Всеки ще изпадне в
крайно недоумение, като се размисли върху чудото: как Бог е слязъл от небесата
и Си приготвил жилище в майчина утроба; как Божието естество се е облякло в
човешка плът и не се е погнусило да обитава девет месеца в утроба; как
утробата, бидейки плът, могла да държи в себе си огън, и как в слабата утроба е
пребивавал пламък, без да я изгори?! Както къпината на Хорив е криела в себе Си
Бога - така и Мария е носила в утробата си Христа. Ново чудо извърши Бог в
средата на земнородните: и Сам се ражда от непознала мъж - и Онзи, Който Го
проповядва, се ражда не по реда на природата. Той измерва небето с педята Си, а
се полага в ясли от размер на земна педя. Морето поставя в шепата Си, а се
ражда в кошара. Славата Му пълни небесата - кошарата пък разкрива величието Му.
Глас от къпината предупредил Моисея: "Събуй си обущата от нозете" (Изх.
3:5); звездата пък мълчаливо насочвала вълхвите да отидат на светото място.
Мойсей не можал да види Бога лице срещу лице - вълхвите, обаче, отишли и видяли
Бога в лице на човек. При Моисея човек не би могъл да види Бога и да остане жив
- сега, обаче всеки, който Го види спасява се от втора смърт. Къпината и яслите
си приличат една на друга - както пък и Мойсей се уподобява на вълхвите. Велико
чудо стана на земята: на нея слязъл Господ на всички и всичко; Бог станал
човек; Старият по дни станал Младенец; Господарят станал роб и синът на Царя -
бедняк!
Сега да обърнем
мисъл и лице към Мария! Ето, слиза при нея Гавриил, съобщава ѝ рядка радост, а
тя, изпитвайки го, казва: "Как ще бъде това, когато аз мъж не
познавам?" (Лук. 1:34). Служителят на Духа отговаря на Мария, че това съвсем
не е трудно за Бога, че за Него всичко е възможно. Мария повярвала на казаното
и отговорила: "Ето рабинята Господня, нека ми бъде по думите ти"
(Лук. 1:38), Когато чуеш за рождението на Бога, внимавай безмълвно, мъдрувай
благочестиво, съобразявай ума си с казаното от Гавриила. Нищо не е трудно за
преславното величие на Бога, което заради нас се е снижило доземи, да се роди
сред нас и от нас. Сега Мария станала за нас небе, престол на Бога, защото в
нея е слязло и се е вселило височайшето Божество. Върху Мария се изпълнили
предсказанията на пророците и надеждите на праведниците - от нея изгряла за нас
светлина, която разпръснала мрака на езичеството. Много имена има Мария - аз,
обаче, предпочитам да я приветствувам с тези въжделени имена: тя е храм, в
който обитава силния. Цар на царете; тя е ново небе, в което живее Бог на
боговете; тя е евангелска лоза, която е родила Грозда на изкуплението; тя е
извор, от който блика жива вода за духовно жадните; тя е майка за всички страдалци;
тя е стълбица за небето, по която душите на добродетелните стигат до престола
на всевишния Бог!
Няма коментари:
Публикуване на коментар