The Last Time /За последен път/

неизвестен автор

За първи път когато вземеш своето дете,
нищо вече няма да е същото.
Ще копнееш за свободното си време,
когато си нямал притеснения.

Ще бъдеш винаги ти уморен.
И дните ще са все едни и същи,
пълни с хранене и плач,
сменяне на пелени и хленчане,
борба и всичко пак,
като несвършващ цикъл се повтаря.

Но не забравяй!
Това е за последен път...
Ще дойде време, когато 
ще нахраниш детето за последно.
То ще заспи уморено в ръцете ти.
Ти за последен път ще го прегърнеш спящо,
и за последно ще го положиш в скута си.

И никога не ще се върне този миг!
Ще му срешеш вечерта косата в банята,
а после то, само ще иска да се къпе.
Ще държиш ръката му пресичайки,
а после, то само ще иска да пресича.
Ще дойде в полунощ в леглото, за прегръдка
а после ще осъзнаеш, че е дошло
 за последно.
Следобед ще му пееш детска песничка,
но ще я пееш за последно.
Ще те целуне като го изпращаш на училище.
Но после ще поиска там, само то да отиде .
Ще прочетеш последната си приказка на лягане
и ще избършиш за последно детското лице.

И за последен път ще тича то да ви прегърне.
Работата е, че няма вий да знаете,
че случва се може би за последно.
И тогава трудно ще го осъзнаете,
не стане ли реалност.

Така, че докато живеете,
на тези мигове любувайте се,
когато си отидат, само ще копнеете
за поне един ден назад в миналото.


Художествен превод- Г. Бабулкова


Няма коментари:

СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, МОЖЕ ДА МЕ ПОДКРЕПИТЕ ТУК Generated image

Популярни публикации

АВТОРСКО ПРАВО

Обръщам се към посетителите на блога, ако някоя публикация Ви хареса, споделете я. При копиране, моля, цитирайте автора и източника-http://gbabulkova.blogspot.com

Съдържанието в блога е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без мое разрешение е забранено.


Мои рисунки