Поучение върху 54-о зачало на Евангелие от Лука, което се чете на всички празници на Божията майка
Спасителят на света по време на Своето странстване по земята, в долината на нашето изгнание и страдания, посетил две благочестиви жени, родни сестри, Марта и Мария, които живеели в съседното на Йерусалим село, Витания. Те имали свой дом във Витания. Двете сестри имали брат - Лазар, удостоил се да се нарече приятел на Богочовека и Неговите Апостоли (Йоан. 11:11). От Евангелието става ясно, че Господ неведнъж посещавал дома на благочестивото семейство. При едно от тези посещения Той възкресил Лазар, който от четири дни лежал в гроба. Свети евангелист Лука разказва, че при споменатото тук посещение на Господа в този дом Марта се заела да нагости многожелания Гост, а Мария седнала при нозете Му и слушала думите Му. Марта, грижейки се единствено за това угощението да бъде удовлетворително, помолила Господа да заповяда на Мария да ѝ помогне. Но Господ отговорил: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща, а пък едно е само потребно. И Мария избра добрата част, която няма да ѝ се отнеме (Лук. 10:41, 42). Според обяснението на светите отци чрез Марта тайнствено се изобразява благочестивият телесен подвиг, а чрез Мария - душевният. Разказът за настоящото посещение на Господа при двете сестри се чете, според установеното от светата Църква, на всички празници на Божията Майка. По тези две причини разглеждането на съдържащите се в разказа събития и учения трябва да бъде особено важно и поучително.
Марта била по-голямата сестра, и евангелистът я представя като стопанка на дома. Тя приема Спасителя, тя се разпорежда с угощението, приготвя храната, подрежда трапезата, донася ястията. Нейното служение е непрестанна дейност. И телесният труд, по старшинство, заема първо място в подвижническия живот на всеки Христов ученик. „Телесното дело е казал свети Исаак Сирин - предшества душевното, както сътворяването на тялото на Адам предшества сътворяването на душата му. Непридобилият телесното дело не може да придобие душевното; второто се ражда от първото, както класът от посятото пшенично зърно. Телесният подвиг се състои в изпълнението на евангелските заповеди телесно. Тук се отнасят: даването на веществена милостиня, приемането на странници, участието в разнообразните нужди и страдания на нуждаещото се и страдащо човечество. Тук се отнасят целомъдрието на тялото, въздържанието от гняв, от разкош, от увеселения и разсеяност, от насмешки и клюки, от всички думи, изразяващи злоба и нечистота на сърцето. Тук се отнасят постът, бдението, псалмопението, поклоните, стоенето на молитва в храма и в килията. Тук се отнасят манастирските послушания и други външни подвизи. Този подвиг изисква непрестанна дейност на тялото: той преминава от едно телесно добро дело към друго, а понякога съединява в себе си и няколко добри дела, извършвайки ги по едно и също време. Телесният подвиг постепенно очиства душата от страстите и я запознава с духа на Евангелието. Евангелските заповеди, изпълнявани на дело, малко по малко предават на изпълнителя живеещите в тях дълбока мисъл и дълбоко чувство, предават му Истина, Дух и Живот. Телесният подвиг има свой предел и край: те се състоят в решителното преминаване на подвижника към духовния подвиг. Решителният преход увенчава постепенното напредване. Служенето на Марта свършило, когато било завършено угощението на Господа.
Мария седна при нозете на Иисуса и слушаше речта Му (Лук. 10:39). Положението, заето от Мария, изобразява състоянието на душата, удостоила се да встъпи в духовния подвиг. Това състояние е състояние на спокойствие и на смирение, както е казал преподобният Варсануфий Велики: „От вътрешното дело, съединено със сърдечна болка (с плач на сърцето), се поражда истинното безмълвие на сърцето; от такова безмълвие се ражда смирението; смирението прави човека жилище на Бога“. Достигналият служене на Бога духом оставя външните дела, оставя грижите за другите начини на богоугаждане или ги употребява умерено и рядко в случай на особена нужда. Със своя дух той е хвърлен пред нозете на Спасителя, слуша внимателно единствено Неговото слово, съзнава себе си като Божие създание, а не като самобитно същество (Пс. 99:3), съзнава себе си като сътворен, а Бога - като Творец (Йоан. 14:1), предава се изцяло на волята и водителството на Спасителя. Очевидно е, че такова състояние се дава на душата след повече или по-малко продължителен телесен подвиг. И Мария не можела да седи при нозете на Господа и да насочва цялото си внимание към Неговото учение, ако Марта не беше приела върху себе си грижите за посрещането (служението и поклонението на Бога с Дух и Истина е тази добра част, това блажено състояние, което, започнало по време на земния живот, не се прекратява, както се прекратяват телесните подвизи с края на земния живот. Добрата част остава постоянна принадлежност на душата във вечността, там получава пълно развитие. Добрата част не се отнема от душата, която я е придобила, но завинаги остава нейна собственост.
Телесният подвиг твърде често крие в себе си много важен недостатък. Този недостатък се състои в това, когато подвижникът се упражнява в подвига без разсъждение, когато придава на подвига излишна стойност, когато извършва телесни подвизи единствено заради самите тях, погрешно съдейки за тях и ограничавайки с тях целия си живот, цялото си богоугаждане. С такава неправилна оценка винаги е свързано унижаването на духовния подвиг, стремежа да откъснем от него занимаващите се с него. Това се случило е Марта. Тя сметнала поведението на Мария за неправилно и недостатъчно, а своето за по-ценно, по-достойно за уважение. Милосърдният Господ, не отхвърляйки служението на Марта, снизходително ѝ обърнал внимание, че в нейното служение има много излишни и суетни неща, и че делото на Мария е същественото дело. С тази забележка Господ очистил подвига на Марта от високоумие и я научил да извършва телесното служение със смирение. Точно така! Телесният подвиг, още неозарен от духовния разум, винаги има в себе си много суетни и излишни неща. Трудещият се в него, макар и да се труди заради Бога, се труди във ветхия човек; на неговата нива заедно с пшеницата израстват плевели; той не може да бъде свободен от влиянието на плътското мъдруване върху неговия начин на мислене и действие. Необходимо е всички ние да обърнем подобаващо внимание на наставлението, отправено от Господа, и нашите добри дела, извършвани чрез тялото, да вършим с най-голямо смирение, подобно на слуги, задължени да изпълнят волята на своя Господар, и неможещи да изпълняват тази воля както трябва поради своята немощ и греховна повреденост. За занимаващите се с телесния подвиг е много полезно да знаят, че има друг подвиг, несравнено по висш, душевният подвиг, подвигът осенен от Божествената благодат. „Нямащият душевното дело - е казал свети Исаак Сирин - остава чужд на даровете на Духа“, каквито и телесни подвизи да извършва. Великият наставник на монасите уподобява телесното дело, когато то е само за себе си, когато не му съдейства делото на ума във вътрешната стая на безплодна утроба и сухи гърди, защото телесното дело не може да се приближи до Божия разум. Това виждаме при Марта. Тя била така заета със своя труд, така уверена в неговото значение, че не помолила от Господа за благоугодно на Него разпореждане, но предложила своето разбиране и разпореждане и ходатайствала за тяхното изпълнение.
Защо е установено от светата Църква този евангелски разказ да се чете на всички празници на Божията Майка? Защото Божията Майка принесла на Богочовека най-възвишено телесно служение и най-възвишено служение на духа, спазвайки всички Негови думи в сърцето Си (Лук. 2:51), спазвайки всичко, случващо се с Него от младенчество и слагайки всичко, отнасящо се до Него, в сърцето Си (Лук. 2:19). За обяснение на това към разказа се добавя от следващата глава на Евангелие от Лука възванието към Господа на една жена, която слушала Неговото учение: блажена е утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал (Лук. 11:27), и отговорът на Господа на това възвание: да, но блажени са и тия, които слушат словото Божие и го пазят (Лук. 11:28). Божият отговор на човешкото съждение! Човешкото съждение признало Божията Майка за блажена единствено за раждането на Богочовека от Нея: Богочовекът възвисява достойнството на Божията Майка, наричайки особено блажени онези, които слушат словото Божие и го пазят. Божията Майка имала това блаженство повече от всички човеци, слушайки внимателно думите на Богочовека и пазейки ги с такова съчувствие, каквото нямал никой от тях. Тук отново е дадено предимство на служението на духа пред телесното служение, в противоположност на човешкото съждение.
Милосърдният Господ призовава всички човеци да Му служат. Служенето на Господа, свързано с разпъване на ветхия човек, с отхвърляне на неговите плътски и греховни пожелания и разбирания, има свой труд; но този труд има и свое утешение, подавано от благата съвест и Божествената благодат. Христовото иго е благо, и бремето Му е леко (Мат. 11:30). Желаещите да встъпят в служение на Господа с цел да Го приемат в дома на душата си и да Го успокоят по заповядания от Него начин трябва да започнат с телесния подвиг, с изпълнението на евангелските заповеди чрез телесни действия. Нашата душа се намира във връзка с тялото поради сътворението и в зависимост от него поради падението. Тя се заразява с греховни недъзи и страсти по причина на телесните действия; страстите се изтребват и се въвеждат добри навици и добродетели в нея пак чрез телесните действия. Позволяващият си да действа според влечението на гнева се поробва на навика, образуван чрез действията на гневната страст; позволяващият си да действа по внушение на користолюбието се заразява със страстта на сребролюбието и скъперничеството. По подобен начин влизат в душата всички страсти, основавайки се на външната дейност на човека. Оттук се вижда необходимостта от телесен подвиг: той е жизнено необходим за прогонване на страстите с действия, противоположни на изискването на страстите; той е необходим за насаждане на добродетели в сърцето, според указанието на Евангелието. Благоразумният телесен подвиг, основан на словото Божие и озарен от него, в значителна степен освобождава човека от греха, в значителна степен го прави приятел на добродетелите, служител на Христа. Чрез такъв телесен подвиг в най-скоро време се явява душевният подвиг, способен да достави спасение.
И хладният, и разгорещеният телесен подвиг, чужд на душевния, чужд на духовния разум, който се изисква от словото Божие и който трябва да бъде душа на телесния подвиг е пагубен. Той въвежда в самомнение, в презрение и осъждане на ближните, въвежда в самозаблуда, създава вътрешния фарисей, отчуждава от Бога, съчетава със сатаната.
Когато Божията благодат обилно осени подвижника, тогава в него се открива обилен душевен подвиг, ръководещ към християнско съвършенство. Тогава на душата се открива нейната греховност, до този момент скривана от нея! Тогава от очите ѝ се снема завесата, пред душата застава необятната, величествена вечност, досега скриваща се от нея! Тогава часът на смъртта, стоял някъде далече, се приближава и застава пред самата душа, пред нейния поглед! Тогава земният живот, до този момент изглеждащ безкраен, се съкращава до най-малки размери: изминалият живот е като сън от преминала нощ! Оставащото поприще на живота се слива в един предсмъртен час! Тогава от дълбинита на душата се изтръгват стенания, досега непознати за нея! Излива се плач, който досега не е усещала! Възниква молитва и плач в самата дълбина на душата, произнасящи се с ума и сърцето при мълчание на устните, възнасят се към небето, хвърлят молещия се в нозете на Спасителя и го държат там; душата, в изповядване на своята греховност и безкрайното Божие величие, влиза в съвършенството, въвеждана в него чрез десницата на всеблагия Бог, Който и създал човека и го възсъздава. Благославяй, душо моя, Господа. Той прощава всички твои беззакония, изцелява всички твои недъзи; избавя от гроб твоя живот, увенчава те с милост и щедрости; подновява се като на орел твоята младост (Пс. 102:2-5) чрез всемогъществото на обновилия нашето естество в Себе Си и обновяващ ни чрез Себе Си Спасител. Амин.
Марта била по-голямата сестра, и евангелистът я представя като стопанка на дома. Тя приема Спасителя, тя се разпорежда с угощението, приготвя храната, подрежда трапезата, донася ястията. Нейното служение е непрестанна дейност. И телесният труд, по старшинство, заема първо място в подвижническия живот на всеки Христов ученик. „Телесното дело е казал свети Исаак Сирин - предшества душевното, както сътворяването на тялото на Адам предшества сътворяването на душата му. Непридобилият телесното дело не може да придобие душевното; второто се ражда от първото, както класът от посятото пшенично зърно. Телесният подвиг се състои в изпълнението на евангелските заповеди телесно. Тук се отнасят: даването на веществена милостиня, приемането на странници, участието в разнообразните нужди и страдания на нуждаещото се и страдащо човечество. Тук се отнасят целомъдрието на тялото, въздържанието от гняв, от разкош, от увеселения и разсеяност, от насмешки и клюки, от всички думи, изразяващи злоба и нечистота на сърцето. Тук се отнасят постът, бдението, псалмопението, поклоните, стоенето на молитва в храма и в килията. Тук се отнасят манастирските послушания и други външни подвизи. Този подвиг изисква непрестанна дейност на тялото: той преминава от едно телесно добро дело към друго, а понякога съединява в себе си и няколко добри дела, извършвайки ги по едно и също време. Телесният подвиг постепенно очиства душата от страстите и я запознава с духа на Евангелието. Евангелските заповеди, изпълнявани на дело, малко по малко предават на изпълнителя живеещите в тях дълбока мисъл и дълбоко чувство, предават му Истина, Дух и Живот. Телесният подвиг има свой предел и край: те се състоят в решителното преминаване на подвижника към духовния подвиг. Решителният преход увенчава постепенното напредване. Служенето на Марта свършило, когато било завършено угощението на Господа.
Мария седна при нозете на Иисуса и слушаше речта Му (Лук. 10:39). Положението, заето от Мария, изобразява състоянието на душата, удостоила се да встъпи в духовния подвиг. Това състояние е състояние на спокойствие и на смирение, както е казал преподобният Варсануфий Велики: „От вътрешното дело, съединено със сърдечна болка (с плач на сърцето), се поражда истинното безмълвие на сърцето; от такова безмълвие се ражда смирението; смирението прави човека жилище на Бога“. Достигналият служене на Бога духом оставя външните дела, оставя грижите за другите начини на богоугаждане или ги употребява умерено и рядко в случай на особена нужда. Със своя дух той е хвърлен пред нозете на Спасителя, слуша внимателно единствено Неговото слово, съзнава себе си като Божие създание, а не като самобитно същество (Пс. 99:3), съзнава себе си като сътворен, а Бога - като Творец (Йоан. 14:1), предава се изцяло на волята и водителството на Спасителя. Очевидно е, че такова състояние се дава на душата след повече или по-малко продължителен телесен подвиг. И Мария не можела да седи при нозете на Господа и да насочва цялото си внимание към Неговото учение, ако Марта не беше приела върху себе си грижите за посрещането (служението и поклонението на Бога с Дух и Истина е тази добра част, това блажено състояние, което, започнало по време на земния живот, не се прекратява, както се прекратяват телесните подвизи с края на земния живот. Добрата част остава постоянна принадлежност на душата във вечността, там получава пълно развитие. Добрата част не се отнема от душата, която я е придобила, но завинаги остава нейна собственост.
Телесният подвиг твърде често крие в себе си много важен недостатък. Този недостатък се състои в това, когато подвижникът се упражнява в подвига без разсъждение, когато придава на подвига излишна стойност, когато извършва телесни подвизи единствено заради самите тях, погрешно съдейки за тях и ограничавайки с тях целия си живот, цялото си богоугаждане. С такава неправилна оценка винаги е свързано унижаването на духовния подвиг, стремежа да откъснем от него занимаващите се с него. Това се случило е Марта. Тя сметнала поведението на Мария за неправилно и недостатъчно, а своето за по-ценно, по-достойно за уважение. Милосърдният Господ, не отхвърляйки служението на Марта, снизходително ѝ обърнал внимание, че в нейното служение има много излишни и суетни неща, и че делото на Мария е същественото дело. С тази забележка Господ очистил подвига на Марта от високоумие и я научил да извършва телесното служение със смирение. Точно така! Телесният подвиг, още неозарен от духовния разум, винаги има в себе си много суетни и излишни неща. Трудещият се в него, макар и да се труди заради Бога, се труди във ветхия човек; на неговата нива заедно с пшеницата израстват плевели; той не може да бъде свободен от влиянието на плътското мъдруване върху неговия начин на мислене и действие. Необходимо е всички ние да обърнем подобаващо внимание на наставлението, отправено от Господа, и нашите добри дела, извършвани чрез тялото, да вършим с най-голямо смирение, подобно на слуги, задължени да изпълнят волята на своя Господар, и неможещи да изпълняват тази воля както трябва поради своята немощ и греховна повреденост. За занимаващите се с телесния подвиг е много полезно да знаят, че има друг подвиг, несравнено по висш, душевният подвиг, подвигът осенен от Божествената благодат. „Нямащият душевното дело - е казал свети Исаак Сирин - остава чужд на даровете на Духа“, каквито и телесни подвизи да извършва. Великият наставник на монасите уподобява телесното дело, когато то е само за себе си, когато не му съдейства делото на ума във вътрешната стая на безплодна утроба и сухи гърди, защото телесното дело не може да се приближи до Божия разум. Това виждаме при Марта. Тя била така заета със своя труд, така уверена в неговото значение, че не помолила от Господа за благоугодно на Него разпореждане, но предложила своето разбиране и разпореждане и ходатайствала за тяхното изпълнение.
Защо е установено от светата Църква този евангелски разказ да се чете на всички празници на Божията Майка? Защото Божията Майка принесла на Богочовека най-възвишено телесно служение и най-възвишено служение на духа, спазвайки всички Негови думи в сърцето Си (Лук. 2:51), спазвайки всичко, случващо се с Него от младенчество и слагайки всичко, отнасящо се до Него, в сърцето Си (Лук. 2:19). За обяснение на това към разказа се добавя от следващата глава на Евангелие от Лука възванието към Господа на една жена, която слушала Неговото учение: блажена е утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал (Лук. 11:27), и отговорът на Господа на това възвание: да, но блажени са и тия, които слушат словото Божие и го пазят (Лук. 11:28). Божият отговор на човешкото съждение! Човешкото съждение признало Божията Майка за блажена единствено за раждането на Богочовека от Нея: Богочовекът възвисява достойнството на Божията Майка, наричайки особено блажени онези, които слушат словото Божие и го пазят. Божията Майка имала това блаженство повече от всички човеци, слушайки внимателно думите на Богочовека и пазейки ги с такова съчувствие, каквото нямал никой от тях. Тук отново е дадено предимство на служението на духа пред телесното служение, в противоположност на човешкото съждение.
Милосърдният Господ призовава всички човеци да Му служат. Служенето на Господа, свързано с разпъване на ветхия човек, с отхвърляне на неговите плътски и греховни пожелания и разбирания, има свой труд; но този труд има и свое утешение, подавано от благата съвест и Божествената благодат. Христовото иго е благо, и бремето Му е леко (Мат. 11:30). Желаещите да встъпят в служение на Господа с цел да Го приемат в дома на душата си и да Го успокоят по заповядания от Него начин трябва да започнат с телесния подвиг, с изпълнението на евангелските заповеди чрез телесни действия. Нашата душа се намира във връзка с тялото поради сътворението и в зависимост от него поради падението. Тя се заразява с греховни недъзи и страсти по причина на телесните действия; страстите се изтребват и се въвеждат добри навици и добродетели в нея пак чрез телесните действия. Позволяващият си да действа според влечението на гнева се поробва на навика, образуван чрез действията на гневната страст; позволяващият си да действа по внушение на користолюбието се заразява със страстта на сребролюбието и скъперничеството. По подобен начин влизат в душата всички страсти, основавайки се на външната дейност на човека. Оттук се вижда необходимостта от телесен подвиг: той е жизнено необходим за прогонване на страстите с действия, противоположни на изискването на страстите; той е необходим за насаждане на добродетели в сърцето, според указанието на Евангелието. Благоразумният телесен подвиг, основан на словото Божие и озарен от него, в значителна степен освобождава човека от греха, в значителна степен го прави приятел на добродетелите, служител на Христа. Чрез такъв телесен подвиг в най-скоро време се явява душевният подвиг, способен да достави спасение.
И хладният, и разгорещеният телесен подвиг, чужд на душевния, чужд на духовния разум, който се изисква от словото Божие и който трябва да бъде душа на телесния подвиг е пагубен. Той въвежда в самомнение, в презрение и осъждане на ближните, въвежда в самозаблуда, създава вътрешния фарисей, отчуждава от Бога, съчетава със сатаната.
Когато Божията благодат обилно осени подвижника, тогава в него се открива обилен душевен подвиг, ръководещ към християнско съвършенство. Тогава на душата се открива нейната греховност, до този момент скривана от нея! Тогава от очите ѝ се снема завесата, пред душата застава необятната, величествена вечност, досега скриваща се от нея! Тогава часът на смъртта, стоял някъде далече, се приближава и застава пред самата душа, пред нейния поглед! Тогава земният живот, до този момент изглеждащ безкраен, се съкращава до най-малки размери: изминалият живот е като сън от преминала нощ! Оставащото поприще на живота се слива в един предсмъртен час! Тогава от дълбинита на душата се изтръгват стенания, досега непознати за нея! Излива се плач, който досега не е усещала! Възниква молитва и плач в самата дълбина на душата, произнасящи се с ума и сърцето при мълчание на устните, възнасят се към небето, хвърлят молещия се в нозете на Спасителя и го държат там; душата, в изповядване на своята греховност и безкрайното Божие величие, влиза в съвършенството, въвеждана в него чрез десницата на всеблагия Бог, Който и създал човека и го възсъздава. Благославяй, душо моя, Господа. Той прощава всички твои беззакония, изцелява всички твои недъзи; избавя от гроб твоя живот, увенчава те с милост и щедрости; подновява се като на орел твоята младост (Пс. 102:2-5) чрез всемогъществото на обновилия нашето естество в Себе Си и обновяващ ни чрез Себе Си Спасител. Амин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар