НЕДЕЛЯ ЧЕТВЪРТА СЛЕД ПАСХА

Св. Николай Велимирович
Евангелие за чудото във Витезда
Иоан 5: 1 – 15,  Зач. 14
Блажен е човекът, който с търпение и надежда в Бога понася всички страдания в този живот! Един негов ден тежи повече на небесните везни от месеците и годините на безбожниците, които или се веселят без страдания, или страдат без търпение и надежда в Бога.
Блажен е човекът, който не роптае за страданията, а с търпение и надежда в Бога изпитва причините за тях! Къде страдалецът ще открие причините за своите страдания? Ще ги открие в самия себе си или в своите родители, или в своите съседи – тук страдалецът ще открие причините за страданията си. Цар Давид страдал заради собствения си грях; Ровоам – заради греха на своя родител – цар Соломон, а пророците страдали заради греха на своите съседи. Но ако страдалецът търси още по-далече и по-дълбоко причините за своите страдания, къде ще ги открие? Ще ги намери или в първоначалното неверие на човека в Бога, или в тъмния и зъл дух на злобата, в бездната и в отровната тъмнина, или в човеколюбието и лечебната сила на Божия Промисъл – тук страдалецът ще открие далечните и дълбоки причини за своите страдания. Адам и Ева страдали заради своето неверие в Бога; праведният Иов страдал заради тъмния и зъл дух на злобата; а слепороденият момък, комуто милостивият Господ отворил очите, страдал заради славата Божия и своята вечна награда.
Характерно за разумния човек е да търси причините за своите страдания първо в себе си, а за неразумния – винаги да се оплаква от другите. Разумният помни всички свои грехове от детинство, помни ги със страх от Бога и с очакване на страдания за тях; и когато страданията наистина го споходят, било от приятели или врагове, било от хора или зли духове, било веднага или по-късно, той веднага разбира причините за своите страдания, защото знае и помни своите грехове. А неразумният забравя всичките си грехове; па като го споходят страданията, той в мъката си се лута, чуди се и пита: Защо точно него го боли глава? Защо точно неговото богатство да пропадне? Защо неговите деца да умрат? И в неразумието и гнева си посочва с пръст всяко същество на земята и небето като виновник за страданието си, вместо да посочи с пръст самия себе си, т.е. – истинския виновник за своите страдания.
Блажен е човекът, който се учи от своите страдания, знаейки, че всяко страдание в този кратък живот е допуснато за хората от Човеколюбеца Бог заради добро и полза на хората! Поради Своята милост Бог допуска страдания за хората заради техните грехове, по милост, а не по правда. Защото, ако бъде по правда, всеки грях би донесъл неизбежна смърт, както за това говори и апостолът: А грехът, извършен, ражда смърт (Иак. 1: 15). Вместо смърт Бог, чрез страданията, праща лек. Страданието е Божий метод, метод за лечение на душата от греховната проказа и смъртта.
Само неразумният мисли, че страданието е зло. Разумният знае, че страданието не е зло, а само разкриване на злото и лечение от него. Само грехът в човека е истинско зло и извън греха няма зло. Всичко останало, което хората наричат зло, не е зло, а горчиво лекарство против него. Колкото по-тежко e болен човек, толкова по-горчиво е лекарство, което му дава лекарят. Понякога на грешника му се струва, че страданието му е по-тежко и горчиво от извършения грях. Но това е самоизмама – о, каква люта самоизмама! В света няма страдание, което би могло да бъде и приблизително така тежко и убийствено, както е грехът. Всички страдания на хората и народите по земята не са нищо друго освен различни лекарства, които вечната Милост предлага на човеците, за да ги спаси от вечна смърт. Всеки, и най-малкият, грях би донесъл неизбежна смърт, ако Милостта не допусне страдание заради отрезвяването на хората от греховното пиянство; заради лечение, което чрез страданието извършва благодатната сила на животворящия Свети Дух. Ще кажете: „Човек се страхува от страданието, защото се бои от смъртта, а страданието може да го докара до смърт“. Но кое причинява смърт на тялото: болестта или лекарството? Несъмнено болестта, а не лекарството. Така че душата няма да умре от страданието, а от греха., който ѝ докарва болест и смърт. Всъщност, грехът е семето на смъртта, семе преужасно, което, ако благовременно не се открие чрез страдания и не изгори от пламъка на Светия Дух, ще израсте и изпълни цялата душа така, че тя ще бъде съсъд не на живота, а съсъд на смъртта.
Очевидно е, значи, че страданията трябва да се понасят с търпение и надежда в Бога; и още нещо – с благодарност към Бога и с радост. Ти си напращал върху мене много и люти беди, но и пак Ти си ме оживявал, и пак си ме извеждал от земните бездни. Ти си ме издигал и си ме утешавал (и от земните бездни си ме извеждал). И аз ще славя на псалтир Тебе, Твоята истина. Боже мой; ще Те възпявам на гусла, Светийо Израилев! Радват се устата ми, кога Ти пея, и душата ми, която си Ти избавил (Пслм. 70: 20 – 23). Апостол Петър пък препоръчва на вярващите: Доколкото участвате в страданията на Христа, радвайте се (I Пер. 4: 13) на Христос, т.е. осъзнато и разумно, кротко и търпеливо, заради очистване от греховете, заради оживотворяването, заради напредването в живота по Христа в себе си и около себе си.
Когато великият Златоуст умирал в изгнание, мъчен и унижаван от хора, последните му думи били: „Слава Богу за всичко!“. Свещеното Писание и историята на Църквата показват най-големи примери на търпения в страданията, каквито човешкият род въобще познава. И днешното евангелско четиво описва подобен пример на велико дълготърпение в страданията. Но не само това. Разказвайки ни за разслабения човек, който с търпение и надежда тридесет и осем години страдал от парализа, днешното Евангелие освен това ни открива, или по-добре казано – потвърждава, две велики тайни. Първата тайна е, че този продължително страдащ болен носел причината за своята болест, за своите страдания, за своите грехове, в себе си. Втората тайна е, че всемогъщият Господ Иисус изцелил този болен със Своята божествена сила чрез думите: Стани, вземи одъра си и ходи! С това още веднъж се открило Неговото божествено човеколюбие и Неговото божествено всемогъщество, които външно били скрити под лекото страдалческо наметало от човешка плът.
По онова време възлезе Иисус в Йерусалим. А в Йерусалим, при Овчи порти[1], се намира къпалня, по еврейски наричана Витезда, която има пет притвора. Преди това Господ бил в Галилея, откъдето дошъл в Иерусалим за празника. Трудно е да се определи какъв празник било това – дали Пасха или Петдесетница, или Пурим – но не това е главното да се знае; защото, ако беше важно да се знае, определено сам евангелистът би го казал. Овча баня, или Витезда[2], се наричала заради близките Овчи порти, през които са прекарвали овцете, отредени за жертва; а и заради това, че в тази къпалня жертвените овце били предварително къпани. Тази къпалня стои и до ден днешен в Иерусалим, в по-голямата си част разрушена и неизползваема. Но по времето на евангелиста тя още се използвала; затова той говори в сегашно време: А в Йерусалим, при Овчи порти, се намира къпалня. Петте покрити притвора около къпалнята служели за настаняване на многочислените болни, които търсели в тази къпалня лек за себе си, което се вижда от следващите редове: В тях лежеше голямо множество болни, слепи, хроми, изсъхнали, които очакваха да се раздвижи водата, защото Ангел Господен от време на време слизаше в къпалнята и раздвижваше водата, и който пръв влизаше след раздвижване на водата, оздравяваше от каквато болест и да бе налегнат.[3] Мнозина болни отвсякъде и с всякакви болести се събирали на това чудно място, за да намерят лек за себе си, напразно търсен от хората в природата на други места. Че тази вода не лекувала сама по себе си, със своите природни свойства, със своя сложен минерален състав, а посредством небесна сила, е ясно от това, че ставала лековита само от време на време, т.е. само тогава, когато по Промисъл ангел Божий слизал в нея и я раздвижвал. Каква чудна драматична сцена! Представете си пет притвора, препълнени с най-отчаяни страдалци от цял народ! Представете си пет камари, препълнени с човешка болка и неволя, сълзи и гной! Наоколо е градът, преизпълнен с човешки същества, търсещи наслади и грабещи богатства; които се борят за чест и власт, които играят комедия с телата и душите си. А тук – предсмъртна агония, бавно и мъчително умиране, и една-единствена точка, в която са вперени всички очи – водата; едно-единствено очакване – на ангела; едно-единствено желание – здравето. Да ги запитате – „Защо ви е здраве?“. Дали заради онази обща комедия на телата и душите, която се разиграва около вас? Но не е ли и без вас достатъчен броят на онези, които разиграват тази комедия? Или заради служба на Бога? Но не служат ли Богу твърде добре и онези, които страдат с търпение и надежда в Бога? Или желаете здраве заради самото здраве, или живот заради самия живот? Но онова, което е средство, не може да бъде цел. Бог, като ви е пратил в този живот, пратил ви е с някаква цел; когато ви дава здраве, дава ви го с някаква цел. Не е ли изпитание земният живот на човека и дните му не са ли като дни на наемник? – казва праведният Иов (7: 1). Ако е изпитание, тогава това е упражнение, борба и победа; ако дните му са като на наемник, тогава го очаква, като свършат дните му, заплата. Но живот заради живота – и то живот земен! – и здраве заради здравето! – това означава безцелен живот и безцелно здраве. Живот и здраве пък заради комедия от грехове – това не е ли опрян в гърлото остър нож? Пет притвора, препълнени с пожизнени инвалиди, о, какво чудно място за упражнение в търпение и упование в Бога! О, каква чудна и жива картина, какво чудно и нагледно предсказание на онова състояние, в което скоро могат да се окажат и всички онези, които в града, около къпалнята, пропиляват своя живот и здраве – и то за какво? За купуване на грехове, на грамади от грехове!
Ала макар че петте притвора на къпалнята Витезда отдавна са разрушени, не мислете, че историята на неволите и човешките беди, която лежи под тях, е погребана и завинаги завършена. Въобще не мислете, че тази история е далеч от вас, и че няма нищо общо с вашия живот. Не са ли вашите пет чувства като пет притвора, натрупали цяла камара от болки и неволи, от сълзи и гной, от грехове и беззакония, от болни мисли, слепи желания и страсти, от куцащи опити и сухи надежди? О, Витездо, Витездо, колко си универсална! В тебе някога Божият ангел изпълнявал пастирската служба и спасявал една по една изгубените овце, докато не дошъл всеобщият Пастир на ангелите и хората. Мълчаливият ангел, служителят на своя Творец, в тебе си служил с вода, за да измие от греховната зараза заболелите овце, а когато добрият Пастир, творческото Божие Слово, в плът и дело – слязъл в тебе, той, със Своето творческо Слово, прогонил заразата на греха и с това те изпразнил. Добрият Пастир! Затова ти пророчески си наречена Овчи порти. А овците вървят подире му, понеже познават гласа му (Иоан 10: 4) – гласа на Добрия Пастир.
       Там имаше един човек, болен от трийсет и осем години. Иисус, като го видя да лежи и като узна, че боледува от дълго време, казва му: искаш ли да оздравееш? Болният му отговори: да, господине; но си нямам човек, който да ме спусне в къпалнята, кога се раздвижи водата; когато пък аз дойда, друг слиза преди мене. Прозорливият Господ виждал предварително и надалеч къде и какво ще трябва да направи. Той неслучайно, например, макар да могло и така да е изглеждало на Неговите спътници, преплавал морето и преминал в Гадаринските предели – с Духа Си Той провидял и видял, че в онези земи има двамина бесновати, които Той трябвало да изцели. Нито пък случайно се оказал пред портите на град Наин точно тогава, когато изнасяли мъртъв сина на вдовицата, а Той отново провидял, че на това място и в това време Го чака велико дело. Също така, неслучайно, Той дошъл в Иерусалим по време на празника, независимо какъв празник било, нито случайно и от любопитство се отбил в дома на болката, в Овчи порти, а всичко това станало чрез Неговото предзнание и виждане в бъдещето и в далечината на простора и времето. Очевидно е, че Той не дошъл в Иерусалим за празника, както се струвало на Неговите спътници, а всъщност дошъл заради болния и заради делото, което Той имал да извърши за него.
Изключителен болник, страшен болник! Тридесет и осемдневна болест се струва на хората безкрайна, а камо ли болест, продължаваща тридесет и осем години! Продължителността на времето зависи от нашето състояние и разположение. Часовете на щастие са крилати, а часовете на страдание – без крила, а често и без нозе. На парализирания човек и времето му изглежда парализирано; струва му се, че времето е неподвижно, както и той самият. Ако това време на боледуване от тридесет и осем години, в най-добрия случай, умножите по три, ще добиете приблизителна представа за неговата продължителност спрямо здравия, движещия се, радостния човек. Едно цяло столетие на здравите хора лежал, значи, този парализиран на своята постеля, бутайки времето, вместо то него да бута. Какво героично търпение проявявал този човек! Какви свръчовешки усилия да се добере до къпалнята в часа, когато Божият ангел раздвижвал водата! Каква несломима надежда за оздравяване, и то от ден на ден, от година на година, че и от десетилетие на десетилетие! Макар този болен толкова да страдал заради собствените си грехове, все пак човек не може да не му се удивлява; мислейки за него, човек не може да не помисли за твърде слабите характери на мъжете и жените, на младежите и девойките от нашето време, които под бремето на несравнимо по-леки и по-малко продължителни страдания посягат на живота си, заминавайки на онзи свят като самоубийци.
Искаш ли да оздравееш? – го запитал единственият Приятел, който изобщо се навел над неговата постеля за тези тридесет и осем години. Да, господине; но си нямам човек. Слепите имат водач, куците имат роднини, изсъхналите имат приятели, а в този обширен свят аз си нямам никъде никого, който би се смилил и би ме спуснал във водата, тогава, когато тя за миг става лековита. Когато пък аз дойда, друг слиза преди мене и се изцелява, а аз с мъка повтарям същите усилия, докато стигна до постелята си. И така, ето – тридесет и осем години! Но си нямам човек, а на слуга не мога да платя. Нима от толкова хора в Иерусалим, безработни, богати, силни, да няма нито един-единствен човек, който би подал ръка за помощ – заради спасението на своята душа, или който поне да прати слугата си да ти помогне? Нито един-единствен! Нима било необходимо да дойде Човек чак от Галилея, на три дена път при усилено ходене, докато толкова безработен свят денонощно шета из светия град само на няколко метра от твоята постеля? Има, Господи, има много шляещи се близо до мене, но си нямам човек. Толкова свещеници! Ето, храмът е насреща! Там безброй свещеници четат Божия Закон и учат народа на милосърдие – та нима нито един не дойде или да прати някого при тебе на помощ? Има, Господи, има много свещеници в храма, но си нямам човек. Има и много евреи, хиляди и хиляди, които за празника са се събрали в Иерусалим. Но на тях не им е до един жалък и мълчалив страдалец, тях ги интересува съботата. Хиляди и хиляди от тях идват само да се поклонят на съботата, както техните прадеди се кланяли на златния телец в пустинята. Хиляди и хиляди евреи, но си нямам човек.
Ето един Човек – един-единствен! Ето Го Господ, по-състрадателен от роднините, по-милостив от приятелите, по-услужлив от слугите. Той не предприел този дълъг и изморителен път от Галилея до Иерусалим заради съботата и празника, а заради този страдалец. Той е дошъл на дело, а не само с думи, да изобличи страшното немилосърдие на един оглупял род. Човекът дошъл заради човека.
 Иисус му казва: стани, вземи одъра си и ходи. И той веднага оздравя, взе си одъра и ходеше. От този час, вероятно завинаги, Божият ангел престанал да слиза в Овчи порти и да раздвижва водата; защото, ето вижте, появил се е Месията, Старейшината на ангелите, който лекува непосредствено – Сам. Докато хората били под Закона, били слуги на Закона, и дотогава Господ чрез слуги пращал помощ на слугите. А когато дошла благодатта и заменила Закона, тогава Сам Господ се доближил до хората, като баща до синовете си, и Сам, със Своята ръка, непосредствено им дал дарове.
Някой може да запита: Защо Господ не поставил на болния обичайния въпрос: Вярваш ли? Защо не искал от него вяра, както от много други? Ама нима вярата на този страдалец не е твърде очевидна? Тридесет и осем години той търпеливо лежал на едно място, с вяра в помощта от небето. Но не само, че вярвал в чудесното действие на Божия ангел, донякъде той вярвал и в Господа Иисуса, иначе не би се обърнал към Него с „Господи“[4]. Да, Господи, искам да оздравея, но си нямам човек. Всъщност, трябва да си спомните, че Господ е изцелил многочислени побъркани и глухонеми, от които не можел да иска вяра; изцелил ги от чисто милосърдие. И при този случай, във Витезда, значи, от една страна се ръководил от чисто милосърдие към един дългогодишен страдалец, който тъй много страдал в едно немилосърдно обкръжение; а от друга страна се ръководил от намерението с това дело на Своето милосърдие да изобличи немилосърдието не само на иерусалимските граждани, а и на всички хора, от всички времена, които виждат страданията на своя ближен и не искат да си мръднат пръста, за да помогнат. Най-после, Господ нарочно изцелил този болен в събота – макар че можел да направи това и в петък, само че желаел да изобличи еврейското идолопоклонство към съботния ден, и да покаже, че човекът е по-важен от съботата, и че милосърдието е по-важно от всички законнически формалности. И това дело има в себе си единствения Божий метод, а именно, едновременно да се постигнат много цели.
А тоя ден беше събота. Поради това иудеите думаха на изцерения: събота е; не бива да си дигаш одъра. О, дребнави душици! О, оглупели сърца! Вместо да се радват, задето един пълзящ червей се изправил и отново станал човек, вместо да му честитят оздравяването, вместо целият град да се развълнува и да го повикат за прослава на живия и човеколюбив Бог – вместо всичко това, те се сърдят на човека, че взел на рамо своята бедна постеля и тръгнал за дома си. В събота и мъртвец да възкръснел от гроба пред очите им, те не биха се учудили на възкресението му, а биха го укорили с думите: „Защо в събота си напрашен?“.
Той им отговори: Който ме изцери, Той ми рече: вземи одъра си и ходи. Попитаха го: кой е Човекът, Който ти рече: вземи одъра си и ходи? Вижте още едно доказателство за крайното оглупяване на евреите и тяхното съботно суеверие! Изцеленият човек първо споменава своето изцеление като важно събитие. Пък след това – за вдигането на постелята като за нещо второстепенно, докато евреите съвсем не обръщат внимание на неговото изцеление и на неговия живот. Би било естествено, след неговия отговор, да го запитат: „Кой е този човек, който те изцели?“. Но не – те питат само за онова, второто, за второстепенното, и между другото: Кой е Човекът, Който ти рече: вземи одъра си и ходи? Виждате ли как се е изродил избраният народ? Виждате ли какъв бурен е израснал на нивата, която някога родила Моисей, Исая и Давид? Виждате ли как някога възвисеното благочестие на израилските мъже се изродило в едно съботно шпиониране? И как свещеническото служение на живия Бог се превърнало в една полицейска охрана около идола на богинята Събота?
Но изцереният не знаеше кой е, защото Иисус се бе отдръпнал поради тълпата, що беше на онова място. Изцереният болник от постелята си погледнал в очите на Господа, усетил Неговия животворящ дъх; познал Неговата чудотворна сила; и още нещо – нарекъл Го Господ – но при всичко това, той не знаел името на своя Изцелител, нито пък откъде е. А Господ, като извършил Своето дело, веднага се отдалечил от тълпата и оставил нещата да се развият от само себе си. Той е сеяч, Който сее добро семе, и оставя семето само да расте, и в благовремие да принесе плод според почвата, в която е паднало. Извършвайки добро дело, дело божествено, и по сила, и по милосърдие, Той се отдалечава от хората, та те да не Го прославят, както малко по-късно казал: От човеци слава не приемам (Иов 5: 41). Той се отдалечил от хората, та да не би да Му завидят, както това често се случвало. Най-после, Той се отдалечил от хората, за да даде пример и на всички нас, които се наричаме християни. Доброто дело е съвършено тогава, когато се върши от чисто човеколюбие, за слава Божия. Онзи, който иска да върши добри дела, нека не ги прави заради суетна слава и човешка похвала. Защото, ако нарочно извади своето добро дело на показ, прилича на човек, който поставя своята овца между вълци. Трябва, значи, внимателно да крие своето добро дело, за да не получи похвала от хората, нито пък човешка завист. Който пък нарочно предизвиква похвалата и завистта на хората, той със своето добро дело ще направи две лоши дела: похвалата ще навреди лично нему, а завистта ще навреди на другите.
След това Иисус го срещна в храма и му рече: ето, ти оздравя; недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо. След като изцелил тялото му, Господ сега довършва Своето дело и в духовно отношение, обявявайки греха му като причина за неговата страшна болест, и го предупреждава повече да не греши: За да те не сполети нещо по-лошо. Не е известно какъв грях е сторил този човек, но това не е и необходимо да се знае, защото е известно, че всеки грях е оскърбление за Бога и отдалечаване от Него, както и всеки грях, ако не е принесено покаяние за него, рано или късно, трябва да донесе страдания и мъки. Недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо; т.е. сега си помилван от Бога и грехът ти е простен; затова повече не изкушавай Бога, защото вместо милост, можеш да изкусиш меча на Божията правда. Ако си могъл да се оправдаеш за старите си грехове с недостатъчно познаване на Бога и Неговата сила, след това, което се е случило с тебе, не ще можеш да се оправдаеш с нищо. Ето удивително и страшно предупреждение и за всички ни, та като почувстваме Божията милост към нас, повече да не грешим, та да не ни сполети нещо по-лошо от това, от което сме избавени[5].
Човекът отиде, та обади на иудеите, че Иисус е, Който го изцери. Той казал това добросъвестно и добронамерено. Бил питан за Иисуса и мислел, че трябва да каже. Същевременно той се чувствал задължен към своя Благодетел и мислел, че трябва да съобщи Неговото Име на всички и на всеки, особено на онези, които питали за Него. Лежейки тридесет и осем години и не мислейки за нищо друго, освен за своите страдания, той, бедният, не можел и да сънува колко лошо е сърцето на тези хора, които го разпитвали за Иисуса. Откъде можел да знае, че те го разпитват за Него, не за да Го прославят като чудотворец, а да го убият като нарушител на съботата?
Обърнете внимание – той отишъл и казал на евреите, че Иисус е, Който го изцери: не, значи, който му казал да вземе одъра си и в събота, а Който го изцери. Той целият е запленен от мисълта за своето изцеление и Изцелителя, докато евреите са заети да мислят за съботата и за нарушителя на съботата. Възможно е в онези необикновени мигове да не е чувствал разликата между себе си и евреите в мисленето за Иисус. Той пренасял своите мисли в тях, своите велики и въодушевени мисли за Божието посещение, за чудото Божие, извършено над него, та не можел да забележи техните дребнави, зли и коварни мисли, които се криели като змии под листа. Той мислел за прослава на Господа Иисуса – своя Благодетел, а евреите мислели за Неговото убийство. Защото по-натам се казва: Иудеите гонеха Иисуса и търсеха случай да Го убият (Иоан 5: 16). Защо да го убият? Затова ли, че Той бил единственият Човек, когото парализираният болник във Витезда е видял за тридесет и осем години? Да, затова. И затова, че Той бил единственият Човек, който ценял живота на отделния човек повече от идола на мъртвата еврейска богиня Събота.
Но през всички клопки и засади на еврейската злоба Господ преминал невредим, разпространявайки Своето Евангелие на човеколюбието с дела и слово, до онзи час, когато Му било угодно да се остави в ръцете на евреите, та чрез унижението да покаже Своето истинско величие, чрез смъртта да победи смъртта.
Затова Нему да бъде слава и хвала, заедно с Отца и Светия Дух – Троица единосъщна и неразделна – сега и винаги, и во веки веков. Амин.


[1] В оригинала – Овча баня (бел. прев).
[2] Витезда – тази дума не се среща никъде в Стария завет. Евангелистът, като казва, че това е еврейска дума, има предвид онзи еврейски, който се е говорил по негово време, т.е. арамейски. За Овчи порти се споменава в Неемия 3: 1 и 32; 12: 39 (бел авт.).
[3] В различните преписи на Евангелието има леки разлики в текста. Някъде е „всяка година“, някъде – „от време на време“, а някъде – „ определеното време“. Тези различия са посочени и от автора (бел. прев.).
[4] В българския синодален превод – господине (бел. прев.).
[5] В ориг. – помилвани (бел. прев.).

Източник: http://misioner.com

Няма коментари:

БЛАГОДАРЯ ЗА ПОДКРЕПАТА!
Описание Сума
Дарение BGN