архимандрит Серафим
Кога на робство черно тъмнината
в гроб вечен щеше да ни погребе,
Софроний, ти изгря като зората
на нашето помръкнало небе!
Яви се тих, смирен, без сам да знаеш
какъв пожар ще палнеш с дух велик!
И приживе започна да сияеш
като апостол свят и мъченик.
Преследван, бит, затварян и прокуден,
ти не веднъж се среща със смъртта.
Но в зимата на твоя жребий труден
се чувстваше лъхът на пролетта!
Посрещнат като пастир с обич нежна,
като баща изпращан със тъга,
ти сочеше сред мъката безбрежна
зад стелещите се мъгли брега!
С реч блага утешаваше душите
на своите покрусени чеда
и лееха се сълзи от очите
на тънещите в робската беда.
И българското нявга с’яйно слово,
затлачено в безпаметни тегла,
ти оживи със свойта реч отново
и с книгата си даде му крила!
И ето днес Софронието твое,
щастливо с плодовете, що роди
със вечна слава твоя лик достоен,
обсипва! Триж благословен бъди!
Кога на робство черно тъмнината
в гроб вечен щеше да ни погребе,
Софроний, ти изгря като зората
на нашето помръкнало небе!
Яви се тих, смирен, без сам да знаеш
какъв пожар ще палнеш с дух велик!
И приживе започна да сияеш
като апостол свят и мъченик.
Преследван, бит, затварян и прокуден,
ти не веднъж се среща със смъртта.
Но в зимата на твоя жребий труден
се чувстваше лъхът на пролетта!
Посрещнат като пастир с обич нежна,
като баща изпращан със тъга,
ти сочеше сред мъката безбрежна
зад стелещите се мъгли брега!
С реч блага утешаваше душите
на своите покрусени чеда
и лееха се сълзи от очите
на тънещите в робската беда.
И българското нявга с’яйно слово,
затлачено в безпаметни тегла,
ти оживи със свойта реч отново
и с книгата си даде му крила!
И ето днес Софронието твое,
щастливо с плодовете, що роди
със вечна слава твоя лик достоен,
обсипва! Триж благословен бъди!
 |
| Страница от "Неделник" с автопортрет на Софроний Врачански. Източник НБКМ |
Няма коментари:
Публикуване на коментар