ще ви помагам в това“. И след като всички се
съгласили с това царско желание, той им заповядал да се съберат още два
пъти на съвещание в същия състав и след това да разгласят пред целия народ
неговото желание, за да го изпълни всеки.
По това време свети Георги бил хилядник в римската войска. Той бил
от Кападокия, син на богат християнин, възпитан от малък благочестиво по
християнски. Бил сирак без баща, защото баща му бил умрял мъченически за
Христа. А майка му отишла с него да живее в Палестина, защото била родом
оттам и била наследила от родителите си голямо богатство и имоти. И така,
след време този Георги, понеже бил с красиво лице и силен и мъжествен по
тяло, бил назначен за хилядник във войската. По това време бил на двадесет
години и майка му вече била починала. Но царят не знаел, че той е
християнин.
Свети Георги присъствал на онова нечестиво събрание и като слушал
изказванията им, че искат да унищожат християнската вяра, разбрал, че е
настъпил моментът да се мъчи за Христа. Тогава колкото имущество, злато,
сребро и дрехи имал, раздал всичко на сиромаси, колкото роби имал, ги
освободил, а колкото имущество имал в Палестина, заповядал на верния си
слуга да го раздаде на сиромасите след смъртта му. Когато били събрани за
трети път на това нечестиво събрание, свети Георги влязъл безстрашно и
рекъл: „О, царю, и всички вие, князе и съдии! Какво правите?“ Вместо да
управлявате царството си и вместо да съдите справедливо, вие изливате
яростта си върху християните, които не са ви направили никакво зло, и
искате да ги мъчите и да ги принуждавате със сила към вашето безумно и
нечестиво идолослужение, да се отрекат от истинския Бог и да се покланят
на лъжливи богове. Но моля ви, оставете тези невинни хора да държат
своята вяра. И вие трябва да се научите на истинско благочестие и да
познаете истинския Бог, а не да ги мъчите“. Докато свети Георги говорел,
всички началници насочили погледите си към царя, а царят гледал слисан
светеца и мълчал. И кимнал с глава на приятеля си Магненций да отговори на
светеца. И той го повикал при себе си и му казал, „О, Георги, кой те накара
да говориш толкова дръзко пред царя?“. Свети Георги отговорил:
„Истината ме накара“. „Коя е истината?“ рекъл Магненций. А Георги
казал: „Истината е Иисус Христос, Когото гоните“. Магненций казал: „А
ти християнин ли си?“. А той рекъл: „Слуга съм на Христос, моя Бог и на Него се надявам“. При тези думи сред събранието се вдигнал голям шум и
един казвал едно, друг друго. Тогава царят заповядал на всички да мълчат и
рекъл на светеца: „О, Георги! Заради твоето благородство и заради твоето
мъжество те назначих на висок пост и сега те обичам много и те съветвам,
събери си ума и принеси жертва на боговете, за да не изгубиш младостта и
славата си“. А свети Георги казал: „О, царю! Ако би могъл да познаеш
Истинския Бог и да отправиш към Него благодарствени молитви, за да те
удостои Той с вечното Си Царство!“. Тогава царят се разгневил и заповядал
на войниците да изгонят светеца навън с копие и да го затворят в тъмница, и
когато един войник го блъснал с копието си, копието веднага се огънало,
като восък. И като го затворили в тъмницата, сложили краката му в пранги и
окачили голям камък на гърдите му, а той търпял и благодарял на Бога. На
сутринта го извели пред царя и дълго го насилвали да се поклони на Бог
Аполон, но царят, като видял, че е непреклонен, заповядал да го вържат за
едно колело, което било обковано с остри железа, наподобяващи ръжени и
ножове, което, като се въртяло, режело тялото на мъченика и го раздробявало
на части (парчета). А свети Георги търпял мъжествено, отначало извикал с
висок глас, а после се молел тихо на Бога да го укрепи и останал безгласен и
безчувствен, като че ли спял. А царят се радвал и помислил, че Георги е
умрял, заповядал да го отвържат, а сам отишъл на Аполоновото капище.
И внезапно цялото място било обгърнато от облак, загърмели страшни
гръмотевици и мнозина чули глас отгоре, който казал: „Не бой се, Георги,
Аз съм с теб!“. И когато въздухът се прояснил, при колелото се явил
ангел Божий и рекъл: „Радвай се, Георги!“. Мъченикът слязъл от
колелото цял и невредим, без никаква рана, и отишъл в онова капище. А
царят и другите, които били там, се зачудили, като го видели, а двама
души Атанасий и Протолеон, повярвали в Христа и веднага били
посечени по царска заповед. Тогава царят заповядал да изкопаят дълбока
яма, да я напълнят с негасена вар, да хвърлят светеца вътре, да налеят вода
и да я покрият, и Георги да стои там три денонощия, докато се стопят и
костите му. Но на третия ден, когато открили ямата, Георги излязъл здрав
и невредим. После го обули с железни нагорещени обувки и го биели, за да
тича с тях. А свети мъченик Георги тичал и си казвал: „Тичай, Георги,
тичай, за да постигнеш това, което желаеш“. И след като свети Георги
не бил увреден от това, царят довел един магьосник да даде на светеца да
изпие смъртоносна отрова, но и от това не му станало нищо. После Георги
отишъл на Аполоновото капище и като се помолил на Бога, всички богове
паднали на земята и се строшили. Тогава царица Александра повярвала в
Христа и веднага била посечена от царя. И като видял, че не ще може да
победи светеца с мъчения, царят заповядал да го посекат с меч. И така,
свети мъченик Георги бил посечен. Но който иска да научи за
всичките му чудеса, нека прочете житието му, защото тук са описани
накратко и не всичките.
Християни! Видяхте ли мъките, чудесата и добродетелите на свети
мъченик Георги? Чухте ли за голямото му търпение? Подражавайте му,
прочее, и вие, защото древните хора са описвали мъките на светиите не за
нещо друго, а за да живеем и ние, като тях с търпение, и добродетели. Сега
няма мъчители, които да ни гонят и мъчат за вярата ни, нито пък имаме
нужда да се мъчим. Бог иска само да постъпваме според Неговия закон, както
Сам казва: „Ако Ме любите, опазете Моите заповеди“ (Иоан. 14:15). Затова трябва, като истински християни да имаме търпение и да се пазим от
всеки грях, както са търпели мъчениците за християнската вяра, победили са
дявола и са извършили толкова чудеса, защото не са яли и пили безмерно, не
са се гонили и предавали един друг, а са живели, като братя в мир и любов. Затова са извършили толкова чудеса и са получили Небесното царство.
А ние, като се валяме в грехове и неправди, като ядем и пием, като се
предаваме един друг, като се лъжем и хулим, какво спечелихме от това? О,
колко блажен е човекът, който няма лукавство в душата си и злопаметност в
сърцето си, който е чист и на лице, и в сърцето. Защото каква е ползата от
това отвън да бъдеш праведен и смирен, а отвътре звяр и пълен с грехове?
Облечи ранен човек със златни дрехи, каква полза ще имат раните му от
това? Умий една чаша отвън, каква полза има тя, щом вътре е нечиста? Но
ние трябва да бъдем чисти отвън и отвътре и да не гледаме хорските дела, а
да се грижим всеки за спасението си, както в училище всеки ученик се грижи
за собственото си учение, А светът каквото прави, Бог вижда и ще въздаде
всекиму справедливо, според делата му. Нему слава във вечните векове, амин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар