Из "Неделник"- Софроний, епископ Врачански
Ето, ти оздравя, недей греши вече,
за да те не сполети нещо по-лошо
(Иоан. 5:14)
Благослови, отче!
Чувате ли, благочестиви християни, няма по-ужасно и по-гибелно нещо
от греха. Защото той и душата вечно разделя от Бога, и ума покрива с
мрак, и на тялото докарва различни болести и немощи, както ясно се
вижда при днешния разслабен, за когото ще чуете сега от Евангелието.
Eвaнгeлиe oт Иoaн, зaчaлo 14
В онова време възлезе Иисус в Иерусалим. А в Иерусалим, при Овчи
порти, се намира къпалня, по еврейски наричана Витезда, която има
пет притвора, в тях лежеше голямо множество болни, слепи, хроми,
изсъхнали, които очакваха да се раздвижи водата, защото Ангел Господен от
време на време слизаше в къпалнята и раздвижваше водата, и който пръв
влизаше след раздвижване на водата, оздравяваше, от каквато болест и да бе
налегнат. Там имаше един човек, болен от трийсет и осем години. Иисус,
като го видя да лежи, и като узна, че боледува от дълго време, казва му:
искаш ли да оздравееш? Болният му отговори: да, господине, но си нямам
човек, който да ме спусне в къпалнята, кога се раздвижи водата, когато пък
аз дойда, друг слиза преди мене. Иисус му казва: стани, вземи одъра си и
ходи. И той веднага оздравя, взе си одъра и ходеше. А тоя ден беше събота.
Поради това иудеите думаха на изцерения: събота е, не бива да си дигаш
одъра. Той им отговори: Който ме изцери, Той ми рече: вземи одъра си и
ходи. Попитаха го: кой е Човекът, Който ти рече: вземи одъра си и ходи? Но
изцереният не знаеше, кой е, защото Иисус се бе отдръпнал поради тълпата,
що беше на онова място. След това Иисус го срещна в храма и му рече: ето,
ти оздравя, недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо. Човекът
отиде, та обади на иудеите, че Иисус е, Който го изцери. За това иудеите
гонеха Иисуса и търсеха случай да Го убият, за дето вършеше това в събота.
(Иoaн. 5:1-15)
ТЪЛКУВAНИE
Евреите имали три големи празника, които празнували всяка година.
Първият празник бил Пасха, която празнували през месец март като
спомен за това, че Бог ги извел от Египет. Вторият бил Петдесетница,
която празнували през май като спомен за това, че Бог им дал закона
петдесет дни след излизането им от Египет. А третият бил Шатри, който
празнували през септември, когато събирали реколтата от земни плодове
и правели по нивите и лозята шатри, където се веселели и си припомняли
как са живели четиридесет години в пустинята в шатри и се хранели с
маната, която падала от небето. На тези три празника евреите от всички
села се събрали в Иерусалим, за да празнуват заедно. Тогава Христос, за
да не се покаже като противник на еврейския закон, отишъл в Иерусалим
в Овчата къпалня, която се наричала Овча, защото вътре измивали червата
на овцете, които колели за жертва. В тази къпалня всяка година по
веднъж слизал Божий ангел и правел по едно чудо, което предсказвало
нашето кръщение. Защото, като размътвал водата, тя придобивала сила
от него и изцерявала по един болен - този, който пръв влезе в нея, както
светото Кръщение изцерява душевните ни болести. Край тази вода се
изцерил и днешният разслабен, който толкова много години лежал край нея,
за да се изцери, но все го изпреварвали други, по-силни, които влизали в
къпалнята и се изцерявали, но той пак не се махал оттам, нито
отслабвала надеждата му, нито рекъл някаква хулна дума против Бога,
нито проклел часа, в който се е родил, както правят мнозина
нетърпеливци. Затова и получил чудно изцерение. Защото, когато Христос
го попитал дали иска здраве, той рекъл търпеливо: „Господи, искам, но
няма кой да ме спусне във водата, щом се раздвижи“. Вижте какво
смирение проявил Христос: Стани, вземи одъра си и ходи. И той веднага
станал и започнал да ходи. Защото Христовите думи, като всесилни веднага
укрепили костите и мускулите му и той станал, взел си одъра и тръгнал, за
което иудеите го укорили, че носи одъра си в съботен ден. Но Христос
извършил много такива чудеса в съботни дни, за да ни научи, че е добре и
на празник да вършим добро и да проявяваме милост, към слабите и
сиромасите. А евреите от завист нападнали изцерения и казвали, че не
бива да носи одъра си в събота, на което изцереният казал дръзновено, че
Този, Който го изцерил, му казал да си вземе одъра, на който бил лежал
тридесет и осем години. Понеже били заслепени от завист, иудеите не
попитали кой го е изцерил, а го попитали, кой му е казал да си носи
одъра. А той не знаел кой бил Човекът, Който му казал да си вземе одъра,
защото Христос се бил махнал оттам, за да не би изцереният да Го спре
пред народа и да предизвика още по-голяма завист у юдеите. Христос
оставил това чудо да се прослави само. И така, колкото повече евреите
говорели лошо за чудото, толкова по-явно ставало то, тъй като изцереният
ходел из целия град и дръзновено проповядвал Бога, Който го изцерил. След
това Христос, като намерил изцерения в храма, му рекъл: Ето, ти оздравя,
недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо. От тези Христови думи
разбираме, че в много случаи болестта и страданието са причинени от грях.
Но знайте, че колкото и болести и беди да ни спохождат на този свят, те са
Божие благодеяние, което Бог ни дава от милост с цел нашето поправяне, а
колкото грехове останат ненаказани тук, за тях Бог без милост вечно ще ни
наказва там.
ПОУЧEНИE
Но има много хора, които се чудят, като гледат, че грешниците живеят на
този свят най-благополучно и без наказание, а не знаят, че Бог ги държи
за Страшния Си съд, където ще ги накаже вечно. Затова, когато видим
някой грешник да живее славно и благополучно, да не желаем неговото
благополучие, нито да завиждаме на беззаконието му, както казва пророк
Давид: Не ревнувай на злодейците (слав. на лукавстващите, не завиждай на
ония, които вършат беззаконие (Пс. 36:1), защото те ще изсъхнат, като трева
скоро ще опадат, като цвят и ще изчезнат, като дим. Така и когато виждаме
някой нечестивец да се извисява, като топола, да не се чудим, защото до утре и
мястото му вече не ще го познава. А когато грешим и не биваме наказвани,
тогава да се боим най-много - защото Божието дълготърпение ни чака да се
покаем, а ако не се покаем, трупаме върху себе си Божи гняв за Страшния съд,
където ще се заплати на всекиго според делата му. Защото, ако на този свят
не получим никакво наказание за греховете си, на онзи свят ще получим вечно
наказание, понеже Бог ни наказва тук за малките грехове, за да се покаем, а за
големите, ако не се поправим, на онзи свят непременно ще ни накаже вечно.
Защото Бог забавя, но не забравя. Когото не накаже тук, ще го накаже там за
греховете му. Защото накъдето и да погледне, човек навсякъде вижда беди и
грехове, понеже умът от младини тича към зло (ср. Бит. 8:21). Но тъй като
имаме голямо прибежище - неизказаното Божие милосърдие, - да не се
отчайваме, а да се каем и да имаме надежда. Защото Бог, като види чистото
ни покаяние, не само ще ни прости греховете, но и ще ни избави от наказание,
както казва пророк Давид: „Осъзнах беззаконието си, не скрих греха си,
изповядах го пред Теб, Господи, и ти прости безчестието на сърцето ми“
(ср. Пс. 37:19, 31, 75). Ето ни много добър пример, защото ако вършим зло,
ще получим пак зло или тук, или там. Ако ли пък правим добро и се каем,
като Давид ще получим и опрощение, и Небесното царство, с помощта на
Христа, Комуто слава във вечните векове, амин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар