Съвременният човек толкова е привикнал към материалното, дори сме станали пристрастени, бих казала към всички удобства. Не можем да си представим да живеем без ток, вода, без хладилник, без баня, пералня и т. н. Твърде много сме сраснали с всичко материално около нас. А всичко това толкова ни отдалечава от Бог! И колкото повече имаме, толкова повече ни се иска да имаме!
Печално е, че ние хората, не осъзнаваме жалкото си състояние! Душата ни копнее по Бога, а ние я затваряме в затвор, затвора на нашето тяло. Как желае тя да мине към Небесните селения и да бъде близо до Бога, да се радва и Го славослови заедно с всички ангели.
О, да можехме да се вслушаме в душата си! Но ние продължаваме да грешим, да валяме душата си в калта, въпреки, че постоянно я къпем /чрез изповедта/. И като че ли ни става навик, след къпане отново и отново да я мърсим и да се надяваме, че ще можем пак да я окъпем. Но как ще ни завари Господ, не мислим! Ако ни завари в калта пак, какво ще му кажем, как ще се оправдаваме пред Него! Да не дава Господ такова нещо! Нека като сме станали на краката си да не падаме отново! Нека имаме воля и кажем „не” на страстите и лошите привички, загнездили се дълбоко в нас. Нека бъдем бодри, защото близко е Съдния ден! Нека се удостоим да застанем от дясно на Господ! И нека бъдем с Него вовеки в нескончаемото Царство Небесно, където няма ни скръб,ни печал,а само радост!
Няма коментари:
Публикуване на коментар