СВЕЩЕНИКЪТ

Свещеникът обичаше морето, обичаше шума на вълните, пясъчния бряг по който можеше с часове да върви и да размишлява. Той беше добър човек и като млад мечтаеше да стане свещеник, но нямаше и представа колко е трудно това. Често мислеше за отговорността, която носи за душите на хората, колко е голяма тя.  На лекарите са поверени човешките тела, които са смъртни, а на свещениците са поверени човешките души, които са безсмъртни. Това е най-тежката професия! Лекарят лекува телата на хората. Неговата отговорност се ограничава само до здравето на телата ни, но те са смъртни и рано или късно отиват в пръстта и там остават. Докато свещеникът лекува душите на хората, които са безсмъртни и тяхното битие продължава и след смъртта. Колко е тежко и отговорно да знаеш, че отговаряш за нещо, което е безсмъртно и вечно! Такъв човек трябва да е близо до Бога и в постоянен молитвен разговор с Него, защото той е посредник между Бог и човек. Не може да си посредник, а да нямаш връзка с едната страна, да нямаш постоянна връзка с Бог, който те е упълномощил и ти е дал благодат с която да помагаш на хората да се обърнат към Него и да спасят душите си.  Мислейки  за тази голяма отговорност, която лежи върху плещите му, свещеникът често униваше. В такива моменти изкушенията ставаха непоносими и го караха да се отчайва. Борбата му се струваше непосилна, защото тя на първо място беше борба със собствените пороци и недостатъци. Той си мислеше как може да напътства хората, като още не може да победи злото в себе си. Той се виждаше недостоен за такава благодатна служба на Бога. При всеки възможен случай укоряваше себе си не само вътрешно, но и гласно пред хората. Колко е трудно да победиш волята си, желанията си, тялото си! Тази победа ти се струва невъзможна и нереална! Но тази победа може да стане реална само с помощта на Бог. Нужно е човек да осъзнава своята безпомощност, но да вярва и търси Божията помощ! Вярата обаче без дела е мъртва вяра. Човек не поведе ли борба със себе си и не покаже ли че е загърбил греха, не може да очаква помощ от Бог. Така свещеникът разбра, че силната вяра и упование в Бог е единствената сила, която ще му помогне по тежкия и стръмен път към спасението на неговата душа и душите на поверените нему хора. 

И както пастирът се стреми да преведе стадото си до безопасно място и да го предпази от вълците така и той с Божия помощ трябва да преведе повереното му от Бог стадо до Божията кошара, където са всички Божии овци, а именно до Царството Небесно.

Грета Бабулкова