Основни закономерности при водене на войната

Без пост и подвизи не ще победиш страстите

Основата на страстите е в плътта. Когато плътта е изнурена, тогава сякаш под страстите е прокопан подземен ход и крепостта им се руши. А да победиш страстите без пост - би било чудо, приличащо на това, да бъдеш в огън и да не се изгориш (4, с. 97).

Телесните подвизи са нужни поради това, че тялото служи за седалище на страстите. Не смириш ли плътта, няма да имаш успех в преодоляването на страстите. Затова трябва да преумориш плътта с лишаване от храна, от сън, от покой и от всяка наслада на сетивата (7, с. 242).

Не само плътският грях, но и всяко угаждане на плътта по отношение на храна, напитки, сън, покой, положение или пресича духовните движения, или намалява силата на напрежението им. (7, с. 439)

Бийте страстите и отвътре, и отвън, а добрите си страни възпитавайте, като им давате простор и ги упражнявате. Главното тук е молитвата. За нея вече стана дума. След нея следва трудът на добротворството... А заедно с това трябва да вървят душеспасителни четения и беседи и изпълнението на църковните последования, и подвигът на самоумъртвяване - да си отказвате, когато е необходимо, по малко по отношение на храна, сън, веселби и всякакви утехи на самоугаждане, и да се държите в постоянна самосъпротива и самопринуждаване (3, с. 226-227).

Самосъпротива и самопринуждение - това са двете страни на възродената в духа ревност, същинските принципи на подвижничеството. И едното, и другото представляват борба на човека със себе си, или иначе казано, подвиг... Който не е в борба, не е в подвиг, той е в прелест (1, с. 191).

Същност на вътрешната бран

И така, ето накъде трябва да бъде насочено цялото внимание на подвижника - навътре към себе си - към помислите, пожеланията, страстите, влеченията - впрочем, предимно към помислите, тъй като сърцето и волята не са така подвижни като мисълта, а страстите и желанията рядко се надигат самостоятелно, но в повечето случаи се раждат от помисли. Оттук и правилото: “Отсечи помисъла и ще отсечеш всичко” (1, с. 275-276).

Въпросът “Как?”, се решава по следния начин: слез с вниманието си в сърцето, застани там пред Господа и не допускай нищо греховно. В това се състои цялото дело на вътрешната бран (13, с. 120).

Трябва да гониш помислите, да не ги задържаш доброволно. Щом се покаже съчувствие или наслада - трябва да ги потискаш с всички сили... Тук е главният пункт на вътрешната бран (13, с. 119-120).

Поставете си за закон да действате така и по отношение на страстите. В какъвто и малък вид да се проявят те, бързайте да ги изгоните, и то така безмилостно, че да не остане и следа от тях (3, с. 199).

Какъвто помисъл влиза - значи тази страст е по-силна; против нея почвайте да действате по-силно. Но все пак ни най-малко не разчитайте на себе си и не се надявайте да направите нещо със собствен труд. Господ изпраща целебните лекарства и средства. На Него се предавайте; и това - всеки час. За трудене - трудете се; но очаквайте всичко добро само от Господ (14, с. 179).

Поставете си за закон - всеки път, щом се случи беда, тоест вражеско нападение под формата на лош помисъл или чувство, да не се задоволявате само с отблъскване и несъгласие, а да присъединявате към това и молитва до образуване в душата на противоположни чувства и мисли. И винаги завършвайте с това своята бран с греха (14, с. 77-78).

Ще добавя още, че един от законите на Божествения Промисъл за нас е: така да устройва живота на всекиго и стечението на случайностите в него, че той, като ги използва разумно, да може по най-бърз и най-удобен начин да се очисти от страстите (3, с. 226).