РАЗМИСЛИ ВЪРХУ ПСАЛМИТЕ- св. Василий Велики

"Всичкото Писание е боговдъхновено и полезно за поука" (2 Тим. 3:16), защото е написано чрез Духа Светаго, за да бъде то обща целебница за всички души и за да може всеки да намери в него лек за недъга си. Книгата на Псалмите пък обхваща в себе си полезното от всички книги на Писанието - тя пророчествува за бъдещето, припомня миналото, дава закони за живота, предлага правила за благочестие: с една дума - тя е обща съкровищница на доброто учение, и подбира за всекиго това, което му е нужно и полезно. Тук има съвършено богословие, което предрича идването на Христа в плът; тук се съдържа: страх от наказание, заплаха със съд, разкриване на тайни, обещание на слава, надежда за възкресение! Всичко, като в грамадна и обща съкровищница, е събрано в книгата на Псалмите. Що е блаженство и истинско добро? Съществува истинско добро, което в собствен и първоначален смисъл следва да се нарече блаженство; и това добро и блаженство е Бог. Затова и Павел, наканвайки се да спомене за Христа, казва; "По славното благовестие на блажения Бог ..." (1 Тим. 1:11). Истинско блажество, това е коренното Добро, към Което всичко е обърнато, Което всеки търси и желае; То е неизменно естество и господство по достойнството; То е безметежен живот и безскръбно състояние; в Него няма промени и не Го засягат превратности. То е непресъхващ извор, несвършваща благодат, неизчерпаемо съкровище. Суетните светолюбци и невежествените хора, непознавайки същността на истинското добро, често наричат блаженство това, което няма никаква цена: богатство, слава здраве, бляскав живот - всичко, което по естеството си не е добро, защото не само, че е твърде променливо, но и не може да направи притежателите си добри. Нима богатството е направило някого справедлив, или здравето може да направи човека целомъдрен?! Напротив, всяка злоупотреба с тези дарове води човека към грях - затова блажен е онзи, който е придобил нещо достойно за по-голяма цена, който е станал причастник на неотемлени блага!

Ще ме запитате: защо Пророкът говори само за мъжа и него само нарича блажен? Нима из числото на блажените той изключва жените? Не - една е добродетелта за мъжа и жената, тъй като и сътворението на двамата е равночестно: затова и наградата на двамата е еднаква - защото е писано: "Сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори, мъж и жена ги сътвори" (Бит. 1:27). Щом природите са еднакви, и действията са едни и същи - а на които делата са равни, за тях и наградите са еднакви. И така: защо Псалмопевецът, като говори за мъжа, замълчава за жената? Затова, защото, при единството на естествата, счел за достатъчно да обозначи цялото, като укаже на предимното в рода! 
 Из книгата"Духовни бисери"- Г. Ибришимов