РАЗПЕТИ ПЕТЪК

Змей Горянин

Във храма е тихо. Дълбока печал
се спусна от старите тъмни икони.
И свещи горят. А светликът не гони
безкрайния мрак моя дух овладял.

Смутен съм. Стоя пред ужасния спомен
за Твойто разпятие. Тръпен и плах
аз чувствам, че мой е старинният грях,
че сам изковал съм Ти кръста огромен.

И капките кръв от светите Ти рани
над мене са капнали, в мен ще горят,
догдето часът на Съдът Ти настане…

И шепна, а сам си не чувам гласът:
- Исусе, простил си Ти мойте деди,
и мене със Своята прошка съди…