Нека не се
смущаваме, нито пък да тъжим, като виждаме, че порочни хора благоденствуват! На
земята няма отплата нито за порока, нито за добродетелта - ако понякога има
такава за доброто или злото, тя не е по достойнството им, не е пълна, а е само
предвкусване на съда, за да се вразумят по някакъв начин онези, които не вярват
във възкресението. Затова, като видим порочния човек богат, да не падаме духом:
нито пък да се смущаваме, когато видим добродетелния човек да страда -защото бъдещият
живот е венци и присъди! При това знайте, че няма лош човек, който да е
съвършено порочен, защото в него има нещо добро; също така и добрия човек,
колкото и да е добродетелен и съвършен - все пак има някакви прегрешения. Така
че, когато порочният благоденствува, знай, че това е погибел за главата му -
той тук се наслаждава, и това му е като отплата за малкото добро, което има, за
да се подхвърли на пълно наказание горе. Затова по-блажен е този, който, като
получава тук наказание за всички свои грехове, отпътува горе оправдан, чист и
невинен! На това ни учи и ап. Павел, когато говори: "Ако бяхме изпитвали
сами себе си, нямаше да бъдем съдени" (I Кор. 11:31). Всичко това е
доказателство, че добродетелните люде получават тук наказание за всички свои
грехове. Къде пък се говори, че порочните хора получават доброто на земята, а
на небето се подхвърлят на пълно наказание? Послушай за това Авраама, който
говори на богатия: "Чедо, спомни си, че ти получи доброто си приживе, а
Лазар - злото; сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш" (Лук. 16:25).
Така и двамата получили награди по заслугите си - единият благоденствие за
добродетел, а другият бедствие - за порок. Нека тогава не скърбим, че
грешниците доброденствуват на земята, и нека се радваме, когато страдаме -
защото това е облекчение за грях. Никой да не търси богати наслади и пълна
радост - защото Христос обеща на учениците Си скърби: "В света скърби ще
имате" (Йоан 16:33), па и ап. Павел говори: "Онези, които желаят да
живеят благочестиво в Христа, ще бъдат гонени" (II Тим. 3:12). Никой от
прочутите атлети не търси наслади в банята и трапезата, в ястията и виното
преди и по време на борбата това е свойство не за ратобореца, а за изнежения
човек: храбрецът търпи скръб и тегота, помазване с масло и жарта на слънцето,
кръв и огън, подвиг и жертва! Земята е място и време за борба. Нека се молим
Богу да не изпадаме в изкушения: паднем ли пък, да ги понасяме мъжествено. Нека
обаче, във всичко и за всички бъде волята Господня!
Из
книгата"Духовни бисери"- Г. Ибришимов
Няма коментари:
Публикуване на коментар