Свидетелства и мнения за Климента Търновски

/Из книгата "Васил Друмев- Климент Търновски"- Илия С. Бобчев, изд. 1926г./
Той беше от ония редки и избрани натури, които, като се издигат чрез характера и качествата си над обществения уровен, подигат народа към който принадлежат, в собственото му убеждение, внушават доверие в силите му, надежда в съдбините му. Той беше завладял всички сърца със своя благ характер, със своя чист живот, с безкористието си и с топлото си и възвишено красноречие. Единодушно мнение имаше за него, което го признаваше за образец на всички добродетели, които трябва да обладава един духовен пастир.

(К. Велтков, съчинение, III. VIII).

***

Има личности, върху които провидението слага пръста си в момента на появяването им на света. Те са предопределени да бъдат вечни служители на една идея, на един идеал, на едно дело. Те понасят кръста на служенето си в най-ранни години и нищо не ги спира да го носят до края на живота си. Те не знаят умора, не знаят спиране. Нищо ги не стресва, та да се отбият от пътя си; напротив, всяка стъпка идва, като че да ги кали още повече, да ги направи още по-мъжествени, по-решителни, по-енергични. Те спират своето поприще със спирането на последното им дихание. Историята на българския народ, с такива идеални личности изобилва, но особено духовната област. Митрополит Климент принадлежи към тези светли ликове на знаменити духовни, родолюбиви и просветителни дейци. Людие, като митрополит Климента, са сякаш предопределени за подвижничество, за тежки трудове и важни услуги на человечеството. Животът им е изпълнен изключително от дела, в които тяхното „аз“ се винаги забравя, изчезва пред изпълнението на един дълг и само дълг.  На такива лица би трябвало да се падне една голяма почест още приживе; знаещите, помнещите и ценящите тия заслуги би трябвало да дадат справедливост, поне на делата, ако не на самопожертвуващата се личност.

С. С. Бобчев, Митрополит Климент, в сп. „Българска сбирка“ год. VIII (1901) кн. 8.)

***

И струва ни се, че след четвъртия век от смъртта на тоя именит писател, оратор, общественик и църковен деец, ще може вече спокойно и обективно да се каже какво бе той за народа и църквата и да се подчертае, че такива като него хора се явяват рядко, твърде рядко, че те са щастливо и скъпо създание на нацията — нейна опора и гордост в тежките дни на борба и изпитания и пътеводна звезда в жизнения път към напредък и самоиздигане. Има хора, чийто имена и дела скоро се забравят. Всеки нов изминат ден носи прах, който ги покрива, заличава, докато съвсем ги изтрий от паметта на хората и на вековете. Но има хора, чийто имена и дела нарастват с всеки изминат ден и все по-ясно, по величествено се очертават... Те скоро надвиват пристрастността на хората, заглушават, правят да се потайва завистта, или дори, ако тая завист или страст е силна, те я правят да бъде презряна от всички други, които могат да бъдат обективни ценители, справедливи съдии, и способни да чувствуват, да възприемат и поддържат истината. И колкото повече време минава, толкова по-ясно става за поколенията, че тия хора са били знамение на времето, че те, макар и неразбрани и неоценени добре от съвременниците си — са дали твърде много за насочване на живота, за неговия правилен вървеж и развитие.

Покойният Търновски Митрополит Климент (Васил Друмев) е от тия редки хора, които — известни на времето, създали си име и почит между грамадното мнозинство на народа, със своята личност и дейност, след своята смърт нарастват още повече и покоряват умовете и сърцата на хората. Духовната мощ, обширната и многостранна дейност на Митрополита Климента, съединени с неговата твърда, непоколебима воля, спомагат, щото образът му да изпъква още по-величествено пред духовния взор на следващите го поколения, а неговата искреност, сърдечност и проникновеност, неговият, изобщо, благ характер придават на тоя образ тая топлина и интимност, която го прави живо, непосредствено да се чувствува, долавя и възприема от сърцата и душите на хората.

Идейното богатство, етичните ценности, и живият пример на една силна, прямолинейна воля, съединена с голям ум и добро сърце, които ни завеща Митрополит Климент, едва тепърва ще могат да бъдат що-годе правилно оценени и обхванати. Трябва твърде много да се пише и говори, за да може, поне отчасти, да се изчерпи това ценно духовно богатство, което съдържа животът и дейността на покойния Търновски Митрополит Климента. И може би, нека се надяваме на това, след като най-обстойно бъдат изследвани, подчертани и дадени за знание на всички, тия високи и големи ценности, които създаде през живота и дейността си Митрополит Климент, може би тогава още по-лесно и по-бързо ще се извърши тоя процес на опомняне, взиране в себе си, самосъзнание и възраждане, който неминуемо трябва да се извърши у нас, за да се положат тъй необходимите здрави основи на нашия личен, политико-обществен и държавен живот, за които от своето юношество е копнял и се е борил покойният, които са го вдъхновявали през целия му живот и до последния, миг. Да бъде полезен „майце си — на българския народ, да се грижи за неговата просвета и издигане, да положи силите, способностите, здравето и живота си дори, за щастието и благоденствието на този народ, за Митрополита Климента е свещен дълг. И той неуклонно следва велението на тоя дълг, без страх, че ще наруши спокойствието си, че ще загуби благоволението на силни на деня, но несправедливи, некадърни или лоши ръководители, че ще изложи на поругание, преследване и мъки самия себе си. . .

Г. Ст. Пашев, „Църковен вестник“ бр. 30, 1926 година.

***

Климента Търновски добре запознах през време на нашето с него двумесечно пребивание в Русия, през 1894 година, в качеството ни членове на българската депутация... Преди всичко, той, подобно на покойния екзарх Иосиф, имаше приятна вънкашност, която вдъхваше симпатия у всекиго, който беседваше с него. В своите обноски, в своето държане и своя живот, той си беше чист българин, с нему свойствените качества: — простота, скромност, чистосърдечност и демократичност. Големите почести, които му се правеха навсякъде в Русия, го сякаш притесняваха и уморяваха.

Подир изтезанията, на които беше изложен в затвора той беше обикновено болничав и мълчалив. Но колчем беше малко по-разположен, той ставаше разговорлив и тогава неговите беседи ставаха извънредно интересни. Макар като млад той и да беше с революционерски тенденции, отпосле, в по-зрялата вьзраст, той се обяви за еволюцията. „Обединението на един народ, казваше той, не може да стане в двайсети и четири часа, а постепенно, на етапи. Вижте германците и италиянците; тяхната история е поучителна за нас. Вие сте млади и трябва да знаете, че един народ не живее живота на едно само поколение, а цели векове. Трябва на всеки въпрос да гледате не от гледището на настоящето, но на бъдещето. Само тогава може да имате здрава и положителна политика.“

Надарен покрай голямото си родолюбие, с голяма проницателност, той винаги имаше правилни възгледи по всички въпроси. А твърдата воля, която беше едно важно качество на неговия инак благ характер, му даваше възможност да отстоява своите възгледи, въпреки всички спънки, които срещаше и въпреки всички дори гонения, на които беше подложен и които съсипаха здравето му и скъсиха живота му.“

Ив. Ст. Гешов, лични спомени за Климент Търновски