В СЪБОTATA, ЗA ПРИЧAСTИETО

 Из "Неделник"- Софроний, епископ Врачански
Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него (Иоан. 6:56) 

Благослови, отче! 

Преди да се причасти, всеки християнин трябва да извърши три неща, които са изключително важни. Първо да съблече от себе си, чрез изповед всички грехове, второ да победи главните си врагове: плътта си, света и дявола, и трето да изследва себе си съвестта си, и ако съвестта му е чиста, да се приближи до това страшно тайнство, което изгаря недостойните. Спомнете си страшното видение, което Моисей видял на Синай планина. Там той видял една къпина, която горяла, но не изгаряла, и си казал: „Я да отида да видя отблизо какво е това чудо“, но щом се приближил, чул глас от огъня, който казал: „Моисее, Моисее! Не се приближавай насам, събуй си обущата от нозете, защото мястото, на което стоиш, е свято“ (вж. Изх. 3:1-5). Християни! Когато се причастявате, виждате ли страшната чаша, в която са Тялото и Кръвта Христови? Там има божествен огън, който освещава достойните. Не се приближавайте до нея, докато не се изповядате чистосърдечно и не развържете душата си от греховете. Ако имаш вражда с някого, помири се. Ощетил си някого, откраднал си, взел си несправедливо, укрил си? Върни всичко, с което си ощетил другия. Вързал си душата си с някоя блудница или с друг телесен грях? Развържи я и избави, от ръцете на дявола. Събуй си обущата, тоест отхвърли греховете си, защото мястото, на което стоиш и се причастяваш, е свято, ангелите невидимо стоят с благоговение и страх. Затова грешен човек да не се приближава до това тайнство, докато не получи прошка с покаянието и изповедта, а и след това да се приближим с голям страх. Знаете ли с какъв голяма страх се приближил Моисей до горящата къпина, където имало огън и тръни? С такъв страх трябва да отвори грешните си уста всеки, когато приема свето Причастие, и да рече: „Вярвам, Господи, и изповядвам, че това е Твоето Тяло и Твоята Кръв, която изгаря недостойните, като трева, и знам, че не съм достоен да приема този страшен огън, но понеже се надявам на Твоята милост, за това идвам при Теб да ме осветиш и изцериш, за да не би дяволът да грабне душата ми“. Всеки трябва да приема свето Причастие с такъв страх и смирение и щом се причасти, да не се връща отново към предишните си грехове, а да се пази още повече. Има много християни, които след като се изповядат и причастят, отново вършат същите грехове, които са изповядали. Но това става поради тяхното незнание, защото не знаят какво нещо е причастието и каква е причастилата се душа. Когато Моисей разговарял с Бога на Синай планина и приел от Него закона, лицето му заблестяло толкова силно, че като слязъл от планината, евреите не можели да го гледат и затова Моисей го покрил с покривало (вж. Изх. 34:29, 30, 33-35). И щом като Моисеевото лице се просветило толкова много от един разговор с Бога, колко повече заблестява душата, която достойно се е причастила с Тялото и Кръвта Христови. Сам Иоан Златоуст казва, че дяволът трепери и бяга от човек, който се е причастил, защото му се вижда, че такъв човек издишва с устата си божествен огън. Тази гледка е чудна за ангелите и страшна за дяволите. Дори звездите на небето не светят толкова, колкото свети причастената душа от светлината на Божията благодат, защото е обожествена и приобщена към Христа. Достойно причастилата се душа е толкова светла и велика, че ако човек би умрял в часа, в който се причасти, душата му ще заеме място при мъчениците и девствениците. И за един миг би получила мястото, което светиите получават за много години, с големи трудове. О, дано Бог даде всички да се удостоим да приемем в смъртния си час свето Причастие, с което без страх ще стигнем до Небесното царство. Християни! Когато се причастите, пазете се да не изгубите безценното нещо, което сте спечелили с толкова труд и покаяние. Пазете се от дявола, да не би да грабне от вас този безценен диамант, живейте свято, защото сте осветени с Христовата кръв. Не падайте в нечистотите, от които се изцерихте, и винаги живейте в мир, любов и съгласие за слава Божия. Нему слава във вечните векове, амин.