ПЕТНАДЕСЕТИ ДЕН

Размисли на християнина, посветени на АНГЕЛА ПАЗИТЕЛ 

за всеки ден през месеца

Един човек насадил на плодородна земя лозе. Когато огряните от топлото есенно слънце гроздове трябвало вече да са узряли, той дошъл да събира плодовете, но вместо плод едва намерил няколко листенца: неговата лоза пуснала дълги леторасли, които се виели по земята между тръните. Стопанинът бил много огорчен и искал дори да изсече безплодната лоза, но, след като видял наблизо високо дърво, нашироко разперило клоните си наоколо, размислил. Човекът хванал вейките на лозата и ги привързал към дървото, при това така ги пресукал с клоните на дървото, че двете изглеждали като едно дърво. Следващото лято той пак дошъл и бил много зарадван, защото клоните на лозата не само че израснали и се изравнили по височина с дървото, но също така, хранени от небесната роса и съгрявани от слънчевите лъчи, родили и богати плодове.

По подобен начин и твоята душа може да принася плодове. Тя е насаденото от Господа лозе и Господ иска твоят Ангел-пазител да отгледа от него плод и да му го принесе в жертва. Но ако твоята душа започне да пълзи по земята между тръните и плевелите на суетните и безумни помисли, то тя не ще даде плод. Тя ще бъде плодоносна само тогава, когато бъде оросена с росата на благодатта и съгрята от топлината на Божествената любов. И така, издигни мислите и чувствата си над тъмната земна област към светлото небе, с помощта на твоя Ангел застани толкова нависоко, че да можеш да съзерцаваш Бога. Твоят Ангел е блажен и свят, защото вижда Господа. Ти не можеш да го съзерцаваш като него, но можеш да го съзерцаваш с очите на вярата и с вяра да застанеш пред лицето на Бога. Господ е вездесъщ - Той еднакво е присъщ и на твоя Ангел и на теб. В Него всичките ние живеем, движим се, съществуваме. Очите на Господа винаги са обърнати към теб, Неговото ухо винаги се вслушва в твоята молитва, десницата Му винаги е пълна с даровете на Неговата любов, сърцето му винаги е готово да те приеме, ако ти искаш да се обърнеш към Него.

Защо не подражаваш на твоя Ангел? Той никога не отмества погледа си от Господа. Бог е върховната красота и безкрайното съвършенство, единствено Той е достоен вечно да Му се покланят небесните духове. Живеещият пред лицето на Бога, мислещият и действащият пред Неговите очи, не може да стане роб на греха, но с течение на времето става все по-съвършен и по-съвър-шен. И наистина, сещайки се за безкрайната Божия любов, за Неговото страшно величие, за Неговата вечна святост, кой би се покорявал на греха, който оскърбява Бога. Ние съгрешаваме и като че ли забравяме, че Господнето око е обърнато към нас. Нека си представим, че ние, подобно на нашия Ангел, винаги предстоим пред Бога - сърцето ни тогаз няма да охладнее в любовта си към Него. С какви само чувства ще пламне онази душа, която си казва: "Бог ме вижда". Светите мъченици, непобедимите Христови воини, били подлагани на всякакви мъчения, на всякакви изтезания, каквито само можела да измисли човешката злоба, но те понасяли мъките с радост и спокойствие, защото в тайнствените глъбини на своето сърце са беседвали със Спасителя. Именно в това светилище и ти трябва да Му се покланяш. Но уви! Бог те удостоява със Своето посещение и избира да съгради в теб Своя обител, за да бъдеш ти винаги с Него и Той с теб, а ти прекарваш цели дни, без да мислиш за Него, без да Го благославяш и без да Му принасяш молитви.

Когато те съветват да търсиш Бога в твоето собствено сърце, като че ли те съветват да Го търсиш отвъд най-отдалечените и неизвестни страни, защото дали за по-голямата част засуетили се и разсеяли се люде, има нещо по-далечно и по-непознато от глъбините на собственото им сърце? Дали те знаят, какво значи това: да влезеш, да се вглъбиш във себе си? Дали те поне веднъж са се опитвали да тръгнат по този път? Дали те въобще мислено могат да си представят, какво е това вътрешно светилище, каква е тази непроницаема глъбина на душата, където Бог иска да Му се покланяме с дух и истина? Тези хора винаги живеят извън себе си, живеят в предметите на своето честолюбие или своите забави. Не виждаш ли, че това показва неблагодарност към Божието величие и пълно безумие? Какво трябва да правиш в такъв случай? Взимай пример от твоя Ангел, как да се вглъбяваш в благоговейни размисли, да събуждаш в ума си мисълта за Божието всеприсъствие и да живееш свято пред очите на Господа: такъв е духовният живот, небесният живот, животът на мъдрия и благочестивия човек. Ревнувай за такъв живот и като се стремиш към него, моли за помощ твоя Ангел-пазител:

Свети Ангеле! Приими и представи пред Господа моята смирена молитва, умоли Го да прости греховете на моя безумен живот, да ме събуди от дълбоката несвяст, която ме измъчва, озари очите ми с небесна светлина, та да се сподобя да виждам Господа, Който ми въздава блага, и на небето, където е престолът на Неговата слава и на земята, която е подножие на Неговите нозе. Сподоби ме да Го виждам във всички прояви на живота и особено в туптенето на моето сърце, което живее чрез силата на Неговата благодат.

Превод от руски: Лалка Тодорова, изд. "ВИТЕЗДА"