ГЛАД

архимандрит Серафим

И всеки път, кога се аз

от сатанински пир завръщам,

усещам глад, и пак се връщам

при демоните с нова страст.

Че моят глад, безспир расте,

размери стига исполински.

Аз утолявам го детински,

но не невинен кат дете.

И пак съм гладен . . . пак греша.

А времето не ме насища. —

В глад чезне моята душа.

А там раздава вечна пища

Иисус, Синът на вечността . . .

Защо не ида при Христа?

Из "Песни за живота и смъртта"