архимандрит Серафим
По стъпалата мраморни на храма
се чуха стъпки глухи като стон.
Молитва лъхна... И с любов голяма
пристъпи в храма старец Симеон.
Завесите се бавно раздвоиха,
потъна старецът-светец зад тях...
Тук някога у него се родиха
надежда тиха и божествен страх.
Той идваше сега, призван от Бога,
Спасителя да види на света.
В осанката му царствена и строга
света тревога живо затрептя.
Вън молеха се вярващите люде.
Що знаеха те в суетната глъч?
Той сам бе - във гърди със огън чуден,
сред спящи буден - озарен от лъч!
Тук тихо бе. Тайнствено летяха
с крила ефирни в тихия олтар
незрими ангели. Те сякаш бдяха
със обич плаха над светеца стар.
Той чакаше, вглъбен в молитва свята...
И ето... стъпки нови... Туй са те!
Излезе и видя между тълпата
в полутъмата Майка със Дете.
Светата Дева с Отрока божествен
пристъпваше напред със лек поклон.
Но в миг се спря. Смути духа ѝ девствен
един тържествен старец Симеон!
Очите му угаснали горяха
в почуда дивна като у мъдрец,
че те в Детето мъничко познаха
в света уплаха Вечния Творец!
И Симеон отправи поглед горе,
взе Отрока в треперещи ръце,
прегърна Го и с овлажнели взори
тих заговори с грейнало лице:
“Сега отпускаш Своя раб, Владико,
със мир в душа - по Твоите слова,
че днес видях спасение велико,
отдето блика радост за света!
Изгря зора над тъмните народи
и слава над Израйлските деца!
От днес Христос сред хората ще ходи
и ще преброди всичките сърца!”
Той млъкна. . И отекнаха словата
във не един в почуда трепнал слух.
И олюля се той и до стената
опря главата... и предаде Богу дух...
И дълго още в грейналите взори
играеха небесните лъчи.
Загледан във отвъдните простори,
той в мир затвори морните очи...
Когато туй заглъхнало сказание
изплува в мен в самотен някой час,
аз съм обзет от чудното желание -
и с мен да стане, както бе тогаз!
Светецът стар във залез тих угасна!
Но в него нова затрептя зора!
В Христа видя той утринта прекрасна
на свойта ясна праведна душа!
Блажена смърт! - Да идеш без тревога
при Господа със Господа в ръце!
Ех, как щастлив бих бил и аз да мога
да спра пред Бога с Бога във сърце!
Февруари 1957г.
По стъпалата мраморни на храма
се чуха стъпки глухи като стон.
Молитва лъхна... И с любов голяма
пристъпи в храма старец Симеон.
Завесите се бавно раздвоиха,
потъна старецът-светец зад тях...
Тук някога у него се родиха
надежда тиха и божествен страх.
Той идваше сега, призван от Бога,
Спасителя да види на света.
В осанката му царствена и строга
света тревога живо затрептя.
Вън молеха се вярващите люде.
Що знаеха те в суетната глъч?
Той сам бе - във гърди със огън чуден,
сред спящи буден - озарен от лъч!
Тук тихо бе. Тайнствено летяха
с крила ефирни в тихия олтар
незрими ангели. Те сякаш бдяха
със обич плаха над светеца стар.
Той чакаше, вглъбен в молитва свята...
И ето... стъпки нови... Туй са те!
Излезе и видя между тълпата
в полутъмата Майка със Дете.
Светата Дева с Отрока божествен
пристъпваше напред със лек поклон.
Но в миг се спря. Смути духа ѝ девствен
един тържествен старец Симеон!
Очите му угаснали горяха
в почуда дивна като у мъдрец,
че те в Детето мъничко познаха
в света уплаха Вечния Творец!
И Симеон отправи поглед горе,
взе Отрока в треперещи ръце,
прегърна Го и с овлажнели взори
тих заговори с грейнало лице:
“Сега отпускаш Своя раб, Владико,
със мир в душа - по Твоите слова,
че днес видях спасение велико,
отдето блика радост за света!
Изгря зора над тъмните народи
и слава над Израйлските деца!
От днес Христос сред хората ще ходи
и ще преброди всичките сърца!”
Той млъкна. . И отекнаха словата
във не един в почуда трепнал слух.
И олюля се той и до стената
опря главата... и предаде Богу дух...
И дълго още в грейналите взори
играеха небесните лъчи.
Загледан във отвъдните простори,
той в мир затвори морните очи...
Когато туй заглъхнало сказание
изплува в мен в самотен някой час,
аз съм обзет от чудното желание -
и с мен да стане, както бе тогаз!
Светецът стар във залез тих угасна!
Но в него нова затрептя зора!
В Христа видя той утринта прекрасна
на свойта ясна праведна душа!
Блажена смърт! - Да идеш без тревога
при Господа със Господа в ръце!
Ех, как щастлив бих бил и аз да мога
да спра пред Бога с Бога във сърце!
Февруари 1957г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар