архимандрит Серафим
Как тихо, тихо слънцето
залязва!
И как смирен отива си
денят!
Светец умира сякаш и
разказва
за пълния със тайни
вечен път.
О, тоя ден Господен бе
тъй смислен!
Той слънцето изведе над
света
и приласка с лъчите си
безчислени
дървета, хора, птички и
цветя.
В прозореца ми, вгледал
се на запад,
сега играят сетните
зари,
и по стените трепка
кротък блясък,
и залезът в очите ми
гори.
Лъчите милват нежно през
стъклата
загледаните в слънцето
цветя,
и аз седя, опрял с ръце
главата,
и, умилен, слова на мир
шептя:
О, Господи, дано и мойто
време
измине смислено кат тоя
ден,
та аз, кога ме Ти оттука
вземеш,
залеза, свършил своя
дълг смирен.
Из "Песни за живота и смъртта" |
| Снимка: Грета Костова-Бабулкова |
Няма коментари:
Публикуване на коментар