Чудото ще стане!

Змей Горянин

Далеч е още пролетта, а ето:
от пролетно по-синьо е небето
и слънцето, издигнато на изток,
по-светло е, по-златно и лъчисто.
Нов сняг, дошъл нощес от планината,
е пременил за празника земята
и тя блести във утрината ясна,
като девица чиста и прекрасна;
и тя сияе в утрината тиха
и тръпне, тръпне, чакаща Жениха,
да дойде пак и чудо пак да стане, –
когато звъннат звънките камбани
и тръгнат всички хора към реката –
смирени и добри, като децата, –
за да послушат с вяра и надежда
словата, що Предтечата нарежда
и със любов Иисуса да посрещнат –
Сам-Си Иисус, дошъл: от орис грешна
да ги измие с Любовта си свята –
на Своето кръщение с водата.
О, зная аз, че чудото ще стане!
И вие знайте, звънкащи камбани,
и ти, земя, облечена във бяло,
и ти, небе, от слънце засияло,
и ти, река, с вълните разлюляни!…
Ний знаем! Знаем: чудото ще стане!
Ще се стопи снегът от добрината,
препълваща на хората сърцата,
земята ще потъне в злак и цвете,
южняк ще гали нежно класовете,
дърветата ще свеждат клонки цветни,
и птичи песни – сладки и приветни –
ще срещнат пак Иисуса на земята.
Пак ще се чуй Гласът от небесата,
небето ще разтвори сини двери
и Гълъбът, крилата си разперил,
ще приласкае с Любовта Христова
вселената – пречистена и нова…
Тогава всеки ден ще бъде пролет,
тогава всяко слово ще е песен,
ще бъде всъде Божията воля
и пак земята ще е рай чудесен.

 https://lostfoundmemories.wordpress.com