Властта на
родителите над децата им крие своето начало в самата природа - такава чест на
тях е награда за мъките при раждането. Премъдрият за това и говори: "Който
се бои от Господа, ще почете баща си и като на господари ще послужи на тия, които
са го родили" (Сир.3:7), и продължава: "Помни, че ти си роден от тях,
и каквото можеш им дай, както са дали те на теб!" (Сир.7:30). При това има
ли нещо, което синът не може да даде на баща си? Има. Смисълът на тези думи е
следния: ти не можеш да родиш тези, както те са те родили. Така в това ние
отстъпваме от родителите си, за да се издигнем с друго над тях: с уважението си
към тях - не толкова, обаче, по закона на природата, но предимно пред
природата, поради страх от Бога. Господ силно желае родителите да бъдат
почитани от децата им: и тези, които правят това, Той ги възнаграждава с големи
блага; а тези, които престъпват този закон, ги наказва с тежки нещастия!
"Който злослови баща си, или майка си, да бъде предаден на смърт"
(Изх.21:17). За разумните пък рожби е казано: "Почитай баща си и майка си,
за да ти бъде добре, и за да живееш дълго на земята, която Господ, Бог твой, ти
дава" (Изх.20:12). Щастливата старост и дългият живот се считат за най-голямо
добро на земята - това Бог е определил за награда на онези, които почитат
родителите си. Ранната смърт се счита за най-голямо нещастие в живота - нея пък
Бог е определил за наказание на онези, които не уважават баща и майка.
По такъв начин
едните се подтикват към уважение на родителите си чрез обещание на чест и
награда, а другите, макар и против волята им, се отклоняват от оскърбление на
родителите чрез страха и геената! Заповедта не е проста, и смъртта на вироглавия
син не е лека - той не се взема от палачи, не се изкарва от съдилището, не се
прекарва през улиците, не се завежда в края на града, за да му се отсече
главата: не - самият му баща го води през града за наказание, и това се приема
за вярно и справедливо, без всяко доказателство! Който е жертвувал за сина си,
и пари, и живот, и всичко - той никога не може да стане обвинител на рожбата
си, ако оскърблението не е крайно голямо. Той сам го води през града; призовава
целия народ и произнася обвинения - тогава всеки слушател взима по камък и го
хвърля върху оскърбителя: законодателят прави бащата съдия, а свидетелите -
изпълнители на присъдата. Това е: за едни удовлетворение за други наказание, за
трети вразумление – за всички пример за изправление! Нека Бог ви награди с
много добрини, за гдето с удоволствие приехте наставлението ми за непокорния
син, и вместо с камъни, вие го замерихте със състрадания - това е свидетелство,
че всеки от вас уважава родителите си. Нека за всичко това принесем
благодарност на човеколюбивия Бог, Който се грижи за нашия живот: промишлява за
родителите и бди за децата - всичко нарежда за наше добро и спасение!
Из
книгата"Духовни бисери"- Г. Ибришимов
Няма коментари:
Публикуване на коментар