архимандрит Серафим
Смирих се, Боже, та в
душа ми бедна
да се издигнеш по-високо
Ти!
Облякох вретище, за да
прогледна
в невижданите Твои
красоти.
На пост и въздържание
привикнах,
та все да търся Твоята
храна.
Обидите за Тебе аз
обикнах,
за да цари в сърце ми
тишина.
Аз беден съм и нищо не
съзирам,
с което да се хваля
могъл бих.
От както почнах сам да се
презирам,
аз Твойта слава в себе
си открих.
Няма коментари:
Публикуване на коментар