Св. Николай Велимирович
Евангелие
за слизането на Свети Дух
Иоан
7: 37 – 52; 8: 12, Зач. 27
Деян.
2: 1 – 11, Зач. 3
След като се засее семето, до него трябва да достигнат топлината и светлината,
за да започне да расте. Когато се засади дърво, до него трябва да достигне
вятърът, за да го укрепи. Когато стопанинът съгради дом, той търси силата на молитвата
да освети дома му. Господ Иисус Христос посял най-благородното семе в нивата на
този свят. Трябвало да слезе силата на Свети Дух, та да затопли и освети това
семе, за да расте успешно. Господ Син посадил в нивата на
смъртта Дървото на живота. Трябвало да духне силният вихър на Господ Дух, та
Дървото на живота да заякне. Предвечната Божия Премъдрост създала
за Себе Си жилища от избрани човешки души. И Духът на Божията сила и святост
трябвало да влезе в тези жилища и да ги освети. Божественият Жених избрал за Себе си
Невеста – Църквата на чистите души, и Духът на вечната радост трябвало да слезе
и с пръстен да свърже небето със земята, и да облече Невестата в сватбена
премяна. Всичко се сбъднало както било пророкувано. Дух Свети бил
обещан – Дух Свети слязъл. Кой можел да обещае пришествието на всесилния Дух
освен Онзи, Който е знаел, че този Дух ще Го послуша и слезе? А към кого
всесилният Дух можел да прояви такова послушание, ако не към Онзи, към Kогото
Той имал съвършена любов?
О,
колко е съвършена любовта, винаги готова за съвършено послушание! Съвършената
любов не може да се изрази съвършено с нищо, освен със съвършено послушание.
Любовта постоянно бди с желание и готовност да послуша своя любим. А от
съвършеното послушание извира, като поток от мед и мляко, съвършена радост,
която дава чара на любовта.
Отец
има съвършена любов към Сина и Духа. Синът има съвършена любов към Отца и Духа.
И Духът има съвършена любов към Отца и Сина. Поради тази съвършена любов Отец е
най-изпълнителният послушник на Сина и Духа; и Синът е най-изпълнителният
послушник на Отца и Духа; и Духът е най-изпълнителният послушник на Отца и
Сина. Съвършената любов прави Отца съвършен служител на Сина и Духа; Сина –
съвършен служител на Отца и Духа; и Духа – съвършен служител на Отца и Сина.
Както никаква любов в сътворения свят не може да се сравнява с любовта между
трите божествени ипостаси, така и никакво послушание не може да се сравнява с
послушанието между Тях. Свърших делото, що Ми бе дал да изпълня… Да бъде
Твоята воля! Не разкриват ли тези думи съвършеното послушание на Сина
към Отца? Отче… Аз и знаех, че Ти винаги Ме слушаш (Иоан 11: 42) – рекъл Господ Иисус при възкресението на
Лазар; а по-късно казал: Отче, прослави името Си! Тогава дойде глас от
небето: и прославих, и пак ще прославя (Иоан 12: 28). Това не показва
ли съвършено послушание на Отца към Сина? И Аз ще помоля Отца, и ще ви
даде друг Утешител, за да пребъдва с вас вовеки (Иоан 14: 16). А
кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който
изхожда от Отца, Той ще свидетелства за Мене (Иоан 15: 26). И наистина,
на петдесетия ден след Възкресение, Утешителят – Духът на истината, слязъл
върху онези, на които било обещано. Това не показва ли съвършеното послушание
на Светия Дух към Сина?
Спасителното
правило, което препоръчва апостол Павел на всички вярващи: Преваряйте се
в почит един към други (Рим. 12: 10), е съвършено осъществено между
ипостасите на Света Троица. Всяка ипостас се старае да окаже по-голяма чест на
останалите две и да ги постави над Себе Си; както и в послушанието да се смири
пред другите две. И ако не е този блажен и свят стремеж на всяка божествена
ипостас да отдаде Своята чест на другите две, и да се смири в послушанието, то
по безкрайната любов, която всяка от тях има към другите две, троичността на
Божеството би потънала в някаква безлична ипостас.
По безграничната любов, значи, на Господ Дух Свети към Господ Син, Духът от
безгранично послушание пожелал да изпълни желанието на Сина и слязъл в
определеното време над апостолите. Господ Син знаел със сигурност, че Господ
Дух Свети ще Го послуша, затова и с такава сигурност обещал на апостолите
Неговото слизане. А вие стойте в град Йерусалим, докле се облечете в сила
отгоре – заповядал Господ Иисус на Своите апостоли. Не питайте откъде
Господ знаел предварително, че тази сила отгоре, или Дух Свети,
ще пожелае да слезе върху Неговите ученици. Господ знаел предварително не само
това, ами и всичко останало, което ще се случи до края на времената, па и след
края на времената. Ала ако вникнете в дълбочината на този случай, ще видите, че
това предзнание и предсказание се отнася само за външната страна на
пришествието, но не и за съгласието на Духа и Неговото желание да изпълни
волята на Сина и да слезе. Защото преди още Господ да е заговорил за
пришествието на Духа, Той вече имал усърдното и драговолно съгласие на Духа за
това. Всъщност, Свети Дух говорил чрез Него за Своето пришествие. Защото не се
ли казва в Евангелието, че Иисус беше изпълнен с Духа Светаго
(Лк. 4: )? И не признава ли в Назарет сам Господ Иисус, че върху Него се е
изпълнило Исаиното пророчество: Дух Господен е върху Мене; затова Ме
помаза да благовестя на бедните (Лк. 4: 18)? Ясно е, значи, че Синът е
в непрекъснато общение с Дух Светий, както и с Отец – в обща, взаимна любов,
послушание и радост. Помазването от Духа свидетелства за живо и действително
присъствие на Духа в дадена личност. Откъде, значи, помазаникът можел да каже
нещо за самия Дух, а Духът да не го знае, и този – същият Дух, да обещава
сътрудничество, а [същевременно] да не е предварително съгласен? А че Дух Свети
пребивавал в Господ Иисус, както и че бил съгласен с всяка дума, с всяко дело и
всяко Иисусово обещание, свидетелства и днешното евангелско четиво.
А в последния велик ден на празника застана Иисус, издигна глас и рече:
който е жаден, да дойде при Мене и да пие. Тук думата е за празника
„Шатри“, който се празнувал есента в спомен за поставянето на шатрите в пустинята
по време на еврейското пътуване през нея. Този празник се празнувал в седмия
месец по еврейския календар, отговарял на нашия септември и бил празник на
голяма веселба (Лев. 23: 34; Втрзак. 16: 13 – 14). Празнувал се седем дена и
седмият ден, изглежда трябвало да е особено тържествен, се наричал велик.
Господ издигнал глас: Който е жаден, да дойде при Мене и да пие.
В безводния Иерусалим било трудно да се напои многото народ дори и с обикновена
вода. Назначени водоносци носели вода за храмовите съдове от Силоамския поток.
Какво накарало Господа да говори за жажда и вода? Може би оплакването на народа
от жаждата; може би гледката на отрудените водоносци, които с усилие изнасяли вода от Силоам на хълма Мориа, където бил
храмът; а може би обстоятелството, че бил последният ден, та Господ искал да
използва времето, да подсети окаменелите сърца на хората за духовната жажда и
да им предложи питие. Някога Господ казал на самарянката: Който пие от
водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее. И сега Той
мисли за тази животворна духовна вода, сега, когато призовава всеки жаден: да
дойде при Мене и да пие!
Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще
потекат реки от жива вода. Това каза за Духа, Когото щяха да приемат вярващите
в Него; защото Дух Светий още не бе даден [тям], понеже Иисус още не бе
прославен. Преди всичко Господ говори за вярата в Него. Той обещава
награда само на онези, които правилно вярват в Него, а това означава – Както
е речено в Писанието. Той не иска в Него да се вярва като в едного от
пророците. Виж, всички пророци за Него са пророкували. Нито пък иска да Го
мислят за втори Илия или за Иоана Кръстителя. Ето, и Илия, и Иоан са били само
Божии служители и Негови предшественици. Той не нарича Себе Си нито Божий
служител, нито предшественик на някого. Свещеното Писание говори за Него като
за Син Божий, роден от Бога Отца във вечността и от Пресвета Дева Мария във
времето. Когато апостол Петър изповядвал вярата си, така казал: Ти си
Христос, Синът на Живия Бог, Той похвалил такава вяра (Мат. 16: 16).
Когато пък водачите и книжниците искали да Го смутят с разни заплетени въпроси,
Той ги смутил и с доводи от Свещеното Писание, че очакваният Месия не е само
Давидов Син, а и Син Божий, ги накарал да замлъкнат (Мат. 22: 42 – 45). Той
иска да се вярва в Него и като във върховно Божие Откровение, в което се
събират всички останали откровения от началото до края. Извън Него вярата е
суетна, суетна е и надеждата, безсилна е и любовта. А че правилната вяра в Него
е спасителна, ще се уверят онези, които вярват правилно. Как ще се уверят? От
тяхната утроба[1] ще потекат реки от жива вода. Под жива
вода тук се разбира Свети Дух, както евангелистът обяснява: Това
каза за Духа. Който вярва, значи, в Сина Божий, Духът Божий ще влезе в
него, и от неговата утроба ще потекат реки от жива вода. Но защо
от утробата? Защото телата на светиите през този живот са жилище на Светия Дух,
както и апостолът казва: Или не знаете, че тялото ви е храм на Духа
Светаго, Който живее във вас (I Коринт. 6: 19). Тъй говори апостол
Павел на вярващите, върху които Дух Светий вече бил слязъл чрез вярата в Сина
Божий. Под утроба, в по-тесен смисъл, се разбира човешкото сърце като център на
телесния и духовния живот.
Премъдрият цар Соломон съветва: От всичко, що е за
пазене, най-много пази сърцето си, защото от него са изворите на живота
(Пртч. 4: 23). А пророк Давид се моли: Сердце чисто созижди во мне, Боже,
и дух прав обнови во утробе моей (Пслм. 50: 10). Апостол Павел отново
казва: Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син (Гал. 4: 6). И
тъй, значи, от сърцето, като главно светилище на Светия Дух, ще се разлеят из
целия човек – телесен и духовен, духовни живоносни струи. Последствието от това
ще бъде, че тялото на вярващия ще стане оръдие на човешкия дух, а човешкият дух
– оръдие на Светия Дух. Целият човек ще бъде очистен и осветен, укрепен и
обезсмъртен с тези струи на Господ Дух и тъй всички негови мисли, цялата му
любов и всичките му действия ще бъдат насочени към вечния живот. Струите на
вечния живот ще се преливат в неговия живот.
Но по времето, когато Господ говорел това, Дух Светий още не бе
даден [тям], понеже Иисус още не бе прославен. Т.е. Дух Светий още не
бил върху вярващите, а бил върху Иисус. Светият Дух още не бил започнал да действа
на света в пълнота и с цялата Си сила. Защото Господ Иисус още не бил
прославен, т.е. още не бил докрай пожертван за човешкия род и още не бил
завършил Своето дело като Спасител на хората. В домостроителството на човешкото
спасение Отец действа в света в пълнота, като праща Сина за делото на това
спасение; Синът има в пълнота [свободата] за осъществяването на това дело като
Богочовек, а Дух Светий има в пълнота [свободата] да утвърждава, освещава и
продължава делото на Сина.
Но недей да разбираш, че когато действа Отец, Синът и Духът
не действат. Такова злочестиво и налудничаво схващане да е далеч от тебе.
Защото, докато Синът в пълнота извършвал Своето дело на земята, заедно с него
са действали и Отец, и Духът, както това се видяло при Кръщението на Иордан, и
както сам Господ Иисус е казал: Моят Отец досега работи и Аз работя
(Иоан 5: 17). И Отец, и Син, значи, действат заедно и едновременно. Също тъй
действа и Дух Свети – заедно и едновременно със
Сина, което се вижда от обещанието на Господ Иисус, че ще прати на учениците Си
Духа Утешител, но и Той ще остане с тях през всички дни до свършека на
света. Троичното Божество е едно по същност и неразделно, но спрямо
сътворения свят То изразява Своите действия, за по-разбираемо, ту чрез една
божествена ипостас, ту чрез друга. Когато, значи, Господ Иисус е обещал
слизането на Дух Свети върху апостолите, Светият Дух е бил върху Него – тъй да
се каже, колкото това обещание било от Господ Син, толкова е било и от самия
Господ Дух Свети.
Да видим сега как това обещание се е изпълнило, или как е станало слизането на
Господ Дух Свети, на което днес ние посвещаваме това тържествено празнуване.
Когато настана ден Петдесетница, те всички в единомислие бяха
заедно. По заповед на своя Господ апостолите стояли в Иерусалим и
чакали сила отгоре, която да ги
научи какво трябва да правят по-натам. Всички били единодушни и заедно на
молитва, всички, като един човек, като една душа. Настроенията[2] на човешките
души ги правят различни или подобни; а настроението на душите на всички
апостоли било едно и също: техните души били изпълнени с прославяне на Бога за
онова, което е било, и в очакване на онова, което предстои.
И внезапно биде шум от небето, като че идеше силен вятър, и напълни
цялата къща, дето седяха. И явиха им се езици, като че огнени, които се
разделяха, и се спряха по един на всекиго от тях. И всички се изпълниха с Дух
Светий. Какъв е този шум? Да не е шумът от крилата на херувимите,
който чул пророк Иезекиил (1: 24)? Какъвто и да е, той не е от земята, а от
небето, и не е от земните ветрове, а от небесните сили. Този шум известява
слизането на небесния Цар – Господ Дух Утешител. Духът не е огън, както не е и
гълъб. Но Той се явил на Иордан във вид на гълъб, а сега се явява
като огън; та там да изобрази невинността и чистотата на Господа
Иисуса, върху Когото бил слязъл, а тук да изобрази огнената сила, топлината и
светлината – силата, която изгаря греха; топлината, която сгрява сърцата; и
светлината, която просвещава ума. Духът е безплътен, не се въплътява в никакво
тяло, ала по [наша] необходимост се явява в някакъв материален образ, образ,
който най-добре символизира значението на дадено събитие[3]. Защо в дадения
случай Дух Свети се е явил във вид на разделени огнени езици и така – по един
огнен език, се спрял върху всеки един от апостолите, веднага се разбира от
онова, което последвало:
И наченаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше да
изговарят. Ето, значи, обяснението защо Господ Дух се явил във вид на
езици и то на разделени езици. За да бъде първото Негово действие говоренето на
езици от апостолите. От това пък е ясно, че от самото начало на Църквата
спасително Евангелие е било предназначено за всички народи по земята, както и
Господ след Своето възкресение е заповядал на апостолите: Идете, научете
всички народи. Тъй като евреите, като избран народ, отхвърлили и
разпнали Господа, то Победителят Господ направил за Себе си нов избор – от
всички народи на земята произвел нов, избран народ, не от един език, а от един
дух – свят народ или Църквата Божия. Как Христовите апостоли биха отишли при
всички народи и биха ги научили, ако не знаеха езиците на тези народи? Първата
сила, значи, от която тези първи мисионери на Евангелието се нуждаели, за да
могат да започнат своята мисия, е била силата за разбиране и говорене на чужди
езици. Като прости хора те знаели само своя майчин език – еврейския, и нито
един друг. Ако учели много други езици по обикновения път и начин, кога
биха ги научили? За целия си живот не биха научили толкова, колкото Дух Свети
ги научил за миг. Защото вижте колко различни народности с различни езици се
били събрали в Иерусалим: Партяни и мидяни, еламити и жители на
Месопотамия, Иудея и Кападокия, на Понт и Асия, на Фригия и Памфилия, на Египет
и Ливийските страни, съседни на Кириния, и дошлите от Рим, както иудеи, тъй и
прозелити, критяни и араби! Събра се много народ и се слиса,
защото всеки ги слушаше да приказват на неговия говор. Видели пред себе
си обикновени хора, с обикновено държание, с обикновен вид и облекло, и чули
величание на Бога – всеки на своя майчин език. Как да не се удивляват!? Как да
не се чудят!? Някои от тях, не знаейки как да обяснят цялата тази работа,
започнали да наричат апостолите – пияни. Но често става така – на
пияните трезвите да изглеждат пияни, а на безумните – разумните да изглеждат
безумни. Венчани за земята и опиянени от земята – как иначе биха могли да съдят
за хората, които били изпълнени с Дух Свети, и които като духоносци говорели
онова, което Духът им давал да говорят? Хората на рутината не обичат изненадите
и когато настъпят изненади, те ги посрещат или с гняв, или с присмех. Но Дух
Свети не е като насилник, който разбива чуждия дом и влиза в него. Той влиза
само там, където вратата на дома Му се отваря драговолно, и където Го очакват
като най-мил и най-желан гост. Апостолите го очаквали с желание и Той слязъл
върху тях и се вселил в тях. Не слязъл върху тях със застрашителен шум, а с
радостен.
О, братя, как се радва с неизказана радост Светият Дух, когато намери чисти и
отворени души, които копнеят за Него! С радостен шум Той се вселява в тях и ги
дарува със Своите богати дарове. Влиза в тях като огън, за да изгори и
последните кълнове на греха; като светлина, за да ги осияе; като топлина, за да
ги сгрее с божествената топлина на любовта, с която се грее в Божието Царство
безсмъртното ангелско войнство.[4] С дар на езици Той обдарил апостолите –
първия, най-необходим за тях дар в това време. Но по-късно Той отново, според
потребностите на апостолското служение, изливал върху тях и други дарове: дар
на чудотворство, дар на предсказване, дар на мъдрост, дар на красноречие, дар
на търпение, дар на вътрешен мир, дар на непоколебима вяра и надежда, дар на
боголюбие и човеколюбие. Обилно и радостно Дух Свети раздава и до ден днешен
тези дарове не само на апостолите, а и на техните приемници и на всички светии
в Христовата Църква – според потребността и чистотата на човеците. Със Своите
велики дела на земята Господ Иисус е донесъл велика радост и на Отца, и на
Светия Дух. От първите райски Адамови дни Дух Свети не е имал такава радост,
каквато е имал в деня на Петдесетница, когато от Господ Син Му била дадена
възможност да действа в пълнота със Своята сила между хората. Наистина, Той е
действал непрестанно за човешкия род, от падението на Адам до Възкресението на
Христос, ала Неговата деятелност тогава е била ограничена и спъвана от
човешките грехове. По тесен и претесен път и тогава вървял Той между хората,
доливайки елей в кандилото на живота, колкото да не угасне съвсем. Той действал
и чрез законите на природата, и чрез човешките закони, и чрез пророците и
царете, и чрез художниците и мъдреците дотолкова, доколкото те могли и желаели
да се оставят на Неговите действия. Където и когато в земната прах падала сълза
от копнеж по Божията правда, това е ставало от топлината, с която Той сгрявал
човешкото сърце. Където и когато блясвала светла мисъл на мъдрец за единствения
безсмъртен Бог, това е било Неговата искра, хвърлена в човешката душа. Където и
когато, и каквото творец[5] изпявал, или изрязвал, или рисувал някаква
приказка, която, макар и малко, отваряла ослепелите човешки очи за божествената
истина, това дарувал Той със Своя животворен дъх върху човешкия дух. Където и
когато герой с вяра в Бога и саможертва заставал в защита на потъпканата правда
и истина, и тук Той вливал Своята сила в човешкото сърце. Но всичко това било
без велик размах и без велика радост. Всичко това били трохи, подхвърляни на
гладните затворници в тъмницата. Когато Господ разрушил тъмницата на греха и
смъртта и извел пред лицето на Светия Дух дванадесетте Свои апостоли като
дванадесет светли царски двореца, тогава Господ Дух с радостен шум и с
пълнотата на Своите действия се вселил в тях. Натъженият още от времето на
Адамовия грях Господ Дух Свети тогава за първи път, с велик дъх, с велик размах
и с велика радост отново започнал Своето неограничено действие със сила и
вдъхновение в човеците.
Или, за по-добро разбиране, помогнете си с едно такова сравнение: слънцето
свети и през зимата, и през пролетта. Но неговата светлина и топлина не могат
през зимата, в снега, да накарат нещо да порасте. А напролет същото това
слънце, със същата светлина и топлина прави така, че от земята да израстат
всички посети семена. Учените казват, че през зимата земята се наклонява към
слънцето, снежните краища се отдалечават от него и приемат слънчевата светлина
чрез косо, а не чрез отвесно насочени лъчи. През пролетта земята се наклонява
към слънцето и слънчевата светлина и топлина се спускат чрез отвесни лъчи. От Адам
до Христос човешката душа е била като замръзнала през зимата земя. Дух Свети
светел и греел, но заради греховните изкривявания на човешките души и заради
тяхното отдалечаване от Бога те били като замръзнали, не могли да принесат
никакви плодове и да се развиват. Господ Иисус изправил човешките души и ги
доближил до Бога, очистил ги от леда и снега, разорал ги и засял божественото
семе в тях. Дух Свети тогава, като слънце през пролетта, започнал със Своята
сила да произвежда и показва дивни и сладки плодове из нивите на човешките
души. Зимата никога не може да повярва с какви чудеса пролетта украсява земята.
Тъй хората, отдалечени от Дух Свети, живеейки с душа, покрита с леда и снега на
своята собствена самоизмама, никак не могат да повярват с какви чудни дарове
Дух Свети украсява онези човеци, които се доближават до Него и застават под
светлината и топлината на Неговите директни божествени лъчи. Как един
ескимос[6], прекарал целия си живот между леда и снега, може да повярва на
пътника от южните краища, когато той му разказва за цветята и дърветата, за
пъстрите поляни и зелените хълмове?
Така и някои хора от отдалечената от Бога земя, обледенени и помрачени от
грехове, не повярвали на апостолите, когато те започнали да им съобщават
радостната вест за живия Бог на небесата, за Отеца, който призовава при Себе Си
онези, които желаят да се нарекат Негови синове; за Сина Божий, Който се явил в
света като Човек, живял с хората, пострадал за хората, възкръснал в сила и се
възнесъл в слава; за Дух Свети, Който слязъл за тях и ги обдарил с небесни
дарове; за нашето светло и безсмъртно Отечество на небето, от което ни е
разделил само грехът; за чистотата на живот, която се иска от нас, за да можем
да се върнем в това небесно Отечество и да станем във вечния живот другари и
братя на ангелите. Някои повярвали на тази радостна вест, други не повярвали. От Божиите апостоли по целия свят
потекли реки от жива вода. Някои дошли и се напили с тази жива
вода, а други не дошли. Апостолите
ходели между хората като богове, вършели чудеса, лекували всеки недъг и всяка
немощ, проповядвайки покаяние и опрощение на греховете. Някои ги приемали с
радост, а други ги прогонвали с гняв и присмех.
Онези, които ги приемали, сами почувствали общението със Светия Дух и Неговото
действие върху себе си. И така се умножавал народът на светиите, и Божията
Църква се разширявала и утвърдявала в света. Така пониквало семето и принасяло
плод. Така домът на истината, чийто каменен темел е Господ Иисус, се осветил от
Дух Свети, разпространил се по четирите страни на света и възвисил своя връх до
най-високите небесни висини. Празнувайки днешния ден като празник на Светия
дух, който от безкрайна любов към Господ Син, с безкрайна радост и послушание,
благоволил да слезе на земята и да вземе в Своята всемогъща десница делото на
човешкото спасение, да си спомним с благодарствена песен и за Пресвета Дева
Мария, върху Която Господ Дух Свети слязъл, преди да слезе върху апостолите.
Върху апостолите Господ Дух е слязъл като върху Църква, като на единодушно общество
на светии, докато върху Богоматер Той слязъл като върху особено избрана
личност. Дух Светий ще слезе върху ти и силата на Всевишния ще те осени
– благовестил архангел Гавриил на Пресветата Дева. И Тя, със силата на Дух
Светий, родила най-добрия Плод, от който благоухаят небето и земята, и с Който
се хранят всички вярващи – от началото, до края. О, Пресвета и Пречиста
Богомайко, зора и люлко на нашето спасение, наш образец на смирение и
послушание и защитнице и молитвинице наша пред Божия Престол, заедно със
светите апостоли моли се непрестанно за нас!
О, Царю небесни, Утешетелю, Дух на истината, дойди и се всели в нас, и
пребивавай в нас като сила, светлина и топлина; като наш живот и наша радост!
Очисти ни от всяка сквернота и спаси, Благий, нашите души! Изпълни сърцата ни с
радост и устата ни с песни, та да Те славим и величаем заедно с Отца и Сина –
Троице единосъщна и неразделна, сега и винаги, и вовеки веков. Амин.
[1] В ориг. – тяло (бел. прев.).
[2] В ориг. – съдържанието (бел.
прев.).
[3]
В ориг. – момент (бел. прев.).
[4]
Както лампа, макар да е заредена с масло и фитил, няма да свети, ако се не
запали от огън, тъй и душата е угаснала и помрачена, докато до нея не се
докоснат светлината и благодатта на Свети Дух. Св. Симеон Нови Богослов. Слово
59 (бел. авт.).
[5] В ориг. – художник (бел. прев.).
[6] Понастоящем в повечето езици по света се използва
тяхното собствено название за самите тях – инуит, което означава ‘истински
хора’ (бел. ред.).
Няма коментари:
Публикуване на коментар