НА УЧИТЕЛЯ

архимандрит Серафим

О ти, сеячо, който сееш –

без да дочакаш плод,

сред тежки грижи ти живееш

безпримерен живот.

Съкровища безброй раздаваш

от своето сърце,

а колко често сам оставаш

със празни две ръце!

Към разум ти децата водиш,

сам често не разбран,

и в часове несретни бродиш

забравен, нежелан.

Във подвиг твойте дни угасват

Ти сееш, сееш с плам.

Децата идват и порасват

и ей, ти пак си сам.

А болка свива ти душата

понявга в самота,

че не стоят при теб децата,

че ти си сал врата.

Но не скърби за участта си,

че Бог е тъй желал —

ти да раздаваш обичта си

сам за обич зажаднял.

А все насочвай към простори

невръстните души

и тебе в час на смъртна горест

сам Бог ще утеши!

Ти, може би, щом остарееш,

Умре-щеш без деца;

Но знай, тогаз ще оживееш

във хиляди сърца!