Св. Емилиан Доростолски

Един от най-популярните мъченици на Дуросторум е изгорен на брега на р. Дунав на 18/31 юли 362 г. при управлението на император Юлиан Апостат (361–363). Многобройни са източниците за св. Емилиан, включително две редакции на житието, известни като „Codex Parisiensis“ и „Codex Vatikanus“. От тях се разбира, че Емилиан е християнин, произхождащ от издигнато аристократично семейство в Дуросторум. По време на инспекция на викария на диоцеза Капитолинос Емилиан остро реагира срещу опитите за реставрация на езическите светилища и с чук разрушава идолите в един храм. Поради надвисналата опасност за това деяние да бъде преследван невинен селянин Емилиан се предава на властите, които го осъждат на смърт чрез изгаряне. Изгорен е на брега на р. Дунав в покрайнините на Дуросторум. Ето как е описано мъчничеството му...
Отстъпникът Юлиан изпратил в Доростол един жесток управител, за да подложи на мъки всички християни там, ако откажат да почитат боговете. Управителят пристигнал в града и при първата си среща с гражданите запитал: “Кои са тук християни?” Гражданите били изплашени от мълвата за жестокостта на управителя. Затова отговорили, че измежду тях няма нито един християнин – всички се кланят на боговете. Във възторг от мисълта, че само името му е разсеяло християнската вяра в Доростол, надменнният управител дал разкошно угощение на гражданите. Тежко било за блажения Емилиан да слуша самохвалството на един езичник и да вижда, че липсата на твърдост у християните се обръща в позор за християнството. И ето, когато управителят пирувал, той взел чук, отишъл в капището и строшил идолите.
Поклониците на езичеството не знаели кой е изпочупил идолите им. По подозрение те заловили един невинен земеделец. Като чул за това, Емилиан се явил при защитниците на боговете и им заявил: “Аз строших вашите силни богове!” Той бил хванат и заведен при управителя.
- Кой те научи така да безчестиш боговете? – запитал го разгневеният управител.
- Бог и душата ми! – спокойно отговорил изповедникът. Сетне прибавил: - Сега и умният управител и всеки друг да видят колко са безсилни, колко са глухи и неми вашите идоли, считани за богове! Камък и дърво, преработени в идоли – ни един не се защити.
Разярен от смелия глас на правдата, управителят заповядал да прострат изповедника на земята и да го бият с волски жила. Слугите немилостиво го били. Кръв шуртяла от раните.
- Как посмя да безчестиш идолите? Аз ще те науча да ги почиташ! – крещял свирепият управител.
- Това, което направих, не е безчестие, а слава и хвала за истинския Бог, - отговорил страдалецът.
Управителят заповядал да го обърнат на другата страна и да го бият по гърдите и корема. Дълго отново били страдалеца.
- Роб ли си ти или свободен? – запитал го управителят.
- Роб съм на градоначалника, - отговорил страдалецът.
Тогава управителят издал строга заповед: Градоначалникът да внесе в полза на царската хазна един фунт сребро, загдето държи у себе си слуга, непокорен на боговете, а от гражданите изискал да внесат фунт злато, загдето казали, че между тях няма християни. Той заповядал още Емилиан да бъде изгорен в огън.

Вън от града, на брега на Дунава, била приготвена и запалена голяма клада. В нея хвърлили мъченика. Мъжеството на св. Емилиан въодушевило с твърдост и другите християни, които дотогава се криели от страх. Свирепият управител погубил мнозина от тях. 
Със съдействието на жената на викария Капитолинос християните в Дуросторум получават тленните останки на Емилиан. Погребват ги в местността Гедина/Гηδινά, разположена на 3 мили/4 500 м (според „Codex Vaticanus“) или Гезедина (Γεςιδινα според „Codex Parisiensis“), съответно на 3 стадия (450 м) от града. Автентичността на това събитие се потвърждава още в края на ІV в. от епископа на Милано св. Амвросий Медаолански и от Сирийския мъченически календар. Освен това на брега на р. Дунав върху руините на късноантични постройки в средата на ІХ в. е издигнат епископски катедрален храм. Предполага се, че е построен на мястото, където е била кладата на св. Емилиан. Приема се, че житието е съставено в края на ІV в. на базата на действителни събития. Приема се, че местността Гедина/Гезидина е в некропола на античния Дуросторум и по-специално в некропола на викуса до с. Остров, разположен югоизточно от Силистра. Той действително е на 4 500 м от брега на Дунав, където е изгорен св. Емилиан и на около 450 м от принципията в легиона, където светецът е разпитван и осъден. Последните съмнения за мъченическата смърт на св. Емилиан наскоро бяха напълно разсеяни благодарение на един лапидарен паметник, открит в Силистра преди десетина години: надписа от ІV в., открит при археологически  разкопки в Дуросторум-Силистра. Между другото върху него се четат имената на два викуса (селища) в региона на Дуросторум, именувани Гавидина и Арнумтум. Очевидна е близоста между Газидина в житието на св. Емилиан, съхранявано в Парижката национална библиотека, и Гавидина, изписана върху новооткрития надпис от Дуросторум-Силистра. Забележително е, че източно от лагера на легиона по посока на селището до Остров, което с по-голяма сигурност вече може да именуваме Гавидина/Гезидина (всички имена завършващи с -дина са с тракийски произход), се намира некрополът на Дуросторум. Вероятно точно тук християните от Дуросторум и съседното селище (викус Гавидина/Гезидина) полагат мощите на Св. Емилиян. Новооткритият надпис вече е неоспоримо доказателство за истинността на мъченическата смърт на св. Емилиан в Дуросторум. Прочее, връзка със св. Емилиян може да има и още един археологически паметник, открит тъкмо в некропола на Дуросторум до въпросния викус (Гавидина/Гезидина) край гр. Остров. През 70-те години на ХХ в. археологът от Констанца д-р К. Кера проучва антична гробница. Върху източната ѝ стена е изобразен бюст на мъж на средна възраст с дълга коса и брада, фланкиран с разцъфнали клонки, който държи в дясната си ръка чук. Обикновено през ІІІ–ІV в. с разцъфнали клонки се обрамчват образите на светците (нимбове се появяват едва през V в.), а чукът е атрибут единствено на св. Емилиан, защото с него разбива идолите в храма. Изследователите датират гробницата към ІІ в., но еднокамерните сводести гробници със сходни размери, план и градеж в Дуросторум и на Балканите са характерни по-скоро за ІV в.
Източник: Георги Атанасов- "345 РАННОХРИСТИЯНСКИ СВЕТЦИ-МЪЧЕНИЦИ ОТ БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ (І–ІV В.)"

Няма коментари:

СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, МОЖЕ ДА МЕ ПОДКРЕПИТЕ ТУК Generated image

Популярни публикации

АВТОРСКО ПРАВО

Обръщам се към посетителите на блога, ако някоя публикация Ви хареса, споделете я. При копиране, моля, цитирайте автора и източника-http://gbabulkova.blogspot.com

Съдържанието в блога е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без мое разрешение е забранено.


Мои рисунки