МОЛИТВАТА НА МОНАХА

архимандрит Серафим

Пази ме, Господи, от мен самия,

че аз съм своят най-опасен враг!

Де и да бягам, де и да се крия,

сам себе си кат сянка следвам пак.

Аз любя свойта плът, а тя ме мрази.

Без срам срамят ме моите уста.

А мойта воля ме от грях не пази,

и неприятел ми е младостта.

О, против мен се всички обявяват:

предатели са моите ръце,

очите ми ме тайно съблазняват,

и в грях ме тика моето сърце.

Как често моето въображение

рисува образи, а през нощта

превръща се в свидетел против мене

и казва, че съм роб на похотта.

Самотността ... и тя ме изоставя.

В шептежи тъмни вслушва се слухът.

С безумството умът се съюзява,

и мойте мисли примки ми плетат.

А волята, събудена, роптае,

но след минута плахо замълчи,

че с нея светъл сатана играе.

Тъй покорен навеждам аз очи.

А чувствам, как ехидно се присмиват

над мен рой преизподни духове.

Съблазните дохождат и се скриват,

и всяка ме след себе си зове.

И аз вървя, изгубил в себе вяра,

по криволичещ, вечен кръстопът

и жертва съм на свойта изневяра,

и устните Теб, Боже, пак зоват.

Че всичко ненавижда ме. Едничък

Ти любиш ме кат Бог и кат Баща.

О, аз погубвам себе си самичък,

кога без Теб остана сам в нощта.

Не ме напускай! Остани при мене!

Не давай моят враг да ме срази!

Ах, покори Ти плътското във мене!

От мен самия, Боже, ме спаси!