Св. Николай Велимирович
Евангелие за Победителя на смъртта
Измръзналите се събират 
около огъня; изгладнелите – около трапезата; измъчените от 
продължителната нощна тъмнина се радват на изгрева на слънцето; 
изнурените от претежка борба ликуват при ненадейната победа. О, 
възкръснал Господи, как с Твоето Възкресение си станал всичко за всички!
 О, пребогати Царю, как единствен Ти, със Своите дарове, Си изпълнил 
всички протегнати към небето празни ръце! Радва се небето, радва се и 
земята! Небето се радва като майка, която храни своите гладни чада; 
радва се земята като деца, които приемат храна от майчината си ръка.
Христовата победа е единствената победа, на която може да се радва 
всяко човешко същество – от първото, до последното. Всяка друга победа 
на земята е разделяла и разделя хората. Когато един земен цар победи 
друг цар, единият от тях се радва, а другият – скърби. Когато един човек
 победи своя съсед, тогава под единия покрив е песен, а под – другия – 
плач. Но на земята няма победна радост, която да не е тровена от 
злорадост; обикновеният земен победител се радва колкото на своя смях, 
толкова и на сълзите на своя противник. Самият той не забелязва как 
злобата преполовява радостта. Когато Тамерлан победил султан Баязид, той
 го затворил в желязна клетка и пред клетката устроил пир и увеселение. 
Неговото злорадство било всичката му радост; неговата злоба давала храна
 на радостта му. О, братя, колко кратковременна е радостта от 
злорадството! О, колко отровна е злобата за храната на веселието! Когато
 крал Стефан Дечански победил българския цар, той не пожелал да навлезе в
 българската земя, нито да пороби българския народ, а от бойното поле се
 отправил в една постница, да пости и да се моли Богу. Такъв победител е
 по-благороден от другите. Но и такава победа, както и нито една човешка
 победа, не е победа без скръб за победените. И най-благородната човешка
 победа е само подобна на слънце, което с едната си половина свети, а 
другата му тъне в тъмнина. Само Христовата победа е като слънце, което 
свети на всички онези, които стоят под него. Само Христовата победа 
изпълва всички човешки сърца със съвършена  радост. Само тя е без 
злорадство и без злоба.
Ще кажете: „Тайнствена победа“. Да, но същевремено показана на целия човешки род – на живите и умрелите.
Ще кажете: „Великодушна победа“. Да, но и повече от това. Майката не е
 ли повече от самоотвержена, когато не само веднъж и дваж защити своите
 деца от змия, а за да спаси децата си завинаги, смело отива в 
леговището на змията и го изгаря с огън?
Ще кажете: „Лековита 
победа“. Да, лековита и спасителна завинаги. Тази беззлобна победа 
спасява хората от всяко зло и ги прави безсмъртни – безсмъртни и 
безгрешни. Защото безсмъртие без безгрешност би означавало само вечно 
продължение на злото. А безсмъртието с безгрешността ражда непомръкваща 
радост и прави хората братя на пресветлите Божии ангели.
Кой няма 
да се зарадва на победата на Христос Господ? Ето, Той не е победил 
заради Себе Си, а заради нас. Неговата победа не Него направила 
по-велик, по-жив, по-богат, а нас. Неговата победа не е самолюбие, а 
любов, не е грабеж, а дар. Земните победители изтръгват победата, а 
Христос е единственият, Който донася победата. Нито един земен 
победител, цар или войвода, не желае да му се отнеме победата и да се 
припише другиму; само възкръсналият Господ предлага с ръцете Си Своята 
победа всекиму от нас; не се сърди, а се радва, когато ние, чрез 
Неговата победа станем победители, т.е. по-големи, по-живи и по-богати, 
отколкото сме.
Земните победи са красиви, като се наблюдават 
отдалеч, а погледнати отблизо – лоши и отвратителни, докато за 
Христовата победа не може да се каже кога е по-красива: дали наблюдавана
 отдалеч или отблизо. Гледайки тази победа отдалеч, ние ѝ се учудваме 
като на единствена по блясък, красота, чистота и спасителност. Гледайки я
 отблизо, ние се удивляваме от страха на врага, който е съкрушен чрез 
нея, както се удивляваме и на мнозината освободени чрез нея роби. 
Днешният ден е по-велик от всички останали дни през годината, посветен е
 за прослава и празнуване на тази Христова победа, и подобава тази 
победа да бъде погледната отблизо, колкото за опознаване, толкова и за 
по-велика радост.
Затова, значи, да пристъпим близо до възкръсналия
 Победител – нашия Господ, и да си зададем въпросите: първо – кого Той е
 победил със Своето Възкресение, и второ – кого Той е освободил със 
Своята победа?
 I
Със Своето Възкресение Господ е победил 
двамата най-люти врагове на човешкия живот и човешкото достойнство – 
смъртта и греха. Тези двамина врагове на човешкия род се родили още 
тогава, когато първият човек, погазвайки заповедта за послушание към 
своя Творец, се отродил от Бога. В рая човекът не познавал нито смъртта,
 нито греха, нито страха, нито срама. Защото, прилепен към живия Бог, 
човекът нямало как да познава смъртта, и живеейки в съвършено послушание
 към Бога, не можел да познава и греха. А където смъртта е непозната, 
непознат е и грехът. А където няма смърт, няма и страх; а където няма 
грях, и срамът от греха е непознат. След като човекът съгрешил спрямо 
спасителното послушание към Бога, страхът и срамът влезли в него; той се
 почувствал безкрайно отдалечен от Бога и видял  косата на смъртта над 
себе си. Затова, когато Бог извикал на Адам: Где си?, той казал: Чух 
гласа Ти в рая и ме достраша, защото съм гол, и се скрих (Бит. 3: 9 – 
10). Дотогава Божият глас поддържал, радвал и оживотворявал Адама, а 
след извършения грях същият този глас Божий го обезсилил, уплашил и 
умъртвил. Дотогава Адам виждал себе си облечен в ангелска одежда на 
безсмъртие, а след това се видял оголен от греха, ограбен, унизен до 
състоянието на скот и малък като джудже. Толкова ужасен е, братя, и 
най-малкият грях на непослушание към Бога. Адам се уплашил от Бога и се 
скрил между райските дървета. Като питомна котка, която, като подивее, 
бяга в гората и започва да се крие от своя стопанин! Дотогава Адам 
властвал над безсловесните творения, а сега започнал да търси закрила от
 своя Закрилник. Един грях, с мълниеносна скорост, повлякъл втори, 
трети, стотици, хиляди, докато накрая човекът не оскотял и не се оземлил
 телесно и духом. Грешният път, по който тръгнал Адам, водел към земята и
 в земята. Оттук и Божиите думи: Защото пръст си и в пръст ще се върнеш 
(Бит. 3: 19), изразяват не само Божия съд, но и един, внезапно вече 
започнал и прогресиращ, процес на оземляване и разпад на човека. Адамовото потомство, коляно след коляно, се оземлявало и разпадало, 
съгрешавайки със срам и умирайки със страх и ужас. Хората се криели от 
Бога зад дърветата и камъните, зад златото и праха. Колкото повече се 
криели от истинския Бог, толкова повече се отдалечавали от Него и го 
забравяли. Природата, която някога лежала под нозете на човека, 
постепенно се изправила над неговата глава така, че накрая съвсем 
закрила Божието лице и за него станала като Бог. И [човекът] започнал да
 обожествява природата, т.е. нея слушал, според нея се управлявал, на 
нея се молил и на нея принасял жертви. Но обожествяваната природа не 
можела да спаси нито себе си, нито човека от смъртта и тлението. 
Страшният път, по който вървяло човечеството, бил пътят на греха; и този
 път водел безпогрешно само към един прескръбен град – града на 
мъртвите. Царете царували над хората, а грехът и смъртта царували и над 
хората, и над царете. Колкото по-нататък се отивало, бремето на греха 
все повече растяло като снежна топка, когато се затъркаля по хълма. 
Човешкият род бил в крайно отчаяние, когато се явил небесният Герой, за 
да го спаси. Този Герой бил Господ Иисус. Вечно безгрешен и вечно 
безсмъртен, Той посетил тленното гробище на човешкия род, навсякъде 
разпръсквайки цветята на безсмъртието. От Неговия дъх бягала смрадта на 
греха и от Неговите слова мъртвите оживявали. Той от човеколюбие взел 
върху Себе Си планината от човешките грехове, като от човеколюбие се 
облякъл в смъртно човешко тяло. Ала човешкият грях бил толкова тежък и 
страшен, че под неговата тежест и сам Синът Божий паднал в гроба. 
Стократно блажен този гроб, от който потече за човешкия род реката на 
безсмъртния живот! През този гроб Героят слезе до ада, където разори 
престола на сатаната и унищожи леговището на всички зли и коварни 
заговори против човешкия род; от този гроб Героят се издигна до 
най-горните небеса, прокарвайки през тях път към града на живите. Със 
Своята сила Той разори ада, със Своята сила прослави Своето тяло и 
излезе от гроба – със Своята собствена сила, която е неразделна от 
силата на Отца и Духа Светаго. Смирен като агнец, беззлобният Господ 
тръгна на страдание и смърт, и силен като Бог изтърпя страданието, и 
победи смъртта. Неговото Възкресение е истинско събитие и същевременно 
пророчество и образ на нашето възкресение – ще затръби [тръба] и 
мъртвите ще възкръснат нетленни (I Коринт. 15: 52). Някои ще попитат: 
„Как така се казва, че възкръсналият Господ е победил смъртта, а хората 
продължават да умират?“. Който от майчината утроба влезе в този живот, 
той излиза от него чрез смъртта и гроба. Такова е правилото. Само че за 
нас, които умираме в Христа, смъртта вече не е мрачна пропаст, а раждане
 за нов живот и възвръщане в своето небесно отечество. За нас гробът 
вече не е мрачна тъмница, а само една врата, зад която ни чакат светлите
 Божии ангели. За всички онези, които са изпълнени с любов към 
прекрасния и човеколюбив Господ, гробът е станал само последната 
преграда преди да се озоват в Неговото присъствие, и то преграда, слаба 
като паяжина. Затова славният апостол Павел се провиква: За мене животът
 е Христос, а смъртта – придобивка (Филип. 1: 21). Как Господ да не е 
победил смъртта, когато смъртта за Него вече не съществува? Гробът вече 
не е дълбока пропаст, защото Той Го е изпълнил със Себе си; нито пък 
гробът вече е мрачен, защото Той Го е осветил със Себе Си; нито пък 
гробът вече е плашило и ужас, защото не означава край на живота, а 
начало; нито пък гробът вече е наше вечно жилище, а само врата към 
нашето небесно отечество. Разликата между смъртта преди Христовото 
Възкресение и след Него е като между страховит пожар и пламъка на една 
свещ. Тъй фундаментална е Христовата победа и смъртта биде погълната с 
победа (I Коринт. 15: 54).
Може и друг да запита: „Как се казва, че
 възкръсналият Христос е победил греха, като хората продължават да 
грешат?“. Наистина, Господ е победил греха. Той го е победил със Своето 
безгрешно зачатие и рождество; победил го е със Своя чист и безгрешен 
живот на земята; победил го е като Праведник и със Своето страдание на 
кръста; и накрая е короновал всички тези победи със Своето преславно 
Възкресение. Той станал лекарство, надеждно и непогрешимо лекарство 
против греха. Който е заразен от греха, може да се изцели само чрез 
Христос. Който желае да не греши, само с помощта на Христос може да 
осъществи това свое желание. Когато хората открили ваксина против 
шарката, казали: „Победихме тази болест!“. Същото казали и когато 
открили лекарства против ангината, зъбобола, подаграта и някои други 
болести. „Ние овладяхме тези болести. Ние ги победихме!“. Откриването на
 лекарство против някоя болест означава победа над тази болест. Христос е
 несравним и е най-великият Лекар в човешката история, защото той е 
донесъл на хората лекарство против болестта на всички болести, т.е. – 
греха, от който се раждат всички останали болести и всички останали 
човешки страдания – душевни и телесни. Това лекарство е самият Той, 
възкръсналият и жив Господ. Той единствен е единственото надеждно 
лекарство против греха. Макар хората и до ден днешен да грешат и да 
погиват от греха, това не означава, че Христос не е победил греха, а 
означава, че въпросните хора не взимат единственото лекарство против 
своята смъртоносна болест; означава, че още не познават като лекарство 
Христа достатъчно, или ако Го познават достатъчно като лекарство, под 
различни предлози не го употребяват. Но с хиляди и хиляди гласове 
историята свидетелства, че онези, които приемат това лекарство за своите
 души и за своето тяло, се изцеляват и оздравяват. Знаейки слабостта на 
нашето естество, Господ Христос е заповядал на вярващите да Го приемат 
като храна и питие във вид на обикновен хляб и вино. Това Човеколюбецът е
 сторил от безмерна любов към хората, само и само да им облекчи достъпа 
до живоносното лекарство против греха и греховното тление. Който яде 
Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него (Иоан 6: 56). 
Онзи, който греши, се храни с греха, и животът в него постепенно се 
погубва от греха. Онези пък, които се хранят с живия Господ, се хранят с
 живот, и животът в тях все повече се умножава, а смъртта се смалява. А 
колкото животът се умножава, толкова грехът е по-отвратителен. 
Блудкавата и жалка сладникавост от греха се заменя с животворната и 
радостна сладост на Победителя Христос. Блазе на тези, които изпитват и 
вкусват тази Тайна през живота си. Те могат да се нарекат синове на 
светлината и деца на благодатта. Като излязат от този живот, те ще 
излязат като от болница, но не вече като болни.
 II
А сега
 да се запитаме: „Кого е освободил възкръсналият Господ със Своята 
победа над греха и смъртта?“. Хората от само една националност ли? Или 
от една раса? Или от едно съсловие? Или с едно обществено положение? 
Изобщо не. Такова освобождение е характерно за злорадите и злобни победи
 на земните победители. Господ не е наречен евреолюбец, нито гръколюбец,
 нито бедняколюбец, нито аристократолюбец, а е наречен Човеколюбец. 
Своята победа, значи, Той посветил на човека, без оглед на всички 
различия, които хората поставят между себе си. Той извоювал победата 
заради доброто и ползата на всички сътворени хора, и я предложил на 
всички. На онези, които приемат и се възползват от тази победа, Той е 
обещал вечен живот и сънаследство в небесното Царство. Той никому не 
натрапва Своята победа, макар тя и да е толкова скъпоценна, а предоставя
 свобода на хората да я приемат или не. Както човекът в рая доброволно 
избрал да приеме гибелта, смъртта и греха от ръката на сатаната, така 
сега свободно да реши да приеме живота и спасението от ръката на Бога – 
Победителя. Христовата победа е животворен балсам за всички хора, защото
 всички са станали прокажени от греха и смъртта. Този балсам прави болните здрави, а здравите –по-здрави. Този балсам умъдрява, облагородява, обожествява човека, увеличава 
стократно и хилядократно силата му, издига достойнството му далеч над 
всичко сътворено в природата, чак до възвишеността и красотата на 
Божиите ангели и архангели.
О, прекрасен и животворящ Балсам! Коя 
ръка няма да Те приеме! Кое сърце няма да помаже раните си с Теб! Коя 
уста може да Те възпее! Кое перо може да опише Твоето чудотворство! Кой 
може да изброи изцелените досега от Тебе болни и възкръснали мъртъвци! 
Коя сълза ще ти благодари!
Елате, значи, всички вие, братя, които 
се боите от смъртта! Пристъпете към Христос – Възкръсналия и 
Възкресителя, и Той ще ви освободи от смъртоносния страх. Елате и всички
 вие, които живеете в срам от явните и тайни свои грехове, елате 
по-близо до живия източник, Който умива и очиства, и който може и 
най-черния съд да направи по-бял от сняг.
Елате всички, които 
искате здраве, сила, красота и радост! Ето, възкръсналият Господ е 
пребогат източник на всичко това. Той ви очаква със състрадание и копнеж
 и желае никой да не изостане.  Поклонете Му се телом и духом. 
Съчетайте се с Него с целия си ум и с всички свои мисли. Прегърнете Го с
 цялото си сърце. Не се покланяйте на поробителя, а на Освободителя; не 
се съчетавайте с погубителя, а със Спасителя; не прегръщайте чужденеца, а
 най-близкия Сродник и най-нежния Приятел. Възкръсналият Господ е 
чудо на чудесата, но Той, точно като чудо на чудесата, е истинската ваша
 природа, първоначалната райска Адамова 
природа. Истинската човешка природа не е сътворена да робува на 
природата около себе си, а да владее могъщо над нея, всемогъщо. Нито пък
 същността на истинската човешка природа е в унижението, болестите, 
смъртта и греховноста, а в славата и здравето, в безсмъртието и 
безгреховността.
Възкръсналият Господ свали завесата от истинския 
Бог и от истинския Човек и чрез Себе Си ни показа величието и красотата и
 на Единия, и на Другия. Никой не може да познае истинския Бог по 
друг начин, осен чрез възкръсналия Господ Иисус, нито може да познае 
истинския Човек по друг начин, освен чрез Него – Единствения.
Христос воскресе, братя!
Със Своето Възкресение Христос победи греха и смъртта, съкруши 
мрачното сатанинско царство, освободи поробения човешки род и счупи 
печата от най-великата тайна за Бога и човека. Нему подобава чест и слава, заедно с Отец и Дух Свети – единосъщна и неразделна Троица, сега и всякога, и вовеки веков. Амин.
Източник: http://misioner.com


 
 
 
Няма коментари:
Публикуване на коментар