Противниците на религията изобщо, винаги са твърдели и днес продължават да твърдят, че тя е в основно противоречие с науката и прогреса. Тази теза поддържат и всички атеисти, които отричат Христа и християнството. Те казват: дето е науката, там е и знанието, а дето е религията — там било суеверието и невежеството. В нашата беседа ще видим, че това съвсем не е така, както твърдят атеистите и материалистите.
Знанието и познанието са предмет на всяка една наука. Що е знание? Науката казва: ако има предмети и обекти за възприемане на техните свойства и качества, ще има знание. Значи само чрез пипането, мириса, гледането и слуха, ние можем да опознаем външния свят. На това просто предположение се крепи цялата теория на човешкото познание. Но, ако се вдълбочим в тази теория, ще видим, че в нея има повече вяpa, отколкото наука. Много научни теории са построени върху символи и субективизъм. За да се проникне в същността на битието не са достатъчни категориите на разума, но че влага и „интуиция“, която е основа на вярата. Днес научната педагогия напълно се съгласува и помирява с религиозната методология. Исторически религията се е появила по-рано от науката. Християнството, което започва от Новия Завет, се отнася с пълно уважение към науката и знанието. Християнското учение ни дава едно завършено и съвършено познание за Бога, природата и човека. Познанието на Бога не може да бъде предмет на никоя наука, философия или метафизика, то е предмет само на вярата. „Бога никой никога не е видял. Единородният Син, Който е в недрата на Отца, Той го и обясни“ (Еванг. Иоан, гл. I: 18.) „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога (Ев. Мат. V: 8)
Значи, Богопознанието е възможно и достъпно само чрез вярата, а не чрез някое друго умозрително знание. Последните и най-нови възгледи на науката върху природата се изразяват в учението за еволюционното развитие. Но и християнството разглежда природата от тази еволюционна гледна точка. В Новия Завет, например, се говори не за създаване и творение, а за раждане т. е. — за по-степенен органически ръст.
Днешното приложно естествознание и технологията не срещат никакви спънки от християнското учение, а напротив, — те се насърчават от него, до колкото те могат да преодолеят грубите природни сили и да ги използуват за човешкотo благоденствие. Метафизическата същност на християнското учение се състои в това именно, преодоляване на човека над природата!
Зa познание на самия човек, неговия произход и неговата същност, християнството ни дава наи-ценни методологически указания. То различава в човека три страни : плътска-телесна, душевна и духовна. Съобразно това, човекът се изучава трояко: физически, психологически и морално.
Никъде в евангелските учения не се говори против възможното познание на човешката природа, чрез анатомията, физиологията и патологията. Но най-съвършено е психологическото познание на човека, което ни е дал Христос, Който е знаел всичко. Християнството разпознава низша душевна и висша духовна дейност. Истинският духовен човек, според християнското учение, се ръководи само от морални правила, които са предмет на религиозно-нравственото познание. Няма по-съвършена и по-основателна етика освен християнската. Нито правото, нито историята, нито възпитанието биха могли да получат една основна научна санкция, ако те не почиват на вярата в нещо по-добро, по-възвишено и по-нравствено. В най-ново време, изучаването на социалните и икономически проблеми се обосновава върху една висша човешка правда и справедливост. А учението на „обществената солидарност“ не е ли едно християнско учение!
Така се гледа на християнството във всички по-културни и по-напреднали страни в Европа — а особено в Сев. Америка. Там християнството и науката вървят солидарни, наедно, в училището, църквата и обществото. Епископ Дюпанжу уподобява математиката на северно слънчево сияние, което не дава живот на цветята, нито може да даде плод на растенията. Нека се знае, че нито един велик математик не е отричал вяратa, но напротив, те са съзнавали и чувствували близостта между трансцеденталното и божественото начало. Нашите млади учени гледат на религията и на вярата, като на неща излишни. Тия възгледи и убеждения се насаждат чрез учебниците и чрез класното обучение в нашите основни училища, в прогимназиите и гимназиите. Такива атеистични и материалистични познания се преподават по-лесно, а се възприемат жадно от учащата се младеж, която не е навикнала да се вдълбочава в науката. Навсякъде у нас познанията са едностранчиви и общи по всички научни въпроси. Няма основно вдълбочаване и търсене на истината, която не се постига без усилие на цялата човешка душевна природа. А такава суха и ограничена наука е науката без участие на вярата и морала. Тази наука никога не довежда до желаното душевно самоусъвършенствуване на младежта. Необходима е друга насока и друга система в нашето образователно дело. Науката, религията и възпитанието трябва да вървят наедно. По този път само може да се постигне обществено омиротворение и благоденствие, от каквото се нуждаем днес ние най-много.
Няма коментари:
Публикуване на коментар