ВОЙНА

архимандрит Серафим

Слънцето в кърви залязва на запад.

Денят октомврийски угасва унил.

Тихо листата се ронят и капят...

След скръбен ден мойте клепачи се склапят,

аз мисля... над скути глава приклонил.

Вестник дочетен, захвърлен край мене,

стои и ме гледа със тъпи очи.

Той ми разказа за страшни сражения,

за много убити, ранени, пленени,

а ето сега безучастно мълчи.

В кръв се облива сърцето и страда

за тия що в кърви там нейде лежат,

Капят листата... и вечер припада...

Аз мисля, как лист подир лист сега пада

сред бурята, дето мнозина днес мрат.

Господи, тука е мирна земята —

ний дишаме волно и кротък сън спим.

Но... как ли се багрят в пожар небесата

над оня край, дето бушува войната

сред ужаси, трясъци, огън и дим!

Колко ли майки през тоя час — клети —

в тъга неразказана чупят ръце,

чакат на прага, от ужас обзети,

и тръпнат сърцата им в залеза светъл

по някое скъпо на фронта сърце!

Боже, смили се над Твойте създания —

за тихите, кротки, незнайни души!

Смъртни са пламнали днес изпитания.

Светът се люлее, гори във страдания,

но Ти сам пожара, ела, потуши!