ЗA ВЪЗДВИЖEНИETО НA ЧEСTНИЯ КРЪСT

Словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия (1Кор. 1:18) 

Днeс всички православни християни се радват и веселят, като гледат издигането на честния Кръст, на който Христос доброволно се разпна заради греховете ни. Защото както Адам затвори рая с райското дърво, така и Христос го отвори с кръстното дърво, което стана спасение и слава на целия свят, красота на християните и победа на Богоизбраните царе, и най-вече на цар Константин. Защото около 320 години след Христа, когато цар Константин царувал в Галия и Алпия, в Рим царувал цар Максентий, който бил идолопоклонник и гонител на християните. Константин му изпратил писмо от Галия, в което му написал да не мъчи християните. Но като видял, че Максентий не се вслушва в писмото му, Константин решил да тръгне срещу него с войска. Но понеже се боял от голямата римска войска и от Максентиевите магии, се молел на Бога да му яви, как да победи християнския мъчител Максентий. Тогава Бог му показал на небето кръст от звезди светъл, като слънцето и царят чул глас от небето, който му казвал: „Константине, Константине, с това ще победиш всичките си врагове“. Цар Константин видял това през деня, а през нощта Иисус Христос му се явил насън, отново му показал звездния кръст и му рекъл: „Константине, направи кръст по този образец, носи го пред войската си и ще победиш с него не само Максентий, но и всичките си врагове“. На сутринта царят съобщил за това видение на царедворците си, повикал майстори златари и им заповядал да направят такъв кръст от злато и да го украсят с бисери и други скъпоценни камъни. А на войската си заповядал всеки да изобрази кръст на копието си и на щита си. Като направил това, Константин тръгнал с войската си от Галия към Рим. А злочестивият Максентий, като чул, че Константин идва с войска, веднага събрал безбройна войска и излязъл от Рим срещу Константин с голяма дързост. Тогава цар Константин заповядал да носят честния кръст пред войската. Двете войски се приближили една към друга и влезли в сражение. Тогава Константин със силата на честния кръст победил Максентий и изклал много негови бойци. Максентий побягнал с останалата войска, за да премине през река Тибър по моста, който сам бил построил, а Константин го гонел въоръжен. И когато Максентий минавал по моста, с Божията помощ мостът се срутил и Максентий паднал в реката с войската си, където всички се издавили, като фараона в Червено море. А цар Константин влязъл със славна победа в Рим, където всички граждани го посрещнали с голяма чест и радост. Тогава цар Константин въздал благодарност на Бога за победата си, приел християнската вяра и се кръстил в Рим с майка си Елена. След тях всички царедворци и всички римски жители приели християнската вяра и се кръстили. Тогава в целия Рим и в околните области, настанала голяма радост, а цар Константин в чест на тази победа, поставил кръст в центъра на Рим върху един голям каменен стълб и написал върху стълба следните думи: „С този кръстен знак този град се избави от мъчителството“. Цар Константин започнал втора война срещу Византион (Цариград), и като завзел България, превзел Византион и около 330 година след Христа преместил столицата си от Рим във Византион, и нарекъл Византион на свое име Константинопол. По това време на Дунава дошли хуните и скитите, но цар Константин с помощта на честния Кръст победил и тях и тогава направил мост над Дунав и построил крепостта Никопол. Като се върнал оттам в Цариград, изпратил майка си Елена в Иерусалим с много пари да търси честния Кръст, на Който бе разпнат Христос. И като отишла там по времето на патриарх Макарий, царица Елена очистила онези места от мръсните идоли и изкопала много мощи от земята. После събрала Иерусалимските евреи и ги попитала къде е скрит честният Христов Кръст, а те и казали, че не знаят. Тогава царицата ги затворила, започнала да ги мъчи и казала, че ще ги погуби всичките, ако не съобщят къде е Кръстът. Те се уплашили и рекли: „Тук има един възрастен евреин на име Иуда. Той е син на пророк и може да ти каже къде е Кръстът”. Но когато царицата го попитала къде е Кръстът, той казал, че не знае. Тогава царицата заповядала да го затворят в дълбока яма и да умре там от глад и жажда, ако не каже къде е Кръстът. Като стоял там няколко дни гладен, той започнал да вика: „Пуснете ме и ще ви кажа къде е скрит честният Кръст“. И като го пуснали, той ги завел на една могила от пръст и камъни, върху, която имало идолски храм, построен от римския император Андриан, и рекъл: „Тук, в тази могила е скрит Христовият Кръст“. Тогава царица Елена заповядала да разрушат идолския храм и да разкопаят могилата. Дошъл и патриарх Макарий, който се помолил на Бога и от онова място веднага излязло много приятно благоухание. И като разкопали цялата могила, намерили Христовия гроб и до гроба, три кръста и четири гвоздея, с които Христос е бил прикован към Кръста. И не знаели кой от трите кръста е Христовият. Случило се така, че по същото време носели една починала девойка, за да я погребат, и патриархът наредил да поставят девойката на земята. И като поставяли трите кръста един по един върху починалата, най-накрая поставили и Христовия Кръст и починалата девойка веднага възкръснала и станала на крака. Тогава царицата разбрала, кой е Христовият Кръст, поклонила му се и го целунала, същото направили и хората от свитата и, които били дошли с нея. Тъй като тогава имало много народ и не всички успели да видят честния Кръст, хората помолили патриарха да го вдигне нависоко, за да го видят всички. Тогава патриархът отишъл в голямата Иерусалимска църква, качил се на амвона, вдигнал честния Кръст и го показал на целия народ. А народът, като видял честния Кръст, викнал с висок глас: „Господи, помилуй“. И оттогава е останало да се празнува и до днес и да се издига честният Кръст, като спомен за тогавашното издигане. Царица Елена взела част от честния Кръст и четирите гвоздея, а целият кръст поставила в сребърен сандък и го дала на патриарх Макарий да го държи в Иерусалим за последните времена и народи. Тогава Иуда, който съобщил къде е Кръстът, повярвал и се кръстил с името Кириак, по-късно станал Иерусалимски патриарх и по времето на император Юлиан Отстъпник приел тежки мъчения за Христа и загинал мъченически. А царица Елена построила осемнадесет църкви по онези места и като ги украсила и дарила богато, тръгнала от Иерусалим към Константинопол с четирите гвоздея и с парчето от Кръста. И като чул, че майка му Елена си идва, цар Константин я посрещнал с голяма чест и радост за частта от честния Кръст, на който се поклонил, целунал го и поставил в златно ковчеже. А единия от честните гвоздеи заковал на щита си, другия заковал на юздата на коня си, третия царицата го дала на някой си Трибир да го държи, а четвъртия хвърлила в Адриатическо море, когато си идвала от Иерусалим, за да стихне една морска буря. Тогава цар Константин направил три големи кръста за трите големи победи - в Рим, във Византион и край Дунав - и на всеки кръст написал думите: „Иисус Христос побеждава“. И ги поставил по пазарите в Цариград. Първия поставил сред пазара над една царска сграда, за да покаже, че с него е потъпкал безумието. Втория поставил върху един червен стълб, който се нарича Римски, за да покаже, че с него е победил римската гордост. А третия поставил върху един мраморен стълб, до който се продавал хляб, за да покаже, че е смазал силата на варварите, като мек хляб. Кръстът, който бил върху мраморния стълб, извършвал много чудеса и изцерявал различни болести. А честният Кръст, оставен от царица Елена в Иерусалим, бил взет от персите. По времето на император Фока персийският цар Хозрой превзел Иерусалим, взел честния Кръст от Иерусалимската църква и го занесъл в родината си. И щом го поставил в идолския си храм, идолите веднага изпопадали и се изпотрошили и по цялата персийска държава плъзнала епидемия от чума, от която измрели много хора. Като се възцарил след Фока, цар Ираклий събрал голяма войска, изобразил на копията им кръстове, отишъл срещу персите, победил ги и взел от тях честния Кръст. И като се връщал с голяма гордост и тържественост в Иерусалим, спрял с каляската, в която бил честният Кръст, пред Иерусалимските порти, и нито каляската, нито конете можели да помръднат. Като не знаел какво да направи, цар Ираклий накарал много войници да вземат каляската на ръце, но те пак не могли да я помръднат. Тогава патриарх Тарасий почнал да се моли на Бога да му яви защо каляската с Кръста не помръдва. И веднага се явил ангел Божий и му рекъл, „Кажи на цар Ираклий да помисли, с такава гордост ли мина Иисус Христос през тази порта, когато отиваше доброволно на разпятие? Нали мина смирено и носеше на главата Си трънен венец и на раменете Си, този дървен Кръст?”. Тогава патриархът рекъл на Ираклий: „Царю, Сам Бог иска днес да смири твоята гордост. Помисли, че Христос премина през тази порта не с каляска и с царска багреница, а пеш с раздрани дрехи и трънен венец“. Като видял ангела, цар Ираклий се уплашил и веднага слязъл от коня си, съблякъл царската си багреница, свалил си короната, събул си обувките и като се облекли заедно с патриарха с обикновени дрехи, поклонили се с молитва и сълзи три пъти на честния Кръст и го целунали. И като го взели на ръце, вдигнали го с лекота и го занесли в града, където го поставили в Иерусалимската църква, където бил и преди това. Тогава те и всички други хора се поклонили и по целия град настанала радост и станали чудеса, бесни се изцерили, слепи прогледнали и много други чудеса станали от силата на честния Кръст. Каквито и досега прави той и изцерява греховете ни. Защото с него Христос усмири смъртта, разсипа ада и избави Адам и Ева. От този Кръст адът се разтрепери и пусна всички души, които бе погълнал. Този Кръст ни помага против нашите врагове, той изцерява болестите ни, той пази всички християни от дявола, от лоши хора и от всяко зло. С него се кръстим, когато ядем, пием или спим и никакво зло не може да се приближи до нас. За това трябва добре да го почитаме, смирено да му се покланяме и да го целуваме с чистота. Но който иска да го целува чисто, трябва да не бъде злопаметен, да не говори хулни думи, да не осъжда и да не се напива. А да бъде смирен и кротък, както беше Христос, когато се прикова на него. 
О, пресладки Спасителю, Христе, Боже наш, Който проля пречистата Си кръв на този Кръст и ни изкупи от ада, колко много сме Ти длъжни за това! Но, Владико Свети, молим Те, приеми нашето покаяние и ни удостой да станем наследници на Твоето царство, като благоразумния разбойник! Спомни си, Господи, и за нас, които днес сме събрани в Твоята църква, и избави от видимите и невидимите врагове всички, които се покланят на честния Ти Кръст! Опази ни, като Бог и дай ни, като милостив всички блага сега и винаги, и във вечните векове, амин.

Из Нeдeлник, Софроние или Поучително Eвангелие от Софроний Епископ Врачански - 1806г.