Светител Теофан Затворник
От какво да започнеш войната: с лошите дела или с помислите
Борбата започва. Отначало тази борба се води с делата, а когато човек отвикне от лошите дела, вече започва война с лошите мисли и чувства (9, с. 202).
Освен че употребата на един или друг способ за водене на война съответства на степените на духовно израстване, отначало е най-добре да отстъпим, тоест да се скрием под покрова на Господ, без да противодействаме. По-нататък, когато от опит опознаем враговете и изучим нападенията им, без да губим време, можем да ги отблъскваме (1, с. 279).
Побързайте да отделите себе си от врага и противопоставете себе си на него и него - на себе си. Мислим, че страстното движение, което ни тревожи - това сме ние, нашата природа, и бързаме да я задоволяваме, а всъщност то не е наша природа и не сме ние, а е врагът ни. Тази заблуда е източникът на всичките ни грехопадения и неправедни дела. Ако веднага успеем да разграничим страстта от себе си, ще се стремим не да я задоволим, а да ѝ се противопоставим.
След като отделите от себе си безпокоящата ви страст и след като я осъзнаете като ваш враг, започнете да воювате против нея, да я атакувате, като сменяте едно оръжие с друго, докато тя не избяга или не се скрие от вас (9, с. 135).
Голяма и всеобща грешка е да считаме всичко възникващо в нас за кръвна собственост, зад която трябва да стоим като зад себе си. Всичко греховно е дошло допълнително при нас; затова винаги трябва да го отделяме от себе си, в противен случай ще имаме предател в самите себе си. Този, който иска да води борба със себе си, трябва да раздели себе си на себе си и на враг, криещ се в него. След като отделиш от себе си определено порочно движение и го осъзнаеш като враг, предай после това съзнание и на чувството, възроди в сърцето си омраза към него. Това е най-спасителното средство за прогонване на греха. Всяко греховно движение се държи в душата чрез усещане на някакво приятно чувство от него; затова, когато е възбудена омраза към него, то, лишавайки се от всяка опора, изчезва от само себе си (1, с. 280-281).
И така, трябва да се раздвоим. Да поставим себе си от едната страна, а страстния човек да отблъснем към другата - да го поставим срещу нас и да започнем борба и война с него (8, с. 20).
Борбата е започнала - пази предимно сърцето; не позволявай на възникващите движения да достигат до чувство, пресрещай ги пред входа на душата и се старай да ги поразиш там. А за тази цел бързай да издигнеш в душата убеждения, противоположни на онези, на които се крепи смущаващият помисъл. В мисловната бран тези противоубеждения са не само щит, но и стрели - защитават сърцето ти и поразяват врага точно в сърцето. От този момент нататък борбата ще се състои в това - възникналият грях постоянно ще се огражда с мисли и представи, които го защитават, а борещият се от своя страна ще унищожава тези крепости с противоположни мисли и представи (1, с. 281).
Ако и след това, впрочем - добросъвестно, действие в своя защита врагът все още стои като привидение в душата и не иска да отстъпи място, това е явен знак, че той е подкрепян от странична сила. Затова и ти трябва да се обърнеш към странична - земна или небесна - помощ - да се разкриеш пред твоя наставник и в усърдна молитва да призовеш Господ, всички светии и особено Ангела пазител (1, с. 282).
Трябва да се обръщаме към Господа, като слизаме с вниманието на ума в сърцето и там викаме към Него. Ако постоянно бихме изпълнявали това малко правилце - като се утвърдим с ума в сърцето, да стоим пред Господа със страх, благоговение и преданост - то в нас никога не биха възниквали не само страстни пожелания и чувства, но и голи помисли (3, с. 212).
Един отец оприличава сърцето на дупка, пълна със змии. Тези змии са страстите. Когато от сърцето се показва нещо страстно, това е все едно, че змия си подава главата от дупката. Удряй я по главата с името на Господа и тя ще се скрие. Щом се покаже друга, удряй и нея. И така удряй всяка змия. Щом набиеш десетина пъти такава змия - страст, тя ще престане да се подава от дупката и дори съвсем ще умре. Ако затрупаш дупката или не даваш храна на змиите, те ще измрат. Така и страстите ще замрат, ако не им даваш храна чрез съчувствие към техните внушения, а напротив, с гняв ги отхвърляш веднага щом се появят (3, с. 221).
Мислената борба сама изгонва страстта от съзнанието; но страстта все още си остава жива и само се е скрила. Напротив противоположното дело поразява тази змия в главата... Мислената борба, съчетана с деятелна, поразявайки страстта отвън и отвътре, я унищожава също толкова бързо, колкото бързо загива врагът, когато бъде обкръжен и избиван и фронтално, и в тил (1, с. 290).
Потрудете се да намерите главната си страст и насочете срещу нея не само мислената, но и деятелната си борба (3, с. 225).
Главната страст ще се покаже при обръщането, по време на опознаването на своята греховност и на покаянието. Когато даваме обет да не грешим, тази страст привлича най-силно вниманието ни. Затова и след това тя трябва да представлява първия обект на противодействие спрямо живеещия в нас грях. Тя засенчва всички страсти и ги навързва около себе си или пък им дава опорна точка в себе си. Другите страсти не могат и да бъдат открити по друг начин, освен след отслабването и побеждаването на тази, и като бъдат подплашени и разпъдени заедно с нея... И не можем да преминем към покоряване на родоначалните страсти, без да сме покорили нея. В това отношение редът на добротворството се вижда от само себе си. А именно, първо ще тръгнат делата против господстващата страст, по-нататък - против родоначалните страсти, а после, щом господстващата и родоначалните страсти стихнат, на добротворството му се предоставя свобода по своя преценка и в по-голяма степен - по вътрешно указание, да доубива останките от вражеското пълчище. Която страст се съживи и се покаже - против нея и да определяме дела (1, с. 291).
Трябва да преследваме врага дотогава, докато от него не остане и следа. В противен случай дори прост помисъл, оставен в сърцето, като лошо семе ще даде свой плод в незабележимо скланяне на душата към себе си (1, с. 282).
Накрая окончателното като че ли пречистване на целия ни състав, очистването му като в огън се извършва от Самия Господ. А именно: отвън - чрез скърби, отвътре - чрез сълзи... Преминалите през тази степен, като издигнали се на небето, вече не са земни, а са небесни, биват вземани от Божествения Дух и носени от Него подобно на колесниците от видението на Иезекиил. Бог е Действащият в тях. Състоянието им е непостижимо за мисълта. Хората го опознават само от личен опит, затова и достигналите до него не говорят за него; това не е и полезно, а може би дори не е и безвредно (1, с. 294-295).
Врагът е прогонен, страстта е угасена, душата се е успокоила, но това още не означава, че една или друга страст е била смъртоносно поразена, не, тя само се е притаила, временно се е отстранила, макар и поразена. Нов повод - и веднага ще стане, макар вече не със същата сила... Това означава, че християнинът никога не бива да сваля от себе си всеоръжието; той е несменяем воин, който винаги трябва да бъде готов за бой. Точно в този смисъл е и казано: Който претърпи докрай, ще бъде спасен (Мат. 10:22)... А кога е краят? Това не може да се определи. Може да се каже само, че колкото по-решително се бори някой, без да се поддава на никакво страстно влечение, толкова по-скоро страстите в него започват да отслабват и според това, как продължава тази упорита бран, в душата му започват да се настаняват мир и тишина. С течение на времето душата му достига до тихо и мирно устройство, в което като в полунощна тишина почва да царува дълбоко безмълвие - признак, че враговете са прогонени далеч или са убити на място (9, с. 136-138).
Не се препоръчва да вярваме, че страстта е угаснала, сякаш вече я няма или е умряла. По-добре винаги да я сравняваме с преструваща се на умряла змия, която при всеки сгоден случай е готова да ни ухапе (2, с. 171).
Няма коментари:
Публикуване на коментар