Евангелие за многото грижи и
ненадейната смърт
Лк.
12: 16 – 21, Зач. 66
Св. Николай Велимирович
Господ Иисус Христос дошъл между хората, за да излекува човешката душа от
крадливостта. Защото крадливостта е тежка болест на човешката душа. Краде
ли синът от баща си? Не. А слугата краде от господаря си. В онзи час, когато
Адамовият синовен дух се превърнал в дух на слуга, неговата ръка се протегнала
към забранения плод. Защо човекът краде от чуждата собственост? Дали защото му
трябва? Адам имал всичко и нищо не му липсвало, и все пак извършил кражба. Защо
човекът краде от човека и слугата от слугата? Защото преди това те се осмелили
да откраднат от другиго. Човек винаги първо краде от Бога, а после от хората.
Първо праотецът на хората посегнал с крадлива ръка към онова, що е Божие, па
тогава, и заради това, и неговите потомци станали крадци. Човекът
краде и от Бога, и от хората, и от природата, и от самия себе си. Човек краде
не само с всичките си чувства, а и със сърцето, и с душата, и с мислите си. Но
няма нито една кражба, в която дяволът да не е съюзник на човека. Той е
съветник и подбудител на всички кражби; той е водач и началник на човека във
всички крадливи замисли. В целия свят няма самичък крадец. Винаги най-малко
двамина отиват да крадат, а Трети ги гледа. Човекът и дяволът отиват да крадат,
а Бог ги гледа. Както Ева не е извършила кражбата сама, а в ортаклък с дявола,
тъй и никой никога не е извършил сам кражба, а винаги в съюз с дявола. Но
дяволът не е само водач и съучастник в кражбата, а и неин инициатор. Защото на
него не му е до откраднатото, а до погубването на човешката душа, до свадите и
омразата между хората и до пропадането на целия човешки род. Той не отива да
краде заради краденето, а като рикащ [1]
лъв обикаля и търси кого да глътне
(I Петр. 5: 8). А че дяволът е онзи, който подтиква душата към всяко зло и сее
в душите плевели, го е казал и сам Господ Иисус (Мат. 13: 39). С
всяка кражба, която човек извършва, дяволът краде една част от неговата душа. И
душата на навикналия крадец все повече се смалява и погива като бял дроб,
прояден от туберкулоза. За да се отърве човек от крадливостта, трябва да
гледа на своята собственост като на Божия, а не като на своя. И като я
използва, трябва да гледа на нея като на онова, що е Божие, а не негово. Като
яде хляб на трапезата, си трябва да благодари на Бога, защото хлябът не е
негов, а Божий.
За да се излекува човек от крадливостта, трябва да гледа на всяка чужда
собственост като на Божия, и трябва да знае, че като краде от хората, краде от
Бога. А нима може да се открадне от Онзи, чието око никога не спи? А
за да отхвърли човек от себе си своя зъл ортак и сеяч на всяко зло, трябва да
бди над душата си, та дяволът да не посее крадливи желания и помисли в нея. И
ако я намери засята [с тях], трябва бързо да се постарае да ги изгори с огъня
на молитвата. Не е ли безумен онзи, който тича към лошото, като е познал
по-доброто? Не е ли безумен и смешен онзи крадец, който през нощта обира чуждия
дюкян, за да открадне памучна кърпа, когато в същото време вижда, че неговият
приятел му е докарал пред къщата в дар кола, пълна с коприна и кадифе?
Човеколюбивият Господ Иисус донесъл със Себе Си и открил пред хората безбройни
и несравними небесни блага, и ги поканил да взимат явно и свободно, но само при
едно условие – първо да отлепят душата си от тленните земни блага. Някои хора
Го послушали. Пристъпили към Неговите дарове и се обогатили; а някои не Го
послушали и останали при своето тленно и крадено богатство. За вразумяване на
тези, последните, Господ казал притчата, която се чете в днешното евангелско
четиво:
И каза им притча, като рече: на един богат човек нивата се бе много
обродила; и той размишляваше в себе си и казваше: какво да направя? Няма де да
събера плодовете си. Той и преди бил богат, но сега се родили толкова
плодове, че не знаел къде да ги събере. Гледайки своята нива, покрита с
пшеница, своите овошки и лозя, с натежали и превити от плод клони, своите
градини, препълнени с различни зеленчуци, и своите кошери, преливащи от мед –
този богаташ не погледнал към небето и не казал радостно: „Слава и хвала,
всевишни и всемилостиви Боже! Как Твоята сила и мъдрост са произвели от черната
земя такова изобилие! Как Твоето слънце е наляло сладост във всички земни
плодове! Как на всеки плод си дал чуден вид и отделен вкус! Как стократно си
възнаградил моя малък труд за всичко това! Как Си се смилил над Твоя слуга и с
прещедра ръка си излял толкова блага за него! О, пречудни Господи мой, научи и
мене с тези Твои блага да доставям радост и на своите братя и съседи! Та и те,
заедно с мен, да се зарадват и заедно с мен с благодарност да славят и хвалят
Твоето свято Име и неизказаната Твоя доброта!“. Не, и вместо да се сети за
Дарителя на толкова дарове, той първо се грижи къде да натрупа тези дарове и
как да ги опази. Както крадец, като намери на пътя кесия с пари, не мисли
откъде е тази кесия, нито чия е, а първо се грижи как да я укрие! Всъщност и
този богаташ е истински крадец. Той не би могъл да каже, че всичкото това
изобилие от плодове е дошло от неговия личен труд. И крадецът се труди около
кражбата. Нито пък е от неговите умения и ум. И крадецът често проявява много
по-големи умения от орача и сеяча. Богаташът не се е трудил, нито пък е можел
да се труди около слънцето, дъжда, ветровете и земята. А това са четирите
главни стихии, които по Божия воля дават плод на растенията и овошките. Затова
този изобилен плод не е поради неговия нищожен труд, нито пък поради правото на
собственост, защото той не е господар нито на слънцето, нито на дъжда, нито на
ветровете, нито на земята. Този изобилен плод е дар Божий. Колко неблагодарен в
очите на всички хора е човекът, когато получи някакъв подарък от някого и не
каже: „Благодаря!“, нито пък погледне към дарителя, а само бърза да скрие на
сигурно място подаръка! Честит е просякът, който получава кора черен хляб и
благодари на подаващия. А този богаташ не благодарил Богу нито с една дума или
мисъл за тази обилна жътва, че даже и с една усмивка за такова чудо и такава
Божия благодат, а вместо молитва, благодарност, песен към Бога и благодарност в
сърцето, веднага започнала да го гризе грижата как да събере всички тези блага
и да ги запази, че и едно зърно да не остане за небесните птици, и нито една
ябълка да не падне в имота на неговия беден съсед.
И рече: това ще сторя: ще съборя житниците си и ще съградя по-големи, и
ще събера там всичките си храни и благата си. Ето в какво е главният
труд на човека! Вместо да се труди да разруши стария човек в себе си и да
изгради новия, той влага своя труд в събарянето на стари и граденето на нови
житници и чифлици. Ако и следващата година е обилно плодородна, той ще трябва
пак да се труди и мъчи за разширяването на старите и съграждането на нови
хамбари. И тъй неговите житници от година на година ще се разширяват и
подновяват, а душата му все повече ще се стеснява и остарява. Неговото старо
жито ще плесеняса като неговата душа. Ще го заобикаля завист и върху него ще се
сипят клетви. Защото бедните хора ще гледат със завист на неговото богатство, а
гладните ще го проклинат заради коравосърдечието и егоизма му. Така богатството
му ще допринесе за неговата, а и на съседите му гибел. Неговата душа ще погине
заради коравосърдечието и егоизма, а душите на съседите му – заради завистта и
проклинането. Виждате как безумният човек може да употреби Божия дар и за своя,
и за чужда гибел! Бог му е дал богатство за благословение и спасение – както
неговото, така и на съседите, а той го употребил за проклятие на себе си и на
другите. Свети Иоан Златоуст съветва всички, които приемат съвет: „Ако си се
наситил – спомни си за гладния. Ако си утолил своята жажда – спомни си за
жадния. Ако си се стоплил – спомни си за мръзнещия. Живееш ли в голям и богато
украсен дом, въведи в него и бездомника. Ако си се развеселил на пира,
развесели тъжния и скърбящия. Ако са ти отдали чест като богат, ти посети
бедните. Ако си излязъл радостен от твоя княз, зарадвай и своите слуги. Ако си
милостив и снизходителен към тях, сам ти ще получиш милост при излизането на
душата от тялото ти“.
Разказва
се за двама велики постници в египетската пустиня как се молели Бог да им
открие дали има някой на света да Му служи повече от тях. И наистина, открило
им се – заповядало им се да отидат на еди-кое си място при еди-кой си човек и
щели да узнаят онова, което желаели да научат. Отишли, където им било казано, и
намерили един обикновен човек на име Евхарист, който се занимавал само със
скотовъдство. Постниците, като не видели в този човек нищо особено, го попитали
как се труди да изпълнява Божията воля. След продължително противене Евхарист
им казал, че всичко, което придобие от своята стока, разделя на три части:
едната дава на нищите и бедните, втората употребява за гостоприемство на
странници, а третата оставя за себе си и за своята целомъдрена жена. Като чули
това, постниците похвалили неговата добродетел и се върнали (Пролог[2], 17 ноември). Виждате, че милосърдието е
по-високо и по-богоугодно дори и от най-строгия пост. Но този ненаситен
богаташ, за когото става дума в Евангелието, не мислел нито за Бога, нито за
душата си, нито за милосърдието. Той мислел само как да разшири житниците си и
как да събере всички плодове от своя имот. И какво щял да прави след това? Ето,
нека той сам да каже:
И ще кажа на душата си: душо, имаш много блага, приготвени за много
години: почивай, яж, пий, весели се. Как може душата да яде и пие?
Тялото яде и пие онова, което е събрано в полето, а не душата. Но богаташът,
като говори за душата, мисли за тялото. Неговaта душа толкова се е срастнала с
неговото тяло и толкова е заприличала на него, че той я познава само по име.
Пагубният триумф на тялото над душата не можел по-ясно да се изрази.
Представете си едно агне в кучешка колиба, завързано и забравено там. Кучето
тича насам-натам, довлича в колибата храна за себе си. И като напълни колибата
с довлечено месо, черва и кости от мърша, виква на гладното агне: „Агне мое, яж
сега, пий и се весели, имаш храна за много дни!“. И след тези думи кучето ще се
нахвърли да яде, а агнето ще продължи да гладува и ще умре от глад. Както
кучето постъпило с гладното агне, така постъпил и богаташът със своята душа.
Душата не се храни с тленна храна, а той ѝ предлага такава храна. Душата копнее
за своето небесно жилище, където са нейната житница и нейните извори, а той я
приковава към земята, па и обещава, че ще я държи прикована така още много
години. Душата се радва на Бога, а той и на устата си няма Божието име. Душата
укрепва с правда и милост, а той и не помисля със своите богатства да стори
правда и милост на бедните, нещастните и сакатите хора около своя дом. Душата
иска чиста небесна любов, а той налива масло в огъня на страстите и смърдящият
дим от него окадява душата. Душата иска своите украшения, а нейните украшения
са: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост,
въздържание (Гал. 5: 22 – 23). А той я кичи с пиянство, ненаситно блудство и
суета. Как да не умре тревопасното агне покрай месоядното куче? Как да не умре
душата, притисната от тежката мърша на плътта?
Но не само затова, че предлага на агнето месо, е безумен този богаташ, а и
защото се прави на господар на времената и на живота. Ето виж, той се кани да
яде и пие много години. А чуйте какво му отговаря Бог: Но Бог му рече:
безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане?
Това му казва Господарят на живота и света и повелителят на времената и
смъртта, в Чиято ръка е душата на всичко живо и духът на
всяка човешка плът (Иов 12: 10). Безумнико, защо не мислиш с главата
си, а мислиш с корема? Както денят на твоето раждане не е бил в твоя власт,
така не е [във властта ти] и денят на твоята смърт. Господ е запалил свещта на
земния ти живот, когато Той е пожелал. И Господ ще я угаси, когато пожелае.
Както твоето богатство не е ускорило и с час твоето дохождане на света, така то
не може и с час да отложи твоето отхождане от него. Зависи ли от тебе
разсъмването и мръкването на деня? Зависи ли от тебе кога да започне да духа и
кога да утихне вятърът? Точно толкова зависи от тебе и срокът на живота ти на
земята. Също толкова зависят от тебе твоите житници и изби, твоите кошари и
обори. Всичко това е Божие, също както и твоята душа. Всеки ден и всеки час Бог
може да Си вземе своето от тебе и да го даде другиму. Всичко, свързано с твоя
живот, е Негово; Негово ще бъде и след смъртта ти. В Неговата десница са
животът и смъртта ти. Защо тогава говориш за много години напред? Човече, до
минута ти е определено времето за живот и твоят последен час може да удари още
днес. Затова не се грижи за утрешния ден какво ще ядеш и пиеш и с какво ще се
облечеш, а се грижи повече, грижи се много повече, с каква душа ще застанеш
пред Бога – твоя Творец и Господар. Грижи се повече за Царството Божие, защото
то е храната за твоята душа (Мат. 6: 31 – 33).
Тази притча Господ завършва с думите: Тъй бива с тогова, който събира
имане за себе си, а не богатее в Бога. Какво, значи, се случва с него?
Неочаквано той се разделя с богатството си, а душата му – с тялото. Богатството
се дава другиму, тялото се предава на земята, а душата отива в място по-черно и
от гроба, където ще бъде плач и скърцане със зъби. Нито едно
добро дело няма да го посрещне в Небесното Царство, та там да има място за
неговата душа. Името му няма да се намери в Книгата на Живота и няма да бъде
известно и произнесено между блажените. Той е получил своята награда на земята
и Божиите богатства на небето няма да се открият на неговата душа.
О, колко страшна е неочакваната смърт! Когато човек мисли, че стои най-здраво
на земята, тя може изведнъж да се отвори и да го погълне, както погълнала Датан
и Авирон (Вторзак. 16: 32). Когато богозабравилият се веселяк се кани още
години и години да се весели, пада огън и го изпепелява както Содом и Гомор.
Когато човек мисли, че добре се е подсигурил и пред Бога, и пред хората,
изведнъж пада мъртъв като Ананий и Сапфира (Деян. 5: 1). С изненадващата си
смърт грешникът нанася две вреди – и на себе си, и на своите роднини; на себе
си, защото умира неразкаян; и на роднините, защото ги изненадва с неочакван
удар и оставя своите дела неуредени. Блазе на онзи, който се разболее преди
смъртта и претърпи мъки и страдания. На него му се дава възможност още веднъж
разумно да прецени своя живот; да види и изброи своите грехове; да се покае за
всичко лошо, което е сторил, да заплаче пред Бога и да очисти своята душа със
сълзи, и да помоли Бога за прошка. И сам да прости на всички онези, които са му
навредили и злословили през живота му; да благослови всички свои приятели и
всички свои врагове; да напомни на децата си да се боят от Бога, да мислят за
смъртния час и благовременно да обогатяват душите си с вяра, молитва и
милостиня. Вижте как са умрели Божиите угодници и праведници в Старозавено
време: Авраам, Исаак, Иаков, Иосиф, Моисей и Давид. Всички те боледували преди
смъртта си и по време на боледуването Божието име не слизало от устата им. И
всички оставили добри завети на своите потомци и ги благословили. Такава е
обичайната смърт на праведника. Ама ще кажете: „Нима много праведници не са
загинали внезапно в битки?“. Не, не са. Праведниците никога не умират внезапно.
Те винаги са готови за смъртта и всеки ден очакват раздялата с този живот. В
сърцето си те непрестанно се каят и изповядват пред Бога и прославят Божието
име. Така постъпват праведниците в мирно време и в благоденствие, а още повече
правят това по време на война, напасти и изкушения. Целият техен живот е
старателна подготовка за смъртта. Затова те никога не умират внезапно.
Да се приготвиш за смъртта – това означава да богатееш в Бога.
Защото само онези, които истински вярват в Бога и в другия живот, се подготвят
за смъртта, за другия живот. Невярващите въобще не се подготвят за смъртта: те
се трудят да удължат живота си на земята. Затова те се боят даже и да помислят
за смъртта, а още по-малко се стараят да богатеят в Бога. Който пък се готви за
смъртта, той се готви за вечния живот. А какво е това подготовка за вечния
живот, е известно на всеки християнин. Мъдрият човек всеки ден укрепва своята
вяра в Бога и пази своето сърце от неверие, съмнение и злоба, както мъдрият
стопанин пази своето лозе от вредни насекоми и скакалци. Мъдрият човек се грижи
всеки ден да изпълнява Божиите заповеди за делата на прошката, милосърдието и
любовта. Така той се обогатява в Бога. Онова, което му е най-мило и
най-скъпоценно, мъдрият човек не държи в житници и кошници, а го полага в
Божията десница. Това е неговата душа. Това е най-голямото му съкровище – едно
съкровище, което не гние и не умира. Всеки ден мъдрият човек има уредена сметка
с този свят и е готов да легне и да умре с твърда вяра, че ще оживее и ще
застане пред Божието лице.[3] Няма нищо по-лекомислено от това да се каже:
„Да умра неочаквано и да не усетя смъртта!“. Така говорят безумните и
безбожниците. Кой от апостолите, светиите и всички богоугодници е умрял в съня
си? Или кого е погълнала земята? Или кой е изгорял в пожар? Кой от тях е
извършил самоубийство? Затова умните и благочестивите казват: „Да бъде Божията
воля!“. По-добре е години да боледуваме и да сме в рани и гърчове от болести,
отколкото да умрем внезапно и неразкаяни. Защото мъките на този свят, както и
радостите, бързо отминават. А на другия свят няма нищо временно и преходно, а
всичко е вечно – било мъка или радост. По-добре е, следователно, малко да
се помъчим и поболедуваме тук, отколкото там. Защото там усещането на болката и
на радостта е несравнимо по-голямо. Да бъде Божията воля! Да се молим, значи,
Всевишният Бог да не ни праща внезапна смърт посред нашите грехове и
беззакония, а да ни помилва, както е помилвал и цар Иезекия (Исаия 38: 1), и да
ни даде време за покаяние. По Своята милост да ни даде знак за приближаващата
ни смърт, за да може бързо да сторим още някое добро и да спасим душата си от
вечния огън. Та така и нашето име да се намери в Книгата на Живота, и нашето
лице да се окаже между праведниците в Царството на Христа – нашия Бог. Нему
слава и хвала, заедно с Отца и Светия Дух – единосъщна и неразделна Троица,
сега и винаги, и вовеки веков. Амин.
[1] Рикащ – ревящ (бел. ред.).
[2] Свeтител Николай (Велимирович).
Охридски пролог. Преводач Архим. Сава (Тинков).
FastPrintBooks, 2018, с. 734.
[3] Размисли в себе си и кажи: „няма да преживея
този ден“ – няма да съгрешиш пред Бога (Св. Антоний Велики (бел. авт.).
Няма коментари:
Публикуване на коментар