Васил Киселков, който прави превода на творенията пише в предговора: "Презвитер Козма е написал първия си труд "Беседа против новопоявилата се богомиска ерес", за да изложи същината на богомилската ерес, да съпостави нейните възгледи по най-важните въпроси на християнската вяра с възгледите на офциалната църква и да подчертае несъстоятелността изобщо на богомилството като религиозно и социално учение. Вършейки това, Козма искал да предпази народа, за да не се увлича по примамливите проповеди на богомилите, които живеели с убеждението, че само те са истинските християни. Самите еретици Козма считал за непоправими. Напусто би отишъл трудът на всеки, който би се опитал да ги разубеждава. За тях той казва „Такивато люде ние ще оставим да вървят по своя път към погибел. По-скоро ще можеш да вразумиш добитъка, отколкото еретика“." В. Киселков отбелязва, че богомилите от времето на Козма едва ли са имали друга, специална книжнина. "Да притежаваха такава книжнина, Козма навярно щеше да знае за нея и щеше да я отрече, за да обезсили нейното влияние над другите християни. Като говори за богомилите и за техните възгледи, Козма винаги си служи с изрази, които ни заставят да мислим, че ереста се е разпространила първоначално само по устен път, а не и с помощта на книжнината. За презвитер Козма, богомилска книжнина още не съществува, и затова той никъде не прави и най-малък намек за нейното съществувание изобщо. Книжнината, що се счита за богомилска е плод, навярно, на малко по-сетнешно време."
Интересно е обаче, че вторият труд на презвитер Козма трудно може да се намери и го няма като текст в интернет, затова реших да го разпространя. Ето какво пише В. Киселков за него: "Вторият предполагаем труд на Козма, именно поучителният трактат, има по-друго съдържание. В него строгият църковник няма за обект на своето сатирично перо богомилите, а ония духовници — монаси и епископи, които недостойно са носели расо и се наричали Божи служители. С острата си критика върху нашата църковно-религиозна действителност, във втория си труд, сиреч в „Поучението според божествените книги“, презвитер Козма е завещал изобилен и ценен материал за характеристика на нашето духовенство от своето време./ Бих добавила, че важи и за нашето време../
В редовете на клира се промъквали не малко люде, които са били пълно отрицание на евангелското учение за живота на духовника като частна и обществена личност. Те не се грижели нито за спасение душата си, нито за верската просвета на неукия народ. Привсе че са носели монашеския сан, не са имали ясна представа както за призванието и задълженията си, така и за идеите на Христа. Едни от тях се отдавали на охолен; светски живот, други събирали пари и имоти, трети живеели в безпътица или ходели по Рим и Иерусалим. Понякога същите захвърляли и расата си, за да се оженят и заживеят с прозата и поезията на семейното огнище. Някои от монасите пък носели расо, но не защото чувствували обич към него, а защото мислели, че под монастирска стреха се живее по-безгрижно, леко и честито. Тъкмо към такива люде, които се бояли от човешките си и обществени задължения, Козма казва: „И в манастир да отидеш, и в пустинята да избягаш с тези похоти, човече, ти безумно и напразно ще се скиташ, ако не ги отмахнеш от себе си. Мнозина загинаха в пустинята и горите, защото мислеха за светски неща, но и мнозина, които и с жени живяха в градове, се спасиха“. Същата мисъл другаде Козма предава със следните думи: „Нас няма да спасят черните ризи, нито пък белите ще ни погубят, когато вършим, което е угодно Богу“. За добрите духовници Козма не говори много, защото целта му е била не тях да хвали, а да чисти църковната и религиозна нива от всеки плевел. За тези монаси презвитер Козма казва:"Дори погледът им показва, че са ангели. Думите им са светлина за душите, а те са като небесни ангели по планините и живеят също като тях. "
В. Киселков ни осведомява, че преводът на двата труда на Козма е извършен по препис от XVI век. "Този препис изпърво се е съхранявал в Соловецкя манастир в Русия, после — в библиотеката на Казанската духовна академия. Ние използувахме този препис по изданието му в страниците на руското списание „Православен събеседник“, от 1864 год., още през 1921 год., когато за пръв път се заехме да го преведем на съвременен български език. Този нов превод на същия текст е направен с оглед на текста от 1494 год., издаден от проф. М. Г. Попруженко в книгата му „Пресвитер Козма", София, 1936 година." Ето книгата в pdf формат...
Интересно е обаче, че вторият труд на презвитер Козма трудно може да се намери и го няма като текст в интернет, затова реших да го разпространя. Ето какво пише В. Киселков за него: "Вторият предполагаем труд на Козма, именно поучителният трактат, има по-друго съдържание. В него строгият църковник няма за обект на своето сатирично перо богомилите, а ония духовници — монаси и епископи, които недостойно са носели расо и се наричали Божи служители. С острата си критика върху нашата църковно-религиозна действителност, във втория си труд, сиреч в „Поучението според божествените книги“, презвитер Козма е завещал изобилен и ценен материал за характеристика на нашето духовенство от своето време./ Бих добавила, че важи и за нашето време../
В редовете на клира се промъквали не малко люде, които са били пълно отрицание на евангелското учение за живота на духовника като частна и обществена личност. Те не се грижели нито за спасение душата си, нито за верската просвета на неукия народ. Привсе че са носели монашеския сан, не са имали ясна представа както за призванието и задълженията си, така и за идеите на Христа. Едни от тях се отдавали на охолен; светски живот, други събирали пари и имоти, трети живеели в безпътица или ходели по Рим и Иерусалим. Понякога същите захвърляли и расата си, за да се оженят и заживеят с прозата и поезията на семейното огнище. Някои от монасите пък носели расо, но не защото чувствували обич към него, а защото мислели, че под монастирска стреха се живее по-безгрижно, леко и честито. Тъкмо към такива люде, които се бояли от човешките си и обществени задължения, Козма казва: „И в манастир да отидеш, и в пустинята да избягаш с тези похоти, човече, ти безумно и напразно ще се скиташ, ако не ги отмахнеш от себе си. Мнозина загинаха в пустинята и горите, защото мислеха за светски неща, но и мнозина, които и с жени живяха в градове, се спасиха“. Същата мисъл другаде Козма предава със следните думи: „Нас няма да спасят черните ризи, нито пък белите ще ни погубят, когато вършим, което е угодно Богу“. За добрите духовници Козма не говори много, защото целта му е била не тях да хвали, а да чисти църковната и религиозна нива от всеки плевел. За тези монаси презвитер Козма казва:"Дори погледът им показва, че са ангели. Думите им са светлина за душите, а те са като небесни ангели по планините и живеят също като тях. "
В. Киселков ни осведомява, че преводът на двата труда на Козма е извършен по препис от XVI век. "Този препис изпърво се е съхранявал в Соловецкя манастир в Русия, после — в библиотеката на Казанската духовна академия. Ние използувахме този препис по изданието му в страниците на руското списание „Православен събеседник“, от 1864 год., още през 1921 год., когато за пръв път се заехме да го преведем на съвременен български език. Този нов превод на същия текст е направен с оглед на текста от 1494 год., издаден от проф. М. Г. Попруженко в книгата му „Пресвитер Козма", София, 1936 година." Ето книгата в pdf формат...
Няма коментари:
Публикуване на коментар