За първи път когато вземеш своето дете,
нищо вече няма да е същото.
Ще копнееш за свободното си време,
когато си нямал притеснения.
Ще бъдеш винаги ти уморен.
И дните ще са все едни и същи,
пълни с хранене и плач,
сменяне на пелени и хленчане,
борба и всичко пак,
като несвършващ цикъл се повтаря.
Но не забравяй!
Това е за последен път...
Ще дойде време, когато
ще нахраниш детето за последно.
То ще заспи уморено в ръцете ти.
Ти за последен път ще го прегърнеш спящо,
и за последно ще го положиш в скута си.
И никога не ще се върне този миг!
Ще му срешеш вечерта косата в банята,
а после то, само ще иска да се къпе.
Ще държиш ръката му пресичайки,
а после, то само ще иска да пресича.
Ще дойде в полунощ в леглото, за прегръдка
а после ще осъзнаеш, че е дошло за последно.
Следобед ще му пееш детска песничка,
но ще я пееш за последно.
Ще те целуне като го изпращаш на училище.
Но после ще поиска там, само то да отиде .
Ще прочетеш последната си приказка на лягане
и ще избършиш за последно детското лице.
И за последен път ще тича то да ви прегърне.
Работата е, че няма вий да знаете,
че случва се може би за последно.
И тогава трудно ще го осъзнаете,
не стане ли реалност.
Така, че докато живеете,
на тези мигове любувайте се,
когато си отидат, само ще копнеете
за поне един ден назад в миналото.
Художествен превод- Г. Бабулкова
Няма коментари:
Публикуване на коментар