ТИ

архимандрит Серафим

Ти вплел си се във примка тъй проклета —

във примката на твойто малко „аз“.

И целият обвързван си с въжета

уж слаби, но с такава страшна власт!

Затворник доброволен си в тъмница,

и твойто „аз“ е твоят мил затвор.

Ти си като в кафез родена птица,

която не копнее за простор.

За друго сляп, безкрай се ти любуваш

на всичко туй, що върши твойто „аз“.

Тъй умен сам на себе си се струваш

и тъй си влюбен в своя собствен глас!

Да... теб харесва твойта жалка участ.

Сърцето ти за друго не тупти,

освен хвалби за туй „аз“ да получиш.

Да... роб..., но безнадежден роб си ти!