СВЕТИ ГРИГОРИЙ БОГОСЛОВ- ЖИВОТОПИС, ТВОРЧЕСТВО И ХАРАКТЕРИСТИКА

Друго велико светило на вяра и благочестие, на православие и поборничество, е св. Григорий Богослов. Той е роден в паланката Арианз, близо до града Назианз, около 330 година. Той е рожба на знатен и благочестив дом - потомък на богат и влиятелен род. Баща му се казвал също Григорий - първоначално бил езичник, виден администратор, а по-късно станал и епископ на гр. Назианз. Майка му се наричала Нона - класична християнка и дивна майка; дъщеря на благочестивия Филтат и сестра на прочут ритор Амфилохий, баща на епископа Амфилохий Иконийски. Нона е била учителка на мъжа си за вяра и благочестие - тя била и наставница за децата си Григорий, Горгония и Кесарий в същите знания и добродетели. Като християнка, съпруга и майка тя се е обезсмъртила в историята - с рожбите си пък се е прославила в християнските потомства.

Първоначално училище за св. Григория е била домашната му стряха - тук той научава четмо и писмо и прави първи стъпки в риториката под ръководството на баща си и вуйчо си. В това огнище той получил и първите уроци във вярата, и се наставил в първите добродетели на благочестието от блажената Нона. Знатният произход, материалното състояние и културното съзнание на родители и роднини, насочили и движили успешно Св. Григорий по всички стъпала и огнища на тогавашната школа и култура - и той примерно оправдал тези грижи без да се срами в нещо. Втората степен на своето образование св. Григорий завършил в Кесария Кападокийска - тук за първи път той срещнал и се запознал със свети Василия Велики: среща и историческа, и промислителна - за тяхно добро, за чест на домовете им и за слава на православието. Силен ум и духовна жажда подтикнали юношата към третата степен на образованието му - той отива в Кесария Палестинска , важен културен, политически и икономически център за цялата Свещена земя. В този град св. Григорий слушал лекциите по красноречие на славния за времето и страната си, ритор Теспий. Последният е упражнил такова влияние върху неговия ораторски талант и поетичен дар, каквото отражение е дал Ливаний върху дарованията на великите християнски проповедници св. Иоана Златоуста и св.В. Велики. Ревността му за знания и придобивки тук не била задоволена напълно, затова той се насочил още по-на юг; отпътувал за Александрия - средище, където се кръстосвали почти всички постижения на духовната и материална култура на тогавашния човешки род. Свети Григорий, в това световно огнище, слушал, проучил и изпитал много школи, учители и системи по разни отрасли на човешкото и божествено познание-        при всичко това, любознателният му разум още не бил задоволен и духът му все още бил петимен за по-висше знание и култура!

Най-после св. Григорий се запътва за първоизвора на тогавашното умствено творчество - към короната на езическата мъдрост и цивилизация, Атина. През мъглява есен той пори неспокойните вълни на Средиземно море. Неблагоприятен вятър предизвиква страшно вълнение. Бурята продължава повече от седмица. Корабът е пред смъртоносно крушение. Пътниците са в ужас и пред смърт. Черна мисъл гнети Григория: той още не бил кръстен; със сълзи оросява кораба; плачът му ехти над вълните; молитвата му пори небесата; оброк за служба Богу отправя; сърдечно проси спасение! Бурята скоро утихва; морето се успокоява; корабът се запазва; пътниците остават живи; Григорий се спасява! Във висшата школа на Атина той продължително време се специализирал по литература и философия. Той черпил знания и доразвил дар при знаменитите ритори  Имерий и Проересий. Тук се срещнал с блудния син на Църквата  принца Юлиан Отстъпник - и пророчески го охарактеризирал като бъдно зло за трон, държава, вяра и народ. Тук за втори път се вижда със св. В. Велики - тук, по дух и настроение, по образование и мечти, двамата стават две души в едно тяло, за да се впрегнат по-късно като два вола под един ярем за благодатна ; оран на Божията нива! Способностите и поведението, прилежанието и успехите на св. Григория били достойно оценени от неговите професори и състуденти: след завършване на университета била му предложена доцентура при катедрата по словесност. Добродушният и скромен Григорий не можал да отклони настойчивата покана на своите учители - от приличие, смирение и носталгия към отечеството, той благовидно напуска професорското поприще и се връща в родината си за голяма радост на родителите си и за чест на страната си!

Пред погледа на Григория изкусително се редели: бляскава кариера, знатно положение, охолен живот и шумна слава - обаче, мистичният му дух и аскетична природа никак не се блазнели от тези суетни мимоходки на сивото ежедневие. Около 356 година той приема свето кръщение и скоро след това се отправя за пустинята при неразделния си другар Василий. В безмълвните обятия на природата, при мистични съзерцания и аскетични подвизи, Василий и Григорий възвисявали дух и калявали воля за апостолско служение на вяра, род и свят - дните им текли в четене на Божието слово, в изучаване творенията на Оригена и във физически труд. Неспокойният религиозен живот; бурните разпри в Църквата; слабата подготовка на Назианския епископ; настойчивата малба на бащата за служебна помощ - върнали Григория в света. В 361 година на ден Рождество Христово, той бил ръкоположен в презвитерски сан от баща му Григорий Назиански, за да му бъде помощник в служение на епархията. Тази хиротония и това поръчение не били по волята и разбиранията на свети Григория - колкото и странно за нашите дни, той се считал недостоен и неспособен за клирик! След тежка борба в себе си, около деня Богоявление, той напуска баща, майка, служба и свят, и пак се прибира в любимата си пустиня. Особеното положение на бащата, силата на дадената клетва пред престола и настойчивата молба на паството, възвърнали свети Григория в Назиан. Това станало около Пасхата на следната година от ръкоположението му. По този случай на Великден той произнесъл класическо слово, в което разкрил причините за бягството си. При редки дарби и огромни знания, с примерно послушание и голяма ревност, свети Григорий помагал на баща си в службата на вярата и благочестието до времето на ръкополагането му за епископ.

Ариянството хищно завладяло голяма част от Изтока -православието е било смъртно притеснено от власти и еретици. От пепелището, обаче, на тази ерес, свети Василий възкресил правомислието във вярата и праводействието в благочестието- враговете били сразени, идейно и обществено. Дясната му ръка в това поборничество бил свети Григорий. За тази цел, след дълги настоявания, и с посредството на баща му, Василий ръкоположил Григория за епископ на гр. Сасим през 371 година -въпреки упоритото му противодействие; "подчиних се на послушанието, въпреки убеждението ми"! Сасим бил по люде сборище от скитници и злонравци, а материално изживявал тежка нищета. Поставен да оре между тръни, и да сее върху камъни, свети Григорий бил принуден наскоро да напусне катедрата си и да стане викарий на баща си до смъртта му. Около година след това, когато Назианз се сдобил с каноничен титуляр, не без челното участие в избора на свети Григория, той отново се запътил към любимата си пустиня - заселил се в манастира "Свети Текла", в Селевкия Исаврийска. през 375 година и се отдал на богомислие и аскетика. Тук той - след няколко години -получава печалната новина за смъртта на свети Василия, която е била стрела за сърцето му; от тук също е призован за подвиг против ариянството в Цариград.

Волята на антиохийския събор и синовната просба на цариградчани не били силно задължителни за св. Григория –той се отправилил за Цариград по-скоро от любов към славната памет на Кесарийския светител и от пълно съзнание за дълг и жертва да продължи делото му против блудниците във вярата и разорителите на Църквата. Той бил безспорният достойник за това мисионерско дело. В началото на 379 година той отива в Цариград. В столицата православието било почти изгаснало -обществото било силно ариянизирано и кръвно враждебно към православните. Свети Григорий се подслонява при внучката си от сестра му Горгония. В сутерена на жилището и организира параклис. Назовава го "Свето Възкресение" - символ и паметник за възкресение на православието. Почва да извършва служба и да проповядва. Тук той произнесъл петте класически слова "За богословието" - против евномияните и духоборците. Славата на красноречието му светкавично кръстосала столицата. При него масово се стичали православни, еретици, иудеи, даже и езичници да чуят словото му и се насладят на таланта му. Арияните съскат и беснеят: пускат в ход ниски интриги; нападат събранията на Григория; стрелят го с камъни по улиците; оскверняват нощем параклиса; правят смъртно покушение на живота му. Христос запазил живота на смирения Си служител и скоро го удостоил със славна победа. Смъртта на фанатика Валент е смърт и за ариянството. Престолът се заема от православния испанец Теодосий Велики: православието възкръсва и побеждава; еретиците са смаяни и сломени; катакомбата-параклис става величествен храм; Григорий се назначава за архиепископ на Цариград!

Никоя световна слава на земята не е без скръб и край. Цариград за свети Григория е един трагичен житейски водовъртеж. В борбата той почти нямал сътрудници, но в победата имал много претенденти! При победа и свобода, при слава и власт, той бил вече неудобен за столичен първоиерарх - не бил човек на фасона и протокола! Не знаел бляскаво да язди кон; не умеел гордо да стои на колесница; не се държал според положението си; отклонявал посещения при първенци; не устройвал пищни приеми; не било събитие появата му между народа! На Втори вселенски събор архиепископ Григорий е жестоко оскърбен и онеправдан. Двуличното държание на императора, враждата на източните епископи, амбицията на александрийските първоиерарси, домогванията на ватиканските клирици, и скритата завист на почти всички събратя, свалили Григория от столичната архиепископска катедра. Крайно кроткият и смирен архипастир не се борил за катедра и власт. Той държи, изобличителна за враговете му и прощална за паството му, сърдечна и пламенна реч пред отците на събора, за мисионерския си подвиг в ариянизираната столица, и слага оставката си от архиепископството: "Нека стана аз пророк Йона; не съм виновен за бурята, но се жертвувам за спасението на кораба. Вземете и ме хвърлете ... Аз не се радвах, когато се възкачиха на престола, затова сега охотно слизам от него!" Този жертвен пример не е повторен в историята на клира.

Свети Григорий, след като напуснал гнездото на суетата и лицемерието, на лукавството и завистта, отишъл в Назианз и заел вдовствующата катедра на баща си. Кратко време след това той настанил благочестив и достоен наследник на тази катедра и се отдалечил в именията на баща си в Арианз. Тук той си възвърнал мечтаните съкровища на душата му: богомъдрието и уединението. Отдал се на мистично съзерцание и поетическо творчество, което като благодатен дъжд напоявало душите на съвременниците му, като вразумителна градушка падало върху главите на еретиците, и като духовна съкровищница останало за потомствата. Макар да бил по периферията на живота, не бил чужд за живота на Църквата - поддържал връзки с писма и, като пазач от кула, бдял над любимото му православие. Свети Григорий, при блажено примирена старост, в края на 389 или началото на 390 година предал Богу дух. Умрял онзи, който -според думите на западния писател Руфин - "водил живот, какъвто по-безукорен и по-свят не може да има; имал красноречие, каквото по-бляскаво и по-славно не може да съществува; проявил вяра, каквато по-чиста и по-правилна не може да се намери; и притежавал знание най-пълно и съвършено". Така склопил очи вторият член от знаменитата кападокийска троица, който записал със живота и делата си златни страници в историята на Христовата църква.

Редно е да започнем характеристиката ни върху делото и творчеството на великия светител с думите на древната литургична книжнина - тя го характеризира картинно и кристално така: "Богослов изряден, ритор превъзходен и пастир чуден!" Свети Григорий по живот и добродетели, по дарби и знания, по служба и подвизи, по творчество и памет се е самонарисувал в галерията на християнските класици като: класичен догматик, знаменит проповедник, образцов пастир, даровит поет, отличен мисионер, жертвен поборник, прекрасен стилист и съвършен човек! От него времето ни е запазило 45 проповеди, 508 стихотворения и 243 писма - всичко в два обемисти тома. Това духовно съкровище е било извор, образец и авторитет за творения и писатели в Църквата след смъртта на автора - та дори и до днес. Още приживе светителят заслужено се удостоил с висока духовна чест - неговите творения започнали да се превеждат още тогава на латински, сирски, арменски и арабски.

Паметник на неговия богословски дар, слово и перо са петте му класически слова "За богословието" - включени в общия брой на проповедите му. В тях той ни дава кристална догматика и класични термини за светата Троица - почастно: подробно и основно за Бога- като един по същество и троичен по лица. Това богоозарено учение Църквата го е догматизирала като вярно, основно, точно, ясно и неизменно. За тази заслуга свети Григорий е наречен "богослов" - втори по дар и време след свети Йоана Богослова. По мистично съзерцание, по богословско вглъбяване, по философска обосновка, по точна терминология, по ясен изказ около първоистината на евангелската вяра, поборникът на ариянството достойно се възвисил до Апостола на любовта.

След пастирските послания на свети апостол Павла, пръв трактат за пастирството ни е дал свети Григорий Богослов в своите три слова, произнесени след връщането му от пустинята, по случай бягството му от Назианз като презвитер -първите три къса от проповедите му; те са зачатие на пастирското богословие - особено третото му слово; таксуват се под общо име "Защитително слово". В тях е нарисуван евангелския образ на пастиря, изброени са добродетелите му, начертани са задачите му, посочен е пътя на кръстното му служение към Голготската висина. Тези слова по-късно са послужили като извор и образец на свети Йоана Златоуста при написване на трактата му "За свещенството". Не бихме сгрешили, ако кажем, че от тези две творения по-късно се е родило в западния църковен свят "Пастирското правило" на свети Григория Двоеслова - книга, която заема второ място след Библията в католическата богословска книжнина.

Богословското творчество на свети Григория Богослова е облечено предимно в проповеди. Традиционно ги наричат речи -това никак не е случайно, защото по език, стил и техника те са редки образци на древни риторически речи. По дух, съдържание и форма, обаче, те са класически църковни слова. В тях прекрасно и примерно са съчетани красива елинска реч с мъдра християнска мисъл. По дар, съзнание и култура, авторът им е вложил голяма грижа, много труд и рядко усърдие в тяхната разработка. Въпреки рядък талант, широки познания и дълъг опит, свети Григорий никак не прибягвал до импровизацията. Принципно и практически той я третирал като ерес в омилетиката и кощунство за амвона. За него амвонът е равностойна светиня със светия престол - и към двата е пристъпвал с подчертана мистика и пълна подготовка. Всяка проповед с грижите и труда си за светителя е била трудно духовно раждане - той най-старателно е разработвал и наизустявал проповедите си. Близки и почитатели на свети Григория Богослова, като го виждали, че при съставяне на проповедите си прибягвал до средствата на ораторското изкуство и влагал голям труд за старателната им разработка, казвали "че рибарите - светите Апостоли, не се ползували от такива средства при своята апостолска проповед". На това недоумение и тази забележка светият Отец възразил: „Аз на драго сърце, подобно на рибарите, щях да пренебрегвам тези средства на изкуството, ако имах, като тези рибари дар да правя чудеса". Примерът му трябва да бъде догма в омилетиката и завет за млади и стари проповедници!

Методът на проповедта му е научно-богословски. Религията и философията вървят ръка за ръка - вяра и разум се кръстосват в разкриване истините на Откровението, без изкуствено примерение и без взаимна угодливост, според вятъра на времето. Положителното от човешката мъдрост има важен дял в проповедта му - то служи за обосновка на духовното и опровержение на противници от светски и религиозни среди. Начало и край на проповедта, обаче, си остава Откровението - класически разкривано в рамките на строга православна църковност. Съдържанието на проповедите му е почти енциклопедично - идеи разнородни и теми разновидни: догматични, етични, пастирологични, исторически, животописни и други. Те са дълбок рудник не само на обилна религиозна материя - в тях има богати сведения и характеристики за лица и събития в дните на свети Григория; и ценни данни за духовния и материален бит на древна Елада - първенци, творения, култура, нрави и други. По природа и култура чинителят им е кабинетен човек; творчеството му обаче, не носи печата на системен и академичен труд, защото темите не се слагат спокойно и теоретично пред него, а инцидентно и практично от бурното време на живота му. Това се отнася до творенията на светителя с оглед на една цялостна система - при все това, всяка работа от проповедите му има образцова последователност, ширина, дълбочина и пълнота. По език и стил проповедите на св. Григория Богослова носят неразрушим печат на съвършенство. Михаил Псел, патриархът на Комниновските писатели, нарича светителя "християнски Демостен". Неговата фраза съдържа: дълбока вяра, пламенно чувство, силна мисъл, смело убеждение, рядко художество, стилни богатства, богат речник! Авторът, като поет, е и един от първите, по време и дар, химнолози на Църквата. Неговото творчество е първоизвор за литургичната книжнина. И в неговото перо сравнението и противопоставката играят главна роля като стилни средства. Полемичните му размисли се съпътствуват с благороден гняв и жилен език - тук се срещат тънката ирония и язвителния сарказъм. От формите на проповедта той застъпва словото и речта - някъде и поучението. Прилага сложното изречение - не липсва и краткото. Изобщо езикът и стилът на свети Григория са оригинални и характерни - пленяват читателя, но затрудняват преводача.

Стихотворенията на светителя са плод не само на неговия природен дар и литературна подготовка, но и на историческа нужда на времето. И в дните на Богослова поезията е била любима материя и любимо упражнение за младежта. Наред с това еретиците успешно разпространявали своите заблуждения сред масите чрез стихотворения и песни- арианите имали стихотворна сбирка "Талия", а аполинаристите "Псалтир". Великият поет и мисионер, за да отклони християнската младеж от блудната езическа поезия, и за да протоводействува срещу отровата на еретиците, съчинил многобройни стихотворения с догматично, нравствено, възпитателно и животописно съдържание. В едни от тях разкрива душата си, в други - православната вяра, в трети - заблудата на църковните врагове, в четвърти - пътя на живота. Те са строени грижливо по известните стъпки на стихосложението - преобладава стъпката "ямб". Неговите стихотворения се считат за перли в религиозната поезия и в художествената литература.

Във времето на поборника писмата са били не само средство за лична кореспонденция и служебни отношения - те са били преди всичко модна книжовна форма за обществена пропаганда, спор и просвета. От такова естество са и писмата на свети Григория - в тях господствува общественото над личното. Те са ценни по своите идеологически, исторически, биографически и лични елементи - също и от литературно гледище. Полемическата им и просветна роля - не се оспорва. Изобщо цялото творчество на светителя е било предмет на интерес, разглеждане с любов от съвременниците му и от поколенията до наше време, той е бил почти най-любимият класик за учени и прости в християнския свят, и особено във Византия.

По бреговете и ширините на океани, морета и големи реки, предвидливи и човеколюбиви люде поставят фарове и знаци, за да не се заблудят морските пътници, за да не попаднат върху подводни скали и в морски водовъртежи, и за да бъдат в безопасност човешки души и ценни предмети. Всемилостивият Бог е поставил пътепоказатели и в житейското море - който е изгубил компаса на живота и броди блудно в мрака на греха, нека вземе свети Григория Богослова за фар: той ще го напъти отечески, светло и спасително към пристанището на покаянието, мира и блаженството!

Из книгата"Духовни бисери"- Г. Ибришимов