ДВАТА ПЪТЯ- св. Василий Велики

Животът се нарича път, понеже всеки от родените има свое начало и бърза към своя край. Всеки един от людете е устремен към някакво поприще и всеки от нас бърза към определена цел, затова всички сме на път, всички сме пътници в този живот. Два са пътищата на живота, един на друг противоположни -път широк и пространен, и път тесен и скръбен. Двама са също и пътеводителите - всеки от тях се старае да привлече пътниците към себе си. Пътеводителят на гладкия и наклонен път е измамлив - това е лукавият дявол, който чрез удоволствие увлича тези, които го следват и ги води към гибел. Пътеводителят на неравния и стръмен път е добрият Ангел - той води тези, които го следват чрез подвига на добродетелите към блажен край. Докато всеки един от нас е юноша, и се увлича от това, което наслаждава в настоящия живот, дотогава той ни най-малко не се загрижва за бъдещето. Когато, обаче, юношата стане вече мъж, когато понятията за нещата вече са зрели, тогава той вижда, че животът пред него се дели и води ту към добродетел, ту към порок; и често, взирайки се духовно към нещата, той различава кое принадлежи на добродетелта и кое на порока; като последица на това, всеки човек тръгва в един от двата пътя на живота. Животът на грешниците разкрива и представлява всички наслади на настоящия век. Животът пък на праведниците открива само благата на бъдещия век. Пътят на спасението колкото бъдещи блага обещава, толкова трудности на настоящето разкрива. Невъздържаният и порочен живот предлага не това, което ще настъпи в бъдещето, а това, което е наслада в настоящето. Поради това всяка душа идва до смайване и не може да устои сред размислите за живота -когато се размисли за вечното, тя избира добродетелта; когато пък обърне поглед върху настоящия живот тя предпочита удоволствието! Тук тя вижда прохлада за плътта, а там -поробване; тук пиянство, а там пост; тук необуздан смях, а там обилни сълзи; тук танци, а там молитви; тук музика, а там Въздишки; тук блуд, а там - девство! Доколкото истинското благо е удобопостижимо за разума само чрез вярата, а сладостта на греха в нас е непосредствено достъпна и се причинява от всяко чувство, то блажен е всеки, който не е увлечен от примамките на гибелното удоволствие, но с търпение очаква надеждата на спасението, и при избор на един от двата пътя на живота, той не встъпва в пътя, който води към зло! Да дарува Господ и на нас награда за изреченото и на вас плод от това, което чухте, според благодатта на Иисуса Христа, Комуто слава и сила във вековете - амин.

 Из книгата"Духовни бисери"- Г. Ибришимов