Св. Николай Велимирович
Евангелие за Победителя на смъртта
Измръзналите се събират
около огъня; изгладнелите – около трапезата; измъчените от
продължителната нощна тъмнина се радват на изгрева на слънцето;
изнурените от претежка борба ликуват при ненадейната победа. О,
възкръснал Господи, как с Твоето Възкресение си станал всичко за всички!
О, пребогати Царю, как единствен Ти, със Своите дарове, Си изпълнил
всички протегнати към небето празни ръце! Радва се небето, радва се и
земята! Небето се радва като майка, която храни своите гладни чада;
радва се земята като деца, които приемат храна от майчината си ръка.
Христовата победа е единствената победа, на която може да се радва
всяко човешко същество – от първото, до последното. Всяка друга победа
на земята е разделяла и разделя хората. Когато един земен цар победи
друг цар, единият от тях се радва, а другият – скърби. Когато един човек
победи своя съсед, тогава под единия покрив е песен, а под – другия –
плач. Но на земята няма победна радост, която да не е тровена от
злорадост; обикновеният земен победител се радва колкото на своя смях,
толкова и на сълзите на своя противник. Самият той не забелязва как
злобата преполовява радостта. Когато Тамерлан победил султан Баязид, той
го затворил в желязна клетка и пред клетката устроил пир и увеселение.
Неговото злорадство било всичката му радост; неговата злоба давала храна
на радостта му. О, братя, колко кратковременна е радостта от
злорадството! О, колко отровна е злобата за храната на веселието! Когато
крал Стефан Дечански победил българския цар, той не пожелал да навлезе в
българската земя, нито да пороби българския народ, а от бойното поле се
отправил в една постница, да пости и да се моли Богу. Такъв победител е
по-благороден от другите. Но и такава победа, както и нито една човешка
победа, не е победа без скръб за победените. И най-благородната човешка
победа е само подобна на слънце, което с едната си половина свети, а
другата му тъне в тъмнина. Само Христовата победа е като слънце, което
свети на всички онези, които стоят под него. Само Христовата победа
изпълва всички човешки сърца със съвършена радост. Само тя е без
злорадство и без злоба.
Ще кажете: „Тайнствена победа“. Да, но същевремено показана на целия човешки род – на живите и умрелите.
Ще кажете: „Великодушна победа“. Да, но и повече от това. Майката не е
ли повече от самоотвержена, когато не само веднъж и дваж защити своите
деца от змия, а за да спаси децата си завинаги, смело отива в
леговището на змията и го изгаря с огън?
Ще кажете: „Лековита
победа“. Да, лековита и спасителна завинаги. Тази беззлобна победа
спасява хората от всяко зло и ги прави безсмъртни – безсмъртни и
безгрешни. Защото безсмъртие без безгрешност би означавало само вечно
продължение на злото. А безсмъртието с безгрешността ражда непомръкваща
радост и прави хората братя на пресветлите Божии ангели.
Кой няма
да се зарадва на победата на Христос Господ? Ето, Той не е победил
заради Себе Си, а заради нас. Неговата победа не Него направила
по-велик, по-жив, по-богат, а нас. Неговата победа не е самолюбие, а
любов, не е грабеж, а дар. Земните победители изтръгват победата, а
Христос е единственият, Който донася победата. Нито един земен
победител, цар или войвода, не желае да му се отнеме победата и да се
припише другиму; само възкръсналият Господ предлага с ръцете Си Своята
победа всекиму от нас; не се сърди, а се радва, когато ние, чрез
Неговата победа станем победители, т.е. по-големи, по-живи и по-богати,
отколкото сме.
Земните победи са красиви, като се наблюдават
отдалеч, а погледнати отблизо – лоши и отвратителни, докато за
Христовата победа не може да се каже кога е по-красива: дали наблюдавана
отдалеч или отблизо. Гледайки тази победа отдалеч, ние ѝ се учудваме
като на единствена по блясък, красота, чистота и спасителност. Гледайки я
отблизо, ние се удивляваме от страха на врага, който е съкрушен чрез
нея, както се удивляваме и на мнозината освободени чрез нея роби.
Днешният ден е по-велик от всички останали дни през годината, посветен е
за прослава и празнуване на тази Христова победа, и подобава тази
победа да бъде погледната отблизо, колкото за опознаване, толкова и за
по-велика радост.
Затова, значи, да пристъпим близо до възкръсналия
Победител – нашия Господ, и да си зададем въпросите: първо – кого Той е
победил със Своето Възкресение, и второ – кого Той е освободил със
Своята победа?
I
Със Своето Възкресение Господ е победил
двамата най-люти врагове на човешкия живот и човешкото достойнство –
смъртта и греха. Тези двамина врагове на човешкия род се родили още
тогава, когато първият човек, погазвайки заповедта за послушание към
своя Творец, се отродил от Бога. В рая човекът не познавал нито смъртта,
нито греха, нито страха, нито срама. Защото, прилепен към живия Бог,
човекът нямало как да познава смъртта, и живеейки в съвършено послушание
към Бога, не можел да познава и греха. А където смъртта е непозната,
непознат е и грехът. А където няма смърт, няма и страх; а където няма
грях, и срамът от греха е непознат. След като човекът съгрешил спрямо
спасителното послушание към Бога, страхът и срамът влезли в него; той се
почувствал безкрайно отдалечен от Бога и видял косата на смъртта над
себе си. Затова, когато Бог извикал на Адам: Где си?, той казал: Чух
гласа Ти в рая и ме достраша, защото съм гол, и се скрих (Бит. 3: 9 –
10). Дотогава Божият глас поддържал, радвал и оживотворявал Адама, а
след извършения грях същият този глас Божий го обезсилил, уплашил и
умъртвил. Дотогава Адам виждал себе си облечен в ангелска одежда на
безсмъртие, а след това се видял оголен от греха, ограбен, унизен до
състоянието на скот и малък като джудже. Толкова ужасен е, братя, и
най-малкият грях на непослушание към Бога. Адам се уплашил от Бога и се
скрил между райските дървета. Като питомна котка, която, като подивее,
бяга в гората и започва да се крие от своя стопанин! Дотогава Адам
властвал над безсловесните творения, а сега започнал да търси закрила от
своя Закрилник. Един грях, с мълниеносна скорост, повлякъл втори,
трети, стотици, хиляди, докато накрая човекът не оскотял и не се оземлил
телесно и духом. Грешният път, по който тръгнал Адам, водел към земята и
в земята. Оттук и Божиите думи: Защото пръст си и в пръст ще се върнеш
(Бит. 3: 19), изразяват не само Божия съд, но и един, внезапно вече
започнал и прогресиращ, процес на оземляване и разпад на човека. Адамовото потомство, коляно след коляно, се оземлявало и разпадало,
съгрешавайки със срам и умирайки със страх и ужас. Хората се криели от
Бога зад дърветата и камъните, зад златото и праха. Колкото повече се
криели от истинския Бог, толкова повече се отдалечавали от Него и го
забравяли. Природата, която някога лежала под нозете на човека,
постепенно се изправила над неговата глава така, че накрая съвсем
закрила Божието лице и за него станала като Бог. И [човекът] започнал да
обожествява природата, т.е. нея слушал, според нея се управлявал, на
нея се молил и на нея принасял жертви. Но обожествяваната природа не
можела да спаси нито себе си, нито човека от смъртта и тлението.
Страшният път, по който вървяло човечеството, бил пътят на греха; и този
път водел безпогрешно само към един прескръбен град – града на
мъртвите. Царете царували над хората, а грехът и смъртта царували и над
хората, и над царете. Колкото по-нататък се отивало, бремето на греха
все повече растяло като снежна топка, когато се затъркаля по хълма.
Човешкият род бил в крайно отчаяние, когато се явил небесният Герой, за
да го спаси. Този Герой бил Господ Иисус. Вечно безгрешен и вечно
безсмъртен, Той посетил тленното гробище на човешкия род, навсякъде
разпръсквайки цветята на безсмъртието. От Неговия дъх бягала смрадта на
греха и от Неговите слова мъртвите оживявали. Той от човеколюбие взел
върху Себе Си планината от човешките грехове, като от човеколюбие се
облякъл в смъртно човешко тяло. Ала човешкият грях бил толкова тежък и
страшен, че под неговата тежест и сам Синът Божий паднал в гроба.
Стократно блажен този гроб, от който потече за човешкия род реката на
безсмъртния живот! През този гроб Героят слезе до ада, където разори
престола на сатаната и унищожи леговището на всички зли и коварни
заговори против човешкия род; от този гроб Героят се издигна до
най-горните небеса, прокарвайки през тях път към града на живите. Със
Своята сила Той разори ада, със Своята сила прослави Своето тяло и
излезе от гроба – със Своята собствена сила, която е неразделна от
силата на Отца и Духа Светаго. Смирен като агнец, беззлобният Господ
тръгна на страдание и смърт, и силен като Бог изтърпя страданието, и
победи смъртта. Неговото Възкресение е истинско събитие и същевременно
пророчество и образ на нашето възкресение – ще затръби [тръба] и
мъртвите ще възкръснат нетленни (I Коринт. 15: 52). Някои ще попитат:
„Как така се казва, че възкръсналият Господ е победил смъртта, а хората
продължават да умират?“. Който от майчината утроба влезе в този живот,
той излиза от него чрез смъртта и гроба. Такова е правилото. Само че за
нас, които умираме в Христа, смъртта вече не е мрачна пропаст, а раждане
за нов живот и възвръщане в своето небесно отечество. За нас гробът
вече не е мрачна тъмница, а само една врата, зад която ни чакат светлите
Божии ангели. За всички онези, които са изпълнени с любов към
прекрасния и човеколюбив Господ, гробът е станал само последната
преграда преди да се озоват в Неговото присъствие, и то преграда, слаба
като паяжина. Затова славният апостол Павел се провиква: За мене животът
е Христос, а смъртта – придобивка (Филип. 1: 21). Как Господ да не е
победил смъртта, когато смъртта за Него вече не съществува? Гробът вече
не е дълбока пропаст, защото Той Го е изпълнил със Себе си; нито пък
гробът вече е мрачен, защото Той Го е осветил със Себе Си; нито пък
гробът вече е плашило и ужас, защото не означава край на живота, а
начало; нито пък гробът вече е наше вечно жилище, а само врата към
нашето небесно отечество. Разликата между смъртта преди Христовото
Възкресение и след Него е като между страховит пожар и пламъка на една
свещ. Тъй фундаментална е Христовата победа и смъртта биде погълната с
победа (I Коринт. 15: 54).
Може и друг да запита: „Как се казва, че
възкръсналият Христос е победил греха, като хората продължават да
грешат?“. Наистина, Господ е победил греха. Той го е победил със Своето
безгрешно зачатие и рождество; победил го е със Своя чист и безгрешен
живот на земята; победил го е като Праведник и със Своето страдание на
кръста; и накрая е короновал всички тези победи със Своето преславно
Възкресение. Той станал лекарство, надеждно и непогрешимо лекарство
против греха. Който е заразен от греха, може да се изцели само чрез
Христос. Който желае да не греши, само с помощта на Христос може да
осъществи това свое желание. Когато хората открили ваксина против
шарката, казали: „Победихме тази болест!“. Същото казали и когато
открили лекарства против ангината, зъбобола, подаграта и някои други
болести. „Ние овладяхме тези болести. Ние ги победихме!“. Откриването на
лекарство против някоя болест означава победа над тази болест. Христос е
несравним и е най-великият Лекар в човешката история, защото той е
донесъл на хората лекарство против болестта на всички болести, т.е. –
греха, от който се раждат всички останали болести и всички останали
човешки страдания – душевни и телесни. Това лекарство е самият Той,
възкръсналият и жив Господ. Той единствен е единственото надеждно
лекарство против греха. Макар хората и до ден днешен да грешат и да
погиват от греха, това не означава, че Христос не е победил греха, а
означава, че въпросните хора не взимат единственото лекарство против
своята смъртоносна болест; означава, че още не познават като лекарство
Христа достатъчно, или ако Го познават достатъчно като лекарство, под
различни предлози не го употребяват. Но с хиляди и хиляди гласове
историята свидетелства, че онези, които приемат това лекарство за своите
души и за своето тяло, се изцеляват и оздравяват. Знаейки слабостта на
нашето естество, Господ Христос е заповядал на вярващите да Го приемат
като храна и питие във вид на обикновен хляб и вино. Това Човеколюбецът е
сторил от безмерна любов към хората, само и само да им облекчи достъпа
до живоносното лекарство против греха и греховното тление. Който яде
Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него (Иоан 6: 56).
Онзи, който греши, се храни с греха, и животът в него постепенно се
погубва от греха. Онези пък, които се хранят с живия Господ, се хранят с
живот, и животът в тях все повече се умножава, а смъртта се смалява. А
колкото животът се умножава, толкова грехът е по-отвратителен.
Блудкавата и жалка сладникавост от греха се заменя с животворната и
радостна сладост на Победителя Христос. Блазе на тези, които изпитват и
вкусват тази Тайна през живота си. Те могат да се нарекат синове на
светлината и деца на благодатта. Като излязат от този живот, те ще
излязат като от болница, но не вече като болни.
II
А сега
да се запитаме: „Кого е освободил възкръсналият Господ със Своята
победа над греха и смъртта?“. Хората от само една националност ли? Или
от една раса? Или от едно съсловие? Или с едно обществено положение?
Изобщо не. Такова освобождение е характерно за злорадите и злобни победи
на земните победители. Господ не е наречен евреолюбец, нито гръколюбец,
нито бедняколюбец, нито аристократолюбец, а е наречен Човеколюбец.
Своята победа, значи, Той посветил на човека, без оглед на всички
различия, които хората поставят между себе си. Той извоювал победата
заради доброто и ползата на всички сътворени хора, и я предложил на
всички. На онези, които приемат и се възползват от тази победа, Той е
обещал вечен живот и сънаследство в небесното Царство. Той никому не
натрапва Своята победа, макар тя и да е толкова скъпоценна, а предоставя
свобода на хората да я приемат или не. Както човекът в рая доброволно
избрал да приеме гибелта, смъртта и греха от ръката на сатаната, така
сега свободно да реши да приеме живота и спасението от ръката на Бога –
Победителя. Христовата победа е животворен балсам за всички хора, защото
всички са станали прокажени от греха и смъртта. Този балсам прави болните здрави, а здравите –по-здрави. Този балсам умъдрява, облагородява, обожествява човека, увеличава
стократно и хилядократно силата му, издига достойнството му далеч над
всичко сътворено в природата, чак до възвишеността и красотата на
Божиите ангели и архангели.
О, прекрасен и животворящ Балсам! Коя
ръка няма да Те приеме! Кое сърце няма да помаже раните си с Теб! Коя
уста може да Те възпее! Кое перо може да опише Твоето чудотворство! Кой
може да изброи изцелените досега от Тебе болни и възкръснали мъртъвци!
Коя сълза ще ти благодари!
Елате, значи, всички вие, братя, които
се боите от смъртта! Пристъпете към Христос – Възкръсналия и
Възкресителя, и Той ще ви освободи от смъртоносния страх. Елате и всички
вие, които живеете в срам от явните и тайни свои грехове, елате
по-близо до живия източник, Който умива и очиства, и който може и
най-черния съд да направи по-бял от сняг.
Елате всички, които
искате здраве, сила, красота и радост! Ето, възкръсналият Господ е
пребогат източник на всичко това. Той ви очаква със състрадание и копнеж
и желае никой да не изостане. Поклонете Му се телом и духом.
Съчетайте се с Него с целия си ум и с всички свои мисли. Прегърнете Го с
цялото си сърце. Не се покланяйте на поробителя, а на Освободителя; не
се съчетавайте с погубителя, а със Спасителя; не прегръщайте чужденеца, а
най-близкия Сродник и най-нежния Приятел. Възкръсналият Господ е
чудо на чудесата, но Той, точно като чудо на чудесата, е истинската ваша
природа, първоначалната райска Адамова
природа. Истинската човешка природа не е сътворена да робува на
природата около себе си, а да владее могъщо над нея, всемогъщо. Нито пък
същността на истинската човешка природа е в унижението, болестите,
смъртта и греховноста, а в славата и здравето, в безсмъртието и
безгреховността.
Възкръсналият Господ свали завесата от истинския
Бог и от истинския Човек и чрез Себе Си ни показа величието и красотата и
на Единия, и на Другия. Никой не може да познае истинския Бог по
друг начин, осен чрез възкръсналия Господ Иисус, нито може да познае
истинския Човек по друг начин, освен чрез Него – Единствения.
Христос воскресе, братя!
Със Своето Възкресение Христос победи греха и смъртта, съкруши
мрачното сатанинско царство, освободи поробения човешки род и счупи
печата от най-великата тайна за Бога и човека. Нему подобава чест и слава, заедно с Отец и Дух Свети – единосъщна и неразделна Троица, сега и всякога, и вовеки веков. Амин.
Източник: http://misioner.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар