Изкушенията в смъртния час

Архимандрит Рафаил (Корелин)

Светите Отци казват: велико благо е за човека, че плътта не му позволява да види света на духовете - на светлите и паднали ангели. На светлите - защото душата му не може да понесе техния блясък и сияние, както очите на човека - сиянието на слънцето. А на тъмните, защото видът им е толкова мерзък и ужасен, че по думите на преподобния Серафим Саровски, човек не би могъл да остане жив, ако би ги видял, душата му би се разделила с тялото, ако човек би видял демона в цялата му мерзост.

Целият живот на християнина е духовна борба. Светите Отци я наричат „невидима бран", това е борба на душата с падналите ангели. Но особено тежка борба ни очаква в часа на смъртта. Както пълководецът съставя план за последния бой, който ще реши цялата война, така и демонът подготвя най-трудното сражение, най-яростния бой с душата (за) в часа на смъртта на човека, който тогава, изпадайки в греховно състояние, не може вече да се покае.

Преди смъртта пред човека се открива другия свят. Виждали ли сте очи на умиращ? Те са устремени надалеч (в далечината), той вижда някакви същества, невидими за нас. Или изведнъж ръцете на умиращия сякаш отблъскват от себе си някакъв невидим враг, или устните му шепнат, назовавайки имена на отдавна починали хора. Най-страшната ни борба с демоните ще бъде в часа на смъртта и затова ние трябва да се готвим за нея отрано (предварително). В часа на смъртта демонът ще ни изкушава с нашите страсти - с тези, на които особено е подвластна нашата душа. През целия живот дяволът ни изучава като някой тънък психолог. Ако човек е подвластен (склонен към) на гнева и злопаметството, то в часа на смъртта му дяволът му показва лицата на неговите оскърбители (врагове), понякога вече умрели от много години -той внушава, че заради тях е разбит и погубен целият му живот.

Понякога демонът приема вида на близки на умрелия, казвайки шепнешком: „Да би умрял по-скоро" - и душата на човека идва в смут (се смущава), а последните му думи са не молитва към Бога, а проклятие към своите близки, или оскърбители и врагове, или пък хладна ненавист към тях.

Ако човек е бил стиснат и алчен, то в часа на смъртта дяволът го изкушава с мисли за това, къде ще се дянат имуществото и парите, които той е натрупал. Той му представя, че хората, на които ще остане неговото богатство, ще го изхарчат напразно и ще превърнат многото му трудове в прах. Има случай, когато умиращ повикал брат си и му казал мястото където е скрито ковчеже с диаманти и наредил да му го донесе. Братът помислил, че умиращият ще каже на кого да се раздадат тези скъпоценни камъни за поменаване на душата му, но този, приповдигайки се с последни сили от леглото, хванал съндъчето и започнал бързо да гълта елмазите, за да ги отнесе със себе си в гроба, а когато братът опитал да му ги отнеме, то болният впил зъби в ръката му.

Ако човек е бил страстен и плътолюбив, то демонът в часа на смъртта му показва мерзките отвратителни картини на блуда, и човек умира, осквернявайки душата си в това мръсно и кално блато. Това е първото изкушение - изкушението със страстите... И тъй, ако демонът ни изкушава със скъперничество и алчност, то да му кажем: „Гол съм се родил, гол ще си отида от този свят, и това, което съм мислел, че имам свое - то не е мое и аз нямам нищо, освен делата си".

Ако той ни изкушава със злоба и ненавист, то да кажем: „Господи, прости ми, както и аз прощавам на враговете си". Ако ни изкушава със страстни картини - то да се молим с думите на митаря: „Боже, бъди милостив към мене грешния".

Второто изкушение е на гордостта. Демоните в часа на смъртта внушават на човека, че той е велик подвижник, че той е светец. Показват му неговите стояния на молитва, извършваните от него добри дела, внушават му, че заради това за него трябва да дойдат от небето свети Ангели, да вземат душата му на ръце и да я понесат с пение към Бога. Казват му, че заради своите подвизи той ще бъде увенчан със сияещ венец. И ето, нещастният човек, повярвайки на тази измама, очаква кончината си като заплата, която ще му даде Господ за неговите трудове. Но при последното издихание душата му посрещат не ангели, дошли от небето, а сатанинският хохот (кикот, смях). Човекът умиращ с горделиви помисли, вече се е уподобил на сатаната. В житието на преподобния Макарий Велики се разказва, че когато този свети отец умирал, то демоните му викали (крещяли): „Макарий, ти ни победи!", а той отговорил: „Един е човешкият съд, а друг е Божият". Те отново викали: „ти ни победи", а той отговорил: „Не знам дали съм направил през живота си макар и едно добро дело". И когато вече светите Ангели носели душата му към вратите на рая, демоните изкрещяли за последен път: „Виждаш ли, Макарий, ти ни победи", но той отговорил: „Не, не аз ви победих, а Христос, Слезлият от небесата".

И тъй, ако демоните в часа на смъртта започнат да ни изкушават с помислите на гордостта, да кажем: „Аз съм последният грешник и се надявам да се спася само с едната Божия милост".

След това, третото изкушение преди смъртта - това е изкушението на отчаянието. Демоните, ако не успеят в другите си коварства ще започнат да предоставят пред човека всичките му грехове в тяхната мерзка голота, казвайки: „ С тези грехове ти оскърбява Бога; как ти, нещастнико, се надяваш да бъдеш опростен, ти си отдавна отхвърлен, нали всяка твоя молитва е била лицемерна, ти не си изправял своя живот, всяко твое причащение ти е било за грях, защото ти си се причастявал недостойно и с това си потъпквал Кръвта и Тялото на Спасителя Нещастнико, ти вече си жертва на ада, какво се молиш сега на Бога. И молитвата ти е лъжа и лицемерие, и тя няма да бъде приета на небето, а само ще прибави грях към твоите грехове" - и подобно на това, хвърляйки по такъв начин нещастния човек в бездната на отчаянието и безнадеждността.

Но колкото и да бил грешен човек, той трябва до последната си минута да се уповава на Божието милосърдие. Има такава пословица: „Докато дишаш - се надявай!"

Някога, по време на царуването на император Маврикий, имало във Византия жесток разбойник, който хвърлил в страх населението на цяла област. Императорът неведнъж изпращал отряди воини, за да го хванат, но той бил неуловим. Тогава императорът издал указ, в който обещал да прости на този разбойник, ако този доброволно отиде при него. Разбойникът бил поразен от такава милост и скоро се явил в двореца. Маврикий не го упрекнал даже с дума, а го приел като най-достоен гост. Тази среща с императора още повече потресла разбойника, той решил да посвети живота на служение на Бога и на царя, но скоро заболял, отнесли го в болница, а на сутринта той починал и всички недоумявали: помилван ли е той от Бога? Нали след своето обръщане не е извършил нито едно добро дело, а целият му живот бил някакво кърваво безумие. Но ето, началникът на болницата разказва съня си: той видял как Ангелите дошли за душата на разбойника. Демоните представили огромен свитък- списъкът с неговите грехове. А Ангелите не могли да намерят в живота на разбойника добри дела, но след това един от тях измъкнал изпод възглавницата, на която лежал умиращият, кърпа и казал: „Целият си живот този човек посвети на сатаната, но последната си нощ той посвети Богу. Преди смъртта си той се разкая и плака, ето неговата кърпа, мокра от сълзите му". Демоните веднага тутакси изчезнали. И действително, след това хората намерили под възглавницата на умрелия кърпата, цялата мокра от сълзи.

След това, сатаната ни изкушава- това е четвъртото изкушение с излишна привързаност към нашите роднини. На умиращия му се струва, че без него децата му или близките му ще загинат, че те са обречени на нещастие и бедност. Той започва да роптае към Бога за това, че Господ му отнема този временен живот, и умира не с надежда, а с ропот.

На това изкушение трябва да се отговаря: „ И себе си и близките си аз поверявам на Божието милосърдие". Трябва да се каже: „Господи, Ти си ги създал, а не аз, ти и ще ги спасиш".

Петото изкушение е съмнението във вярата. Сатаната пита умиращия за вярата, старае се да посее в душата му неверие или съмнение. Един от светите отци описва, как в часа на смъртта пред умиращия се явили два демона във вид на двама еретици, които започнали спорове помежду си за вярата, за да посеят неговата душа съмнения в истинността на Православието). Не трябва да се влиза с тях в никакъв спор. Трябва просто да се каже: „Аз вярвам така, както вярва Светата Църква", а в ума си да четем символа на вярата: „Вярвам в Един Бог Отец Вседържител, Творец ..." Тази молитва е победоносният химн на Православието, него трябва да го знае наизуст всеки християнин.

Следващото демонско изкушение, което може да пресрещне умиращия е изкушението на богохулството. Човек започва да слуша страшни богохулства, от които се разтърсва душата му, и му се струва, че тези богохулства ги произнася самият той. Така демонът го хвърля в отчаяние. В това изкушение трябва да се казва: „Господи, аз като човек съм грешен, но не мога да те похуля. Боже, аз не съизволявам на тези страшни думи, те не са мои, а демонски".

След това може да има изкушение с видения. Демонът представлява приказни градове, падащи звезди, някакви дивни градини, щото човек вместо молитвата, да съзерцава тези картини. В този случай умиращият трябва да казва: "Единственото мое съкровище е Господ. Той е по-прекрасен от всичко, Той е вечната красота". 

Има още и друго изкушение: дяволът може да се яви във вид на светъл Ангел и да започне да учи: „Освен Евангелието има и друго откровение, то ще бъде дадено после - нали Господ е дал Старият Завет, а след това Евангелието. Но това не е всичко, това все още не е пълната истина, ще има и други откровения". И ето, дяволът учи човекът на някакви странни, чужди учения. И на това трябва да се отговаря: „Нито Ангели, нито Архангели, нито височина, нито дълбочина, няма да отлъчат душата ми от Христа. Той е моят единствен Спасител, други аз не зная и не искам да зная".

След това, Господ допуска врагът да изкушава умиращият със страшни видения. Струва му се, че го окръжават диви зверове, че домът, където той лежи се клати и руши. Ту чува виене и вопли и стенания зад стената, ту вижда как от ъглите изпълзяват змии и се увиват около тялото му. Дяволът се старае да парализира човека със страх и да отнеме от него последната молитва. На това изкушение най-добре е да отговаряме с думите на пасхалния тропар: „Христос воскресе из  мертвых, смертию смерт поправ, и сущим во гробех живот даровав". (Христос възкръсна от мъртвите, като със смърт потъпка смъртта, и на ония, които са в гробовете живот дарува.)

Над умиращия трябва да се чете канонът при излизане на душа от тяло („на изход души"). При поразителните думи на канона душата се успокоява като дете на ръцете на майка си. Велика милост ще окаже на умиращия, ако прочете над него този канон, затова трябва винаги да го имаме в къщи - ако нямате молитвеник, го препишете.

Тежък път предстои на душата, път подобен на този, по който върви човек нощем сред скали, а около него са пропасти и стръмнини сипеи. Но ще четете канона „на изход души", то няма да се чувства самотна, като че я поддържа ръката на верен учител.

Когато умира ваш близък не плачете, а се молете за него. Велика е силата на молитвата: ако пътника го напада глутница вълци, обаче той успее да запали огън, то зверовете ще стоят на разстояние, скърцайки със зъби и виейки, но ще се страхуват да се приближат към горящия пламък; така и демоните - спрямо този, за когото се молят.