На Господа чедата

архимандрит Серафим

Изгарящ във молитва, един монах - светец
се молеше на Бога, и тихият ветрец
отнасяше в небето смирените слова.
Посърналите устни пошепваха това:

"О, Господи велики! Открий ми Ти очите!
Аз искал бих да видя на хората съдбите!
Ти дай ми да познавам - кои ще се спасят,
кои към гибел крачат, кои към Теб вървят!"

И Бог изпрати ангел. Той грабна в миг светеца
и го пренесе мълком с крилете на ветреца
при Изворите чисти, де блика мъдростта,
и пи светецът жаден, и опозна света.

И ангелът доведе го в една поляна.
А там цветя цъфтяха под слънцето засмяно -
навид красиви, свежи, ала при всеки лъх
из въздуха разнасяше се неприятен дъх.

В миг облак се зададе. И гръмна изведнъж.
И буря зла изви се с градушка и със дъжд.
Цветята поломени непоносима смрад
разляха из простора, превърнаха го в ад.

И ангелът погледна светеца упорито
и рече му: "Това са човеците, които
растат, цъфтят на слънце, но щом ги град удари,
зловонието скрито в сърцата си разтварят!"

Те литнаха отново и спряха в планината,
де здравец свеж растеше безмълвно в тишината.
Когато злата буря настигна ги и тука,
градушката без милост по здравеца зачука.

Светкавици и трясък! Потръпваха скалите!
Но бурята отмина. И ето в долините
понесе се из тоз планински девствен свят
от здравеца поломен прекрасен аромат!

И ангелът изрече: "На Господа чедата
в злочест ден ще познаеш, и то по аромата!
И в радости, и в скърби, те все благоухаят
и всякога са с Бога. В сърцата им е раят!"