КЪМ БОГА

архимандрит Серафим

Аз бавно, бавно те обиквам Теб,

смисъл и мой и мой живот!

Макар и трудно, с Теб веч свиквам

и знам — от мен Ти чакаш плод.

Честит съм, че ме слънце грее —

 аз бях за него сляп преди.

Сега любов, усещам, зрее

към Тебе в моите гърди.

И мисля си — минават дните,

но смисъл в тях е скрит сега.

Стоя аз кат дърво открито,

готов за радост и тъга.

И слънце ли ме тихо милва,

или роси ме росен дъжд,

туй всичко моя блян подсилва —

и аз благ плод да дам веднъж.

Аз не скърбя, че пролетта е

отдавна отлетял веч сън,

че лятото е веч към края,

че чака есента навън.

О, стига плодове да има

по мойте клонки да тежат,

тогава нека дойде зима,

и аз се прибера отвъд.