"Покайте се и вярвайте в Евангелието!
Покайте се, защото се приближи Царството небесно" (Марк. 1:15, Мат. 4:17).
Такива били първите слова от проповедта на
Богочовека. Същите тези слова Той досега отправя към нас чрез Евангелието.
Когато грехът най-много се усили в света - в него слезе всесилният Изцелител. Слезе Той в страната на изгнанието, в страната на
нашите мъки и страдания, предхождащи вечното мъчение в ада, и благовествува избавление, отрада, изцеление на всички човеци, без
каквото и да било изключение. "Покайте се!"
Силата на покаянието се основава върху силата Божия: Целителят е всемогъщ - и лекарството, което той дава, е всемогъщо.
Тогава, по време на Своята проповед на земята, Господ призоваваше към
изцеление всички боледуващи от греха, Той не счете за
неизцелим нито един грях. И сега Той продължава да призовава всички,
обещава и дарява опрощение за всеки грях и изцеление на всеки
духовен недъг.
О, земни странници! О, всички вие, които се стремите и влачите по
широкия път, при незамлъкващия шум на земните грижи,
развлечения и увеселения, по цветовете, приплетени с бодливи тръни;
всички, които бързате по тоя път към края, известен на всички
и забравян от всички - към мрачния гроб и към още по-мрачната и страшна
вечност: спрете! Отърсете се от омаята на света, която
постоянно ви държи в плен! Вслушайте се във възвестеното нам от
Спасителя, обърнете нужното внимание на Неговото слово! "Покайте
се и вярвайте в Евангелието", ви казва Той, "покайте се, защото се
приближи царството небесно!"
Крайно нужно ви е, земни странници, да обърнете пълно внимание на
това истински полезно и спасително увещание: иначе ще
стигнете до гроба, ще застанете на прага и вратата на вечността, без
изобщо да сте придобили правилно понятие нито за вечността,
нито за задълженията на влизащия в нея, и след като сте си приготвили за
там единствено справедливи наказания на греховете си.
Най-тежкият грях е да не обръщате внимание на Спасителевите слова, да
пренебрегвате Спасителя. "Покайте се!"
Лъстив и измамен е пътят на земния живот: на начинаещите той се вижда като безкрайно поприще, изпълнено с действителност; на
завършилите го - като най-кратък път, осеян с празни съновидения. "Покайте се!"
И славата, и богатството, и всички останали тленни придобивки и
предимства, за придобиването на които заслепеният грешник
отдава целия си земен живот, всичките сили на душата и тялото си, тях
той ще трябва да ги остави в ония минути, когато от душата
насила ще бъде свлечена нейната дреха - тялото, когато душата ще бъде
поведена от неумолими ангели на съд пред праведния Бог,
непознат за нея, пренебрегнат от нея. "Покайте се!"
Трудят се, бързат човеците да се обогатят с познания, но с познания маловажни, годни само до време, спомагащи за задоволяването
на нуждите, удобствата и прищевките на земния живот. Нужните по същество познание и дело, това са познаването на Бога и
примиряването с Него чрез Изкупителя - единствено заради тях ни е даден земният живот, ала тъкмо тях ние напълно пренебрегваме.
"Покайте се!"
Братя! Да се вгледаме безпристрастно, под светлината на Евангелието, в
нашия земен живот. Нищожен е той! Всички негови блага ни
ги отнема смъртта, а често и много по-рано от смъртта ги отнемат
различни неочаквани обстоятелства. Недостойни са тези тленни, тъй
скоро изчезващи блага да се наричат блага! По-скоро те са измами, мрежи.
Ония, които попаднат в тези мрежи и се заплетат в тях, се
лишават от истинските, вечните, небесните, духовните блага, придобивани
чрез вяра в Христа и следване подире Му по тайнствения път
на евангелския живот. "Покайте се!"
В какво страшно заслепение живеем! Колко очевидно доказателство за
нашето падение е това заслепение! Виждаме смъртта на братята
си; знаем, че същата тази смърт непременно ни предстои и на нас и то,
кой знае, може би съвсем скоро, понеже никой от човеците не
е оставал на земята завинаги. Виждаме, че на мнозина и преди смъртта им
изменя земното благополучие, че то често се преобръща в
злополучие, подобно на всекидневно вкусване на смъртта. Независимо от
това тъй явно свидетелство на самия опит ние тичаме
единствено подир временните блага, като че ли те са постоянни и вечни.
Само към тях е насочено цялото наше внимание! Забравен е
Бог! Забравена е величествената и същевременно страшна вечност! "Покайте
се!"
Ще ни изменят, братя, непременно ще ни изменят всички тленни блага -
на богаташите ще им измени тяхното богатство, на славните
- тяхната слава, на младите - тяхната младост, на мъдреците - тяхната
мъдрост. Докато странствува по земята, човек може да
придобие само едно вечно и истинско благо: истинското богопознание,
примирението и съединяването с Бога, дарявани от Христа. Но за
да получим тези върховни блага нужно е да изоставим греховния живот, да
го намразим. "Покайте се!"
***
"Покайте се!" Що значи да се покаеш? Значи да се опомниш, да се разкаеш за греховете си, да захвърлиш греховете си - тъй
отговорил един велик свети отец на тоя въпрос, - и повече да не се връщаш към тях (Пимен Велики, Вж. Скитски патерик). По такъв
начин много грешници са се превърнали в светци, много беззаконници - в праведници.
"Покайте се!" Отблъснете от себе си не само явните грехове - убийство, грабителство, блуд, клевета, лъжа, но и гибелните
развлечения, и плътските наслади, и престъпните мечтания, и беззаконните помисли - всичко, всичко забранено от Евангелието.
Предишния греховен живот умийте със сълзите на искреното разкаяние.
Не казвай сам на себе си в униние и душевна разслабеност: "Аз паднах в тежки грехове; поради дълговременния си греховен живот
придобих греховни навици, тях времето ги превърна сякаш в природни свойства, направи невъзможно за мен покаянието". Тези мрачни
мисли ти ги внушава врагът, когото ти още не забелязваш и не усещаш (Преп.
Макарий Велики, слово 7-мо, § 2.). Познава той мощта на покаянието и се бои, че то ще те изтръгне из властта му, и затуй се
старае да те отвлече от него, приписвайки немощ на това всемогъщо Божие лекарство.
Установител на покаянието е твоят Творец, Който те е създал от нищо. Толкоз по-лесно Му е да те пресъздаде, да претвори твоето
сърце, от сърце грехолюбиво да направи сърце боголюбиво, да направи сърце чисто, духовно и свято от сърце чувствено, плътско,
злонамерено, сладострастно.
Братя, да познаем неизречимата любов Божия към падналия човешки род. Господ се въплътил, та чрез въплъщението да стори за Себе
Си възможно приемането на наказанията, заслужени от човеците и чрез Своето смъртно наказание, чрез наказанието на Всесветия, да
изкупи от това наказание виновните. И какво Го е довело тук при нас, на земята, в страната на нашето изгнание? Нашите праведни
дела? Не. При нас Го е довело бедственото състояние, в което ни е хвърлила нашата греховност.
Грешници! Да се ободрим! Заради нас, именно заради нас Господ е
извършил великото дело на въплъщението Си; на нашите болести
Той е погледнал с непостижима милост. Да престанем да се колебаем! Да
престанем да униваме и да се съмняваме! Изпълнени с вяра,
усърдие и благодарност да пристъпим към покаянието - чрез него да се
примирим с Бога. "И беззаконник, ако се обърне от всички свои
грехове, каквито е вършил, ако пази всички Мои устави и постъпва законно
и праведно, ще бъде жив, не ще умре. Всички негови
престъпления каквито е вършил, не ще му се спомнят; в своята правда,
която ще върши, той ще бъде жив" (Иез. 18:21-22). Такова
обещание дава Бог на грешника чрез устата на великия Си пророк. Да откликнем според нашите слаби сили на великата любов на Господа
към нас, тъй както могат да откликват на Създателевата любов
творенията, и при туй - творения паднали: да се покаем! Да се покаем не
само с уста; да засвидетелствуваме своето покаяние не само
с няколко капки кратковременни сълзи, не с едно външно участие в
църковното богослужение, като изпълняваме църковните обреди, с
което се задоволявали фарисеите. Заедно със сълзите, с външното
благочестие да принесем и плода на достойното покаяние - да
превърнем греховния си живот в евангелски живот.
"Защо да умирате, доме Израилев?" (Иез. 18:31). Християните погиват
окончателно, с вечна смърт, поради туй, че през време на
целия си земен живот се занимават единствено с нарушаване обетите на
кръщението, единствено със служене на греха; погиват те от
туй, че не удостояват и с нищожно внимание словото Божие, което им
възвестява за покаянието. Дори в самите си предсмъртни мигове
не умеят те да се възползуват от всемогъщата сила на покаянието! Не
умеят да се възползуват, тъй като не са придобили за
християнството никакво понятие или са получили крайно недостатъчно и
смътно понятие, което трябва да бъде наречено по-скоро пълно
незнание, нежели какво-годе познание.
"Жив съм Аз, казва Господ", принуден сякаш да усили уверението си пред невярващите и да пробуди внимание у невнимателните. "Жив
съм Аз, казва Господ Бог: не искам Аз смъртта на грешника, но да се отвърне грешникът от пътя си и да бъде жив (Иез. 33:11)...
Защо да умирате, доме Израилев?"
Знаел е Бог немощта на човеците, знаел е, че и след кръщението си те ще падат в грехове - затова е установил в Църквата Си
тайнството покаяние, чрез което се очистват греховете, сторени след кръщението. Покаянието трябва да бъде спътник на вярата в
Христа, да предшествува кръщението в Христа; а след кръщението то поправя нарушаването задълженията на повярвалия в Христа и
кръстилия се в Христа. Когато мнозина от Йерусалим и цяла Юдея се стичали при Йоана, проповедника на покаянието, край Йордан за кръщение, те му
изповядвали греховете си; изповядвали ги не затуй, - както отбелязва един свят писател (Св.
Йоан Лествичник, Слово четвърто) - че светият Кръстител имал нужда да знае съгрешенията на идващите при
него, но понеже заради твърдостта на тяхното покаяние е било нужно с чувствата на съжаление за падането в грехове да бъде
съединена и изповед на тези грехове. Душата, която знае, че е длъжна да изповяда греховете си, казва същият този отец, с тая самата мисъл като с юзда се удържа от
повтарянето на предишните съгрешения; и обратно, неизповяданите грехове, сторени сякаш в мрака, лесно биват повтаряни.
Чрез изповядването на греховете се разтуря дружбата с греховете. Омразата към греховете - това е признакът за истинско покаяние
и решимост да се води добродетелен живот.
Ако си придобил навик към някои грехове, тогава по-често ги изповядвай и скоро ще се освободиш от греховния плен, леко и
радостно ще следваш Господа Иисуса Христа.
Който постоянно предава приятелите си, нему приятелите стават врагове, отдалечават се от него като от предател, който дири
сигурната им погибел; ако някой изповядва греховете си, те отстъпват от него, тъй като греховете се основават и крепят на
гордостта на падналото естество, не търпят изобличение и позор. Ако някой си позволява да съгрешава произволно и нарочно, с надеждата да се покае, такъв постъпва коварно спрямо Бога. Грешащия
произволно и нарочно с надежда за покаяние го поразява неочаквана смърт и не му се дава времето, което той предполага, че ще
посвети на добродетелите.
Чрез тайнството изповед решително се очистват всички грехове, извършени с дело, слово и помисъл. За да бъдат заличени от
сърцето греховните навици, вкоренили се в него от дълго време, е нужно време, нужно е постоянно пребъдване в покаянието.
Постоянното покаяние се състои в постоянното съкрушение на духа, в борба с помислите и усещанията, чрез които се проявяват
скритата в сърцето греховна страст, в обуздаване на телесните чувства и стомаха, в смирена молитва, в честа изповед.
Братя, поради самоволните си грехове ние сме загубили светата непорочност, която е недосегаема не само за греховните дела, но и
за познаването на злото - непорочността, в чието духовно сияние ние сме се появили на света от ръцете на Създателя. Ние сме
загубили и тая непорочност, която сме получили при възсъздаването си в кръщението; опетнили сме по пътя, чрез разни грехове,
нашите избелени от Изкупителя одежди. Нам е останала още една само вода за умиване - водата на покаянието. Какво ще стане с нас
ако пренебрегнем и това умиване? Ще се наложи да застанем пред Бога с обезобразени от греха души и Той страшно ще погледне на
осквернената душа, и ще я осъди на мъки в геената огнена.
"Умийте се, очистете се; махнете от очите Ми злите си деяния,
престанете да правите зло", казва Господ на грешниците. "Тогава
дойдете - и ще отсъдим". И как завършва този съд Божий, съдът на
покаянието, на който Бог непрестанно призовава грешника през
време на земния му живот? Ако човек осъзнае греховете си, ако се реши на
искрено покаяние и изправление, тогава Бог решава Своя
съд с човека със следното решение: "Да бъдат греховете ви и като
багрено, - като сняг ще избеля; да бъдат червени и като пурпур, -
като вълна ще избеля" (Ис. 1:16,18).
Ако пък християнинът покаже пренебрежение към този последен
многомилостив Божий зов, тогава Бог му възвестява неговата
окончателна погибел. "Божията благост - казва Апостолът, - те води към
покаяние" (Рим. 2:4). Бог вижда твоите съгрешения: Той
дълготърпеливо гледа на сърешенията, които ти вършиш пред Неговите очи,
на веригата от съгрешения, от които е съставен твоят
живот; Той очаква твоето покаяние и едновременно с това предоставя на
твоето свободно произволение да избереш своето спасение или
погибел. И с благостта, и с дълготърпението Божие ти злоупотребяваш!
Няма у тебе поправяне! Твоето нехайство става все по-голямо!
Расте у тебе пренебрежението и към Бога и към твоята собствена вечна
участ! Ти се грижиш само за умножаване на греховете ти, към
предишните съгрешения прибавяш нови и още по-тежки! "По твоята упоритост
и неразкаяно сърце си събираш гняв за деня на гнева,
когато се открие праведният съд от Бога", на който ще бъде въздадено
"всекиму според делата му: живот вечен на ония, които с
постоянство в добри дела търсят слава, чест и безсмъртие; ярост и гняв
пък на тия, които упорствуват и не се покоряват на
истината, а се покоряват на неправдата. Скръб вечна и теснота вечна
върху душата на всеки човек, който прави зло [думата "вечна" е
добавена в текста на Посланието от св. Игнатий - бел. прев] (Рим.
2:5-9). Амин.
За първи път публикувано в Интернет от
Девически монастир "Покров Пресвятия Богородици", Княжево,
София.
Няма коментари:
Публикуване на коментар