ЗА ПОМНЕНЕТО НА СМЪРТТА И СМИСЪЛА НА СТРАДАНИЯТА

Когато човек изпитва болка, той чувства, че е смъртен и разбира, че всеки миг може да умре. Тогава той оценява много неща. На първо място бих казала - разбира колко много трябва да е благодарен на Бог, когато е здрав. Един здрав човек не може да оцени какъв ценен дар е здравето. Второ - разбира, че Бог справедливо ни наказва за греховете ни. Покайваме се, даваме обещание, че повече няма да ги повтаряме. С една дума ние се вразумяваме. Не случайно много пъти в библейските разкази Господ вразумява грешниците именно чрез болести.

Трето- Човек чрез болестите живее в постоянно помнене на смъртта. Когато някой го боли нещо много, първата му мисъл е - ами ако умра? Смъртта за нас не е желана, тъй като сме свикнали с удоволствията от земния живот- уюта в къщи, близките хора. Раздялата ще е непоносима и всички тези мисли му преминават като стрели през главата. Постепенно обаче човек започва да привиква с мисълта, че всичко е в Божиите ръце. Молитвата му става по-силна и искрена. Страхът от смъртта и постоянното ѝ помнене правят човека внимателен и към себе си и към другите. Започва да вижда своите грешки, които преди не е виждал. Започва да вижда света с други очи, в него става една положителна промяна. Болестите правят горделивия - смирен, нетърпеливият - търпелив, злия - добър, нервния - кротък. Нашето поколение боледува много, защото много са и греховете му. Господ ни вразумява и иска пак да ни върне на правия път, който един ден ще ни отведе в Царството Небесно, при Него. Той ни обича, а ние по-никакъв друг начин не се сещаме за Него, освен чрез болестите. Господ ни зове чрез тях: ”Мили хора, осъзнайте се, покайте се, станете като Мен, станете Мои деца и Аз ще ви приема с отворени обятия, защото съм  ваш любещ Баща. ” Кой не би наказал детето си за лоша постъпка? Всеки родител, който обича детето си знае, че наказанието е най-добрият метод за вразумяване, а наказанието се допуска за да не стане един ден детето престъпник или лош човек. Всеки, който не търпи наказания за лошото си поведение, се самозабравя. Така повечето престъпници, които не бъдат хванати при първото си престъпление и не бъдат наказани, обезателно извършват второ, трето и т. н.

И така братя и сестри нека търпим болестите и страданията си в нашия земен живот, за да се сподобим, дай Боже, с блаженствата в Небесния, Вечния живот! Амин.