Св. Николай Велимирович
Евангелието
на архангел Гавриил
Лк.
1: 24 – 28, Зач. 3
Слънцето
се оглежда в чисти води, а небето – в чисто сърце. Бог
Дух Светий в тази просторна вселена има много жилища, ала чистото човешко сърце
е най-големият дом на Неговата радост. То е Неговият истински дом, всичко
останало е само Негова работилница. Човешкото сърце никога не може да
бъде празно; то винаги е изпълнено: или с ада, или със света, или с Бога.
Съдържанието на сърцето зависи от чистотата на сърцето. Някога
сърцето на човека било изпълнено само с Бога; огледало – само за Божията
красота, арфа – само за Божията слава. Някога то наистина било само в Божията
десница и било вън от опасност, но когато човекът, в безумието си, го взел в
своята ръка, много зверове нападнали човешкото сърце и оттогава започнало
онова, което, погледнато в дълбочина, се нарича робство на човешкото сърце, и
което, погледнато външно, се нарича история на света. Безсилен
да държи своето сърце в собствените си ръце, човекът се обърнал към
заобикалящите го творения. Но към каквото и да допирал своето сърце, от това
сърцето му се омърсявало и наранявало.
О,
бедно човешко сърце, собственост на много господари – бисер между свинете! Как
си се втвърдило от продължителното робуване и как си потъмняло от непрогледната
тъмнина! Сам Бог трябвало да дойде и да те спаси от робството, да те спаси от
тъмнината, да те избави[1]
от греховните призраци и отново да те вземе в Своята десница. Слизането
на Бога между хората е най-смелото дело на Божията любов, на Божието
човеколюбие, най-радостната вест за чистите и най-невероятното събитие за
осквернените сърца. Като огнен стълб в най-непрогледната тъмнина е това
появяване[2]
на Бога между хората. А началото на това явяване Божие между хората започва с
ангела и Девицата, с разговора между небесната чистота и земната чистота.
Когато
нечисто сърце разговаря с нечисто сърце, това е война. Когато нечисто сърце
разговаря с чисто сърце, и това е война. Само когато чисто сърце разговаря с
чисто сърце, тогава това е радост и мир – чудо.
Архангел
Гавриил е първият благовестник за спасението на човеците, или чудото Божие,
защото без Божие чудо нямало да има спасение на човеците. Пречистата Дева Мария
първа чула това благовестие и първа между човешките същества трепнала от страх
и радост. В нейното чисто сърце небето се огледало като слънце в чиста вода;
под Нейното чисто сърце щял да положи главата Си и да се облече в плът Господ –
Творецът на новия и Обновителят на стария свят.
За
това се говори и в днешното евангелско четиво.
След
тия дни зачена жена му Елисавета и се таеше пет месеца, и казваше: „Тъй ми
стори Господ в дните, в които ме погледна милостно, за да снеме от мене укора
между човеците“. След кои дни? След онези дни,
които предхождали великия ден на раждането на Господа Иисуса. Когато се
изпълни времето – като се изпълнили всички велики пророчества; когато
се изпълнило времето, предсказано от Даниил; когато не останал княз от Иудиното
коляно; когато безсилният човешки род въздишал заедно с немощната около себе си
природа, очаквайки спасение вече не от човек, нито от природата, а единствено
от Бога – по това време заченала Захариевата жена – Елисавета. Но каква връзка
имала бездетната старица, Захариевата жена – Елисавета, със спасението на
човешкия род? Има връзка, защото щяла да роди предтечата на Спасителя, който
като войник да върви напред и да възвестява идването на Войводата. Бездетната
старица можела да роди само възвестителя на спасението, но не и Спасителя. Тя е
типичен представител на стария свят, който –грохнал и безплоден, не раждал и не
принасял плод, който – гладен и жаден, бил образ на изсъхналия свят; който –
като престаряло и изсъхнало дърво, можел по чудо да се раззелени, да възвести
за запролетяването, но не и да даде плод.
По
онова време, както и във всички времена, бездетната жена се чувствала посрамена
и се срамувала пред Бога, пред хората и пред себе си. За какво е бракът между
съпрузите, ако нямат деца? За бездетните и раят може да стане място за
изкушение и гибел, а какво остава за земята? Бездетните съпрузи най-много се
срамуват един от друг. Един другиму те изглеждат като раззеленени смокини без
плод и дълбоко в душите си плахо и неизразимо усещат проклятие в себе си. И което
е най-тежко, както и в наши дни, един друг се подозират в похот и нечистота.
Желаят или не желаят, но и двамата смятат своя брак за подпечатан с похот и
нечистота, особено пък ако не познават Бога и не чувстват Божия пръст върху
себе си. Затова [обикновено такива бракове] са кратковременни и още по-малко
щастливи. Защото нищо в света не разочарова хората повече от безплодните
желания, вече задоволени и презадоволени.
Първата
Божия заповед: Плодете се и множете се (Бит. 1: 28), тежи като
планина над бездетните съпрузи, па макар те и да не я знаят. Но те и да не я
знаят с разума си и от учене, неминуемо я знаят в сърцата си, чрез чувството,
врязано като незаличим печат във всяка човешка душа, както и всички основни
Божии заповеди. За скръбта на бездетните съпрузи се знае достатъчно, както от
Свещеното Писание, така и от ежедневния опит на всички народи, през всички
времена.
Затова е и удивително, че в тези чудни дни, в старините си Елисавета заченала.
„Как е възможно това?” се питали онези, които, преизпълнени със сила и живот, с
чувствата си летели по повърхността на нещата, и [се пързаляли] като по лед на
езеро. Онези, които и сами в душите си чувстват, и с езика си признават, че
този свят не може да бъде спасен по друг начин освен по чудо Божие, обикновено,
когато стане Божие чудо, клатят глава, отричат чудото, питайки се: „Как е
възможно това?“. Ако нямаше живия и всемогъщ Бог, тогава нищо нямаше да има,
нищо нямаше да съществува и въобще нищо нямаше да се случи. Тогава не би могла
да роди нито родилката, нито бездетната. Но тъй като съществува живият и
всемогъщ Бог, всичко е възможно, защото Бог не е подвластен на природните
закони, които Той не е дал, за да ограничи Себе си, нито да ограничи Своята
сила, а за да направи Своята милост необходима. Също както един предмет, който
човекът е направил със собствените си ръце, с нищо не ограничава човека да
постъпва тъй или иначе с него или въпреки него, също тъй и сътвореният от Бога
свят, със своите целесъобразни закони, не ограничава свободата на Бога да
постъпва тъй или иначе според Своето милосърдие и човешките потреби. Нима
онези, които раждат, раждат със своята сила, а не с Божията?! Бог е особено
ревнив към живота и го дава, както Той иска: зачева се живот там, където Той
иска, и не се зачева там, където Той не иска. Затова се случва понякога млади
съпрузи, въпреки природните закони, да нямат деца, а понякога стари съпрузи,
въпреки природните закони, да имат деца. Живият Бог е единственият Господар на
живота и над онези, чийто единствен Господар е Той; нямат сила нито природата,
нито природните закони, а още по-малко разни гадатели и знахари, към които се
обръщат за помощ бездетните, без да знаят, че те са служители не на светлите
божествени сили, а на тъмните демонски сили.
Човек очаква от Бога чудо. А когато чудото стане, той не вярва в него.
Природата станала дърво за изкушение на човека. Скрил се поради голотата си под
сянката на природата, човекът, макар и да желае Бог да го посети, се страхува
от Божието посещение. Когато Бог не го посещава, той се оплаква, а когато го
посети – той отрича. Както в рая Адам бил поставен между две дървета – на
живота и на познанието, така и Адамовото потомство отново е поставено между две
дървета – Бог като Дървото на живота, и природата като дървото на познанието.
Та и сега, както и тогава, да се изпитат човешката свобода, послушание и
смирение. Да се изпита мъдростта на човека. Да се изпита сърцето на човека. Да
се изпита волята на човека. Защото ако нямаше изкушения, нямаше да има и
свобода. А без свобода хората нямаше да са човеци и би имало в света само два
вида камъни – неподвижни и подвижни.
Всички тези прости и ясни истини, които душите със земен разум не знаели, и
които не биха могли да знаят поради помрачените си от греха духовни очи, знаела
една проста, но благочестива старица – Елисавета. Затова и не се учудила,
когато забременяла в старините си, а веднага застанала зад едно готово и
разумно обяснение за своята ненавременна бременност: Тъй ми стори Господ.
А защо? Тя още не знаела, а и от смирение не смеела и да помисли колко
изключителен и велик щял да бъде плодът на нейната утроба. Тя не знаела за
лъвската роля в историята на човешкото спасение, която щял да изпълни нейният
син – Пророк, Предтеча и Кръстител. Нито пък знаела великите Божии планове,
разчетени до края на времената, нито пък още разбирала това, че Бог, безшумно,
чрез Своите слуги и слугини, тихо и с лекота, без препятствия и забавяне, ги
осъществява. Тя знаела само една скромна и трогателна причина за Божието
благоволение към нея: Тъй ми стори Господ…, за да снеме от мене укора
между човеците. Чудото Божие тя тълкувала като знак на Божията милост
към нея. И това е правилно, но не е всичко. Ако беше изтълкувала това чудо като
знак на Божията милост към целия стар свят, който бил безплоден, тя щяла да
каже всичко. Ето, с това чудо, Бог подготвил едно по-голямо чудо, което щяло да
снеме пред ангелите срама на целия безплоден човешки род.
А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град,
на име Назарет, при една девица, сгодена за мъж на име Йосиф, от дома Давидов;
а името на девицата беше Мариам. Тук се има предвид шестият месец на
Елисаветината бременност или – шестият месец след зачатието на Иоан Предтеча.
Защо точно на шестия месец? Защо не на третия или петия, или на седмия? Защото
сътворяването на човека било на шестия ден, след всичко сътворено в природата.
Христос е обновител на всички твари. Той идва като нов Творец, като нов Човек.
В Него всичко е ново. За това ново творение Иоан е Предтеча на Христа, както,
подобно при първото Божие творение, цялата природа била предтеча на стария
Адам. Иоан представя пред Господа Христа цялото земно творение заедно със
стария човек, но в неговото покаяние. В името на човешкия род той върви пред
Господа като каещ се и като проповедник на покаянието. Онзи, шестият месец, в
който Иоан заиграл в утробата на майка си, съответства на шестия период от
времето, в който се родил Спасителят, и на шестия печат от Иоановото Откровение
(6: 12).
На шестия месец, значи, бе изпратен от Бога Ангел Гавриил.
Във великата драма на първото творение на първо място се появяват ангелите: В начало
Бог сътвори небето и земята (Бит. 1: 1). Под небето се
разбира ангелите от всички степени на небесната иерархия. И ето, в самото
начало на великата драма на новото творение, отново първо се появява ангел.
Ангел, чрез устата на пророк Даниил, е предсказал времето, в което ще се роди
Царят на царете; ангел, чрез устата на Исаия и другите пророци, разкрил начина,
по който ще се роди, ангел възвестил на първосвещеник Захария раждането на
Предтечата; и сега ангел възвестява раждането на самия Богочовек. А когато се
роди Богочовекът, ангелски хорове ще пеят над Витлеемската пещера. Всяко
творение е радост за Бога, защото Бог нищо не прави от необходимост и по
принуда, както учат някои неясни философски системи и баснословни религии.
Всяко творение е радост за Бога и тази Своя радост Бог желае да сподели с
някого. Защото радостта от чистотата и любовта е единственото нещо на небето и
на земята, което, като се споделя, не намалява, а се увеличава, ако въобще може
да се говори за увеличаване на радостта на Божията любов – праизточника на
радостта и любовта. Затова, сътворявайки ангелите при първото творение, Бог
веднага ги взима за сътрудници в по-нататъшните Свои дела. Сътворявайки Адам,
Той веднага го взима за сътрудник в управлението на рая и на всички райски
творения. Така е също и при новото творение; пред Христа – Новия човек, вървят
ангели: в построяването на Своето Царство Господ веднага взима за сътрудници
апостолите, после и други личности, които Му сътрудничат не само докато са на
земята, в земния си живот, а и след своята телесна смърт. И до ден днешен
Господ взима за Свои сътрудници светиите, мъчениците и останалите, които са се
удостоили и удостояват с това. Но при кого бил пратен великият архангел
Гавриил?[3]
При една Девица, сгодена за мъж на име
Йосиф, от дома Давидов. Великият Божий архангел се явява на Девицата,
защото чрез Девицата, чиста и пречиста, трябва да дойде Основателят на новия
свят, на новото творение. Новият свят трябва да бъде самата невинност и
чистота, в противовес на стария, изтлял свят, който е станал нечист заради
упоритото си непослушание към своя Творец. Девицата трябва да послужи като
врата, през която Спасителят на света ще влезе в него като в Своя работилница и
Свой Дом; Девица, а не жена. Защото жената, колкото и да е възвишена духом, е
свързана със стария свят и старото творение, и бидейки свързана със своя мъж,
не е свободна от светски желания и светски пристрастия. Затова – не жена, а
Девица, съвършено предана само на Бога, и със сърцето си извън този свят.
Такава Девица е израсла телесно в тленния свят като крин на бунище, но
недокосната от тленния свят.
Тази избрана Девица е била сгодена за своя родственик Иосиф. Защо
е била сгодена? По Промисъл Божий – за да бъде предпазена от присмеха на
демоните и хората. Ако родила, без да е сгодена, кой от хората би повярвал, че
нейният Син не е роден незаконно? И кой мирски съдия би я пощадил от строгостта
на закона? Божият Промисъл не искал да въвлече в беда Своята Избраница, нито в
тежко изкушение хората, затова тъй устроил нещата, че да скрие Девата и нейното
раждане под вид на брак[4].
Защо пък името на човека е точно Иосиф? За да напомня за дивния и
целомъдрен Иосиф, който в страшно покварения Египет опазил своята плътска и
душевна чистота, та с това да се облекчи съвестта на вярващите – във вярата, че
плодът в девическата утроба на Богоматер наистина е от Божия Дух, а не от
плътски страстен човек.
Ангелът влезе при нея и рече: Радвай се,
благодатна! Господ е с тебе; благословена
си ти между жените. Новото творение е радост за Бога и за човеците,
затова то започва с благовестието: Радвай се! С това слово
започва драмата на новото творение. То е първото начално слово, прозвучало,
когато завесата на великата тайна започнала да се вдига. Гавриил нарича Дева
Мария благодатна, затуй, защото душата ѝ като храм била изпълнена
с животворните дарове на Дух Светий, с небесен аромат и с небесна чистота.
Неблагодатни са онези, чиито души са затворени за Бога, а са отворени само за
земята и миришат на земя, грях и смърт. Благословена си ти между жените.
С когото е Господ, с него е и благословението. Отсъствието на Господ е
отсъствие и на благословение. Отдалечаването на Бога от човека е проклятие, а
доближаването на Бога до човека е благословение. Ала за правилно разбиращия
Божието човеколюбие е ясно, че Бог никога не би се отдалечил от човека, ако
първо човекът не се отдалечи от Бога. Идването на Бога в света разкрива това
безгранично Божие човеколюбие. И макар човекът да е причинил това разделение
между себе си и Бога, Бог е Този, който първи се приближава към човека, за да
премахне това разделение. Жената първа направила пропаст между човека и Бога. И
ето, жена става мост над пропастта. Ева първа паднала в грях и то в светлия
рай, където всичко я е въздържало от грях. Мария е първата, победила всички
изкушения, и то в тъмния свят, където всичко влече към грях. Затова и
слабоволната Ева родила, като първи свой плод, братоубиеца Каин, докато
героинята Мария родила Героя на героите, който извел от тъмницата на греха и
смъртта братоубийствения човешки род на непослушната и нечиста Ева.
А тя, като го видя (архангела), смути се от думите му и размисляше, какъв ли е тоя поздрав?
Какво дете! Мария е истинско дете. Господ е казал: Ако се не обърнете и
не станете като деца, няма да влезете в царството небесно (Мат. 18: 13;
19: 14). Този свят на страсти и страстност бързо състарява човека. Нашето
детинство е твърде кратко и в днешното модерно време ще става все по-кратко и
по-кратко. Кой може да се върне назад и още веднъж да стане дете? Мария е била
и е останала през целия си живот дете – по непорочност и простодушие, по страх
и послушание към Бога. Не е ли влязла Тя в Царството на Своя Син още при
Неговата проповед за Царството? Ето, Царството Божие е било вътре в нея (Лк.
17: 21)! Като дете тя се уплашила от появяването на ангела; като дете
размишлявала: Какъв ли е тоя поздрав? Нищо престорено, ни
изменчиво, ни театрално няма при нея, а всичко е по детски просто, непорочно,
ясно и простодушно.
Великият Гавриил, който е присъствал при сътворяването на човека в началото на
времето, и който има силата да вижда в човешките души, виждал бурните помисли
на Пречистата Дева по-ясно отколкото ние можем да виждаме тялото. Той видял,
значи, смущението на Нейната душа и побързал да я успокои с умилителните думи:
Не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога. Не се плаши дете! Не се страхувай, благодатна дъще Божия! Не
бой се най-благословена от всички смъртни, защото Божието благословение чрез
Тебе ще слезе върху целия човешки род! Не бой се… понеже
ти намери благодат у Бога.[5]
Тези последни думи свидетелстват против някои западни богослови по отношение на
т.нар. „непорочно зачатие“, а именно, че Дева Мария е зачената от своите
родители без сянка от Адамовия грях и без отговорност за този грях. Ако е било
така, защо архангелът казал: ...ти намери благодат у Бога?
Благодатта[6]
Божия, включваща в себе си и понятието за опрощението, се дава първо на онзи,
комуто първо тази благодат е нужна, и второ, на онзи, който я търси. Пресветата
Дева положила героичен труд за възвисяване на Своята душа към Бога и по този
път на възвисяването я срещнала Божията благодат.
След като успокоява девствената душа на Мария, сега този крилат Божий вестител
изрича главното послание на небето: И ето, ти ще
заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. Той ще бъде
велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог
престола на отца Му Давида; и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му
не ще има край. Божият вестител говори ясно и с подробности. Ще
заченеш в утробата, т.е. в тялото. Както и Псалмопевецът употребява този
израз: Правия дух обнови вътре в мене (Пс. 50: 12). С
акцентирането върху „в утробата“ архангелът желае предварително
да ни предпази от учението на еретиците докети, според което Христос не е имал
истинско Тяло; че не е бил в действителност роден, нито че е бил истински Човек
в плът, а че е бил само един призрак на телесен човек.
Името Иисус, или по еврейски Иешуа, също е забележително. Така се казвал
Навиновият син, който въвел израилския народ в обетованата земя и с това
предизобразявал ролята и делото на Иисуса Спасителя, Който въвел човешкия род в
истинската и безсмъртна обетована земя – в Царството Божие.
Всичко
останало, което архангелът възвестил, е разчетено така, та да увери Девата, че
Нейният Син ще бъде очакваният Месия. Че Той ще бъде Син на Всевишния, че ще
получи от Бога Давидовия престол, и че ще се възцари завинаги в дома Иаковов –
всичко това, известно на съзнанието на всеки израилтянин, а преди всичко – на
съзнанието на духовно възпитаната Дева Мария, се отнася единствено за очаквания
Месия. Архангелът не казва на Девата всичко за Господ Иисус, а само онова,
което ѝ е познато от Свещеното Писание. Той не говори за всемирното и
общочовешко Иисусово значение[7],
[не говори] за Него като за Спасител на всички народи и племена, нито като за
Основател на духовното Царство, нито като за Съдия на всички живи и мъртви, а
още по-малко за Него като Слово Божие, като за една от трите вечни ипостаси на
Света Троица. Ако ѝ бил казал това, щял да я смути още повече. Тя, въпреки
своята непорочност и чистота, не била всезнаеща. И тя щяла много да научи от
Своя Син и във времето, и във вечността да слуша и спазва всички тия
Негови думи в сърцето си (Лк. 2: 51; Иоан. 2: 4). Архангелът се
придържа точно в рамката на израилското разбиране. Той говори в органична
връзка за всичко онова, което се намира писано на различни места от пророците,
и за всичко, което тя знае (Исаия 9: 6 – 8; 10: 16; 11: 1; Иерем. 25: 5;
30: 9; Иезек. 34: 24; Осия. 3: 5; Мих. 5: 4; Пс. 131:
11; Дан. 2: 44 и др. Кле се Господ Давиду в истината и няма да се
отрече от нея: от плода на твоята утроба ще поставя на престола ти (Пс.
131: 11). Господ праща слово на Иакова и то слиза върху Израиля
(Исаия 9: 8).
Чувайки това съобщение на небето, Дева Мария, в своята детска непорочност и
простодушие, пита: Как ще бъде това,
когато аз мъж не познавам?[8]
Тези думи не показват неверие в гласа на архангела, а само Нейното детско
целомъдрие и простодушие. Какво би казал някой от вас на подобно известие от
най-необикновения гост от всички гости? Онова, което първо ви дойде на ум при
трепването на вашето сърце, нали? Но Дева Мария не казала нищо излишно. Ако
предположим, че Нейният въпрос е излишен за Нея, то той не е излишен за нас.
Заради нас Нейният благодатен дух задава един въпрос, който всички ние, бидейки
подвластни на естествения закон, бихме задали. За раждането трябва мъж – къде е
мъжът? Така бихме попитали всички ние, отдалечените от свободата, на която се
радва всесилният Бог, и притиснати от навика на природната сила. Затова, заради
нас, било нужно Девицата да постави този въпрос, та ние да чуем отговора на
Божия пратеник. Какво отговаря Гавриил?
Дух Светий ще слезе върху ти и силата на Всевишния ще те осени; затова и
Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий. Ето и Елисавета,
твоя сродница, наричана неплодна, и тя зачена син в старините си, и е вече в
шестия месец; защото у Бога няма да остане безсилна ни
една дума.
Изчерпателен и напълно задоволителен отговор. Бог, като пожелае, естественият
ред се изменя. Природата и природните закони сякаш не съществуват, когато
живият Бог реализира Своята воля и Своето домостроителство за човешкото
спасение. „Благодатта не е подвластна на природните закони“ – казва св.
Григорий Неокесарийски.[9]
Духът е, който животвори (Иоан. 6: 63), свидетелства сам
Обновителят на всички твари – Господ Иисус. Духът оживотворява косвено или
непосредствено. Непосредствено Божият Дух е давал живот в рая, преди
грехопадението. И рече Бог – тъй и
стана. След грехопадението Духът дава живот косвено чрез душите и
сътворените тела. Косвеното действие на Духа наричаме природа и природни
закони. Но Духът Божий има за Себе си запазено право и неограничена сила да
дава живот и непосредствено, според Своята воля и целесъобразно на Божието
домостроителство за спасение на човеците. Но и при косвеното даване на живота
Духът е и началото, и владетелят на живота. Природата, такава, каквато е, е
само една сянка, една завеса, чрез която действа Светият Дух. Но и при
косвените действия има степени, защото Духът действа повече или по-малко
косвено. Такива са случите при родилката и при бездетната. Косвен, но по-малко
косвен, е случаят със старата Елисавета, както е бил и случаят с майките на
Исаак, Самсон и Самуил. Защото зачеването на стари жени, все пак, не може да се
нарече непосредствено действие на Духа, защото всички родилки и бездетни от Ева
насетне са причастни на греха и повече или по-малко чрез желанията и похотта са
свързани с този свят. Единственото зачатие при непосредственото слизане, или
действие на Духа на Живота, е зачатието на Пречистата Девица Мария. В цялата
история на творението, от Адам до Христос, не е имало такъв случай. Това е
единственият случай във времето и единственият във вечността. И се отнася за
Господа и нашия Спасител Иисус Христос.
Защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума. Това
означава, че всяко слово Божие винаги се осъществява в пълнота. Още чрез
вдъхновения пророк Исаия Бог е възгласил: Ето, Девицата ще зачене и ще роди
Син (Исаия 7: 14). И това се сбъдва. Откакто свят светува, за Бога е
достатъчно да каже [нещо] само веднъж. И рече Бог – тъй и стана! Думите
на Господа са думи чисти, сребро, очистено от пръст в горнило, седем пъти
претопено (Пс. 11: 7).
Дева Мария не се усъмнила в Господните слова, възвестени и от архангела. Защото
ако се беше усъмнила, както свещеник Захария се усъмнил, и Тя щяла да бъде
наказана, както и Захария бил наказан. И макар въпросите, които отправят
Захария и Мария към архангела, да са доста сходни, все пак в сърцата им са
доста различни. А Бог гледа на човешките сърца. Две съвсем различни сърца могат
да изрекат еднакви думи.
Изслушала
обясненията на Божия пратеник, най-смирената от най-смирените [девици] Девица
завършва Своя разговор с Архангела с умилителните слова: Ето рабинята
Господня; нека ми бъде по думата ти. Тя не казва: Ето, архагеле, твоята
рабиня, а казва рабинята Господня, защото знае, че архангелът е
само преносител на волята Божия, и макар той да е много силен и безсмъртен, е
само служител на живия Бог. От друга страна пък, тя не казва: „Нека Ми бъде по
думата Господня“, а по думата ти, та с това да отдаде чест на
безсмъртния вожд[10]
на цялото безсмъртно войнство. И едната, и другата мисъл изразяват най-голямо
послушание и най-пълно смирение. Такъв мъдър отговор е могло да даде само
сърце, преизпълнено с чистота, защото само в такова истинската мъдрост се
вселява най-охотно. В часа на своето изкушение в рая Ева за миг забравила за
послушанието. Защото в този час тя насочила вниманието си към думите на
сатаната и нейното сърце мигновено се изпълнило с нечистота, а заради
нечистотата мъдростта избягала от него. От гордост и непослушание Евиното сърце
станало нечисто и помрачило нейния ум. От гордост и непослушание към Бога
пропаднал старият свят, обезличил се човешкият род и всяко творение станало
нещастно. Върху послушанието и смирението предстои да се съзида новият свят.
Неописуемо е смирението и послушанието на Пресветата Богоматер и само Нейният
Син, Спасител и Обновител на всички създания, я превъзхожда със Своето
безкрайно смирение и послушание.
Накрая,
крилатият вестител на нашето спасение полетява в горния свят между своите
безсмъртни другари. А неговото благовестие не било само думи, а както и всяко
Божие слово – дело. И рече Бог – тъй и стана.
Никога, нито един вестител не бил донасял по-радостна вест на земята, проклета
заради своето отчуждаване от Бога и своето обвързване с мрачния сатана, както
сторил това лъчезарният и чуден архангел Гавриил. Коя уста да не го слави и кое
сърце да не му благодари!
Никога,
никоя бистра вода не е била такова чисто огледало на слънцето, както Пречистата
Дева Мария била огледало на чистотата.[11]
И утринната зора, от която се ражда слънцето, ще се свени от чистотата на Дева
Мария, от Която се роди Безсмъртното Слънце – Христос, нашият Спасител. Кое
коляно няма да ѝ се поклони и коя уста няма да запее: „Радвай се, благодатна!
Радвай се, Зора на човешкото спасение! Радвай се, по-почитана от херувимите и
по-славна от серафимите!’’
Слава
на Твоя Син – нашия Господ Иисус Христос, заедно с Отца и Светия Дух, Троица
единосъщна и неразделна, сега и винаги, и вовеки веков. Амин.
[3] „Бил пратен войник, който да възвести царската тайна,
тайна, която се узнава чрез вяра, а не се открива с любопитство; тайна, пред
която да се покланяме, а не да изследваме; тайна, която се разтълкува с божествен
разум, а не с човешки.“ Златоуст. Беседа за Благовещение (бел. авт.).
„Щом
сам Христос първоначално прикривал много неща, наричайки Себе Си Син Човечески,
и не откривайки навсякъде явно Своето единосъщие с Отца, защо се учудваш на
това, че подготвяйки чудна и велика тайна, я прикрива?” Златоуст. Беседи върху
ев. Мат. (бел. авт.).
[5] Боговдъхновеният Андрей Критски, разглеждайки мислите на
великия архангел, обяснява благовестието на Пресвета Дева така: „Не се
страхувай Мария! Ти Си намерила благодат в Бога, каквато не е намерила Сарра,
каквато не е осенила Ревека; намерила Си благодат, с каквато не се е удостоила
нито Анна, нито нейната съперница Фенана. Макар те и да станали майки, все пак
в безчадието си изгубили девство, а Ти, ставайки майка, си запазила неповредено
девството Си. И така – не бой се; Ти Си намерила благодат Божия – благодат,
каквато никой, освен Тебе, от памтивека не е намерил (Беседа за Благовещение
(бел. авт.).
[6] Навсякъде тук, в сръбския текст, според превода на
сръбската Библия, е написано „милост“ (бел. прев.).
[8] Тя добре пита ангела: „Как ще бъде това?“,
защото по-рано е чела, както е казано, че Девицата ще зачене, ала
не прочела по какъв начин ще зачене. Св. Амвросий (бел. авт.).
[10] В случая думата „вожд“ е употребена в по-широк смисъл.
Върховен вожд на небесните сили е св. Архангел Михаил (бел. прев,).
[11] О, Чистота, каква радост сътворяваш в сърцата и душата
превръщаш в небе! О, Чистота, добро съкровище, от
зверовете неосквернено! О, Чистота, Която обитаваш в душите на кротките и
смирените, и ги претворяваш в Божии човеци! О, Чистота, Която цъфтиш като цвят
в душата и тялото, и целия дом изпълваш с благоухание!“ Св. Ефрем Сирин. „За
чистотата“ (бел. авт.).
ИЗТОЧНИК
Няма коментари:
Публикуване на коментар